Наркотици

ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ХЕРОИН
 Хероинът се добива от опиевия мак. Под листчетата на цвета се намира голяма шушулка (семенник). Когато се разцепи, от нея започва бавно да изтича млечен сок. Той постепенно се втвърдява до кафява материя, която прилича на маджун или смола. Именно тази материя се нарича опиум. Опиумът съдържа няколко дроги, включително и морфин. В специални лаборатории морфинът се извлича, смесва се с други химикали

и така се получава хероин.
Опиевият мак расте в региони с топъл и сух климат. Преди всичко това са райони на Югоизточна Азия (Бирма, Лаос, Тайланд) и в граничните области между Северен Афганистан и Иран. Тези места се наричат Златен триъгълник и Златен полумесец. Маковите плантации обикновено са нелегални, но за закона е твърде трудно да ги контролира поради тяхната отдалеченост и планински релеф.
От хиляди години в Близкия и Далечния изток се употребява опиум по няколко начина чрез пушене, ядене или пиене на чай. Той облекчавал болките, вземал се за лечение на болести и в същото време действал като “магическо” средство за промяна в психиката. Преди неколкостотин години опиумът се разпространява по целия свят. И тъй като по онова време хората не разполагали с лекарства, каквито има сега, те понякога опитвали да се лекуват с опиум.
Опиумът се оказва неподходящо лекарство. Някои хора започват да се чувстват зле от него, а други стават зависими. Това е причината химиците да искат да извлекат от опия някоя по-подходяща дрога.
Морфинът е 10 пъти посилен от опия. Той премахва болките по-добре и не предизвиква неприятни усещания. Поради това става много бързо предпочитан от медицината. Но той също има някои неприятни странични ефекти и превръща хората в зависими (наркомани). Затова продължава да се търси по-добрият вариант от морфина. През 1874 г. за първи път в Лондон е създаден хероин.
Той е около три пъти по-силен от морфина и става важно лекарство за медицината. През Първата световна война хероинът помага за облекчаването на болките на хиляди ранени мъже в сраженията.
Все пак много бързо хората разбират колко вреден е хероинът и каква тежка зависимост би могъл да причини. През 20-те години на нашия век в САЩ вече има около 250 000 души, зависими от хероин. Престъпността се включва в търговията с него, тъй като печалбата е голяма. Лекарите се отказват от хероина и той публично е обявен за наркотик. В крайна сметка през 1924 г. го забраняват в САЩ.


Сега хероинът е забранена дрога във всички страни. Той се различава от другите дроги като алкохола, например. Поначало съществуват много легални дроги, които могат да се купят от магазин или аптека във всяка страна и които влияят върху психиката. Алкохолът е много популярен, защото е първата дрога, излязла на обществената сцена още преди много хиляди години. Това се отнася особено за Европа и Северна Америка. По нашите земи се е произвеждал още от древните траки. Алкохолът може да успокои, да подобри настроението и да “умъртви” болката. Тютюнът, който съдържа дрогата никотин, е също легален. Всеки може да си купи пакет цигари. Друг е въпросът, че всяка изпушена цигара съкращава живота с пет минути, защото увеличава риска от сърдечна атака, от рак на белия дроб или от бронхити.
Тютюнът има краткотрайни и твърде леки ефекти върху психиката. Към него обаче също може да се развие зависимост - психична и телесна, при което броят на изпушените за деня цигари постепенно се увеличава и прекратяването на пушенето вече представлява проблем, защото могат да се развият абстинентни симптоми, макар и по-леко изразени, отколкото при отмяната на хероина. Борбата с тютюнопушенето е трудна, защото пушенето е станало нещо като социален навик и в същото време производството на цигари е голям бизнес. През последните десетилетия медицината откри, че тютюнопушенето води до много сериозни болести, като например рак на белия дроб. Поради това в редица държави започна кампания срещу употребата на тютюн. Въвеждат се редица ограничения за пушене на обществени места. Макар и бавно, хората разбират каква опасност за здравето е тютюнопушенето.
Когато хероинът е бил забранен от закона, е съществувала надеждата, че това ще помогне да се ограничи употребата му. Тежките наказания са били начинът за противопоставяне на обществото срещу заплахата от хероина. Не всеки обаче е съгласен с такъв подход. Например става така, че законът по-често се използва срещу индивидуалните потребители на хероин, отколкото срещу хероиновите дилъри. Освен това идеята на закона е, че проблемът на хероиновата злоупотреба трябва да се разрешава по-скоро в полето на полицията и правораздаването, отколкото от лекарите, психолозите, социалните работници и гражданските организации. Поради всички тези съображения съществуват разлики в законите на различните държави. Например някъде не се санкционира притежаването на хероин за лична употреба в ограничено количество (няколко грама), а другаде всякакво притежаване на хероин се наказва от

закона.
Наскоро българският парламент прие закона за наркотичните вещества. Той влиза в сила през второто половина на 1999 г. Според него всяко притежание на хероин се санкционира. Ако такъв бъде открит в количество не по-голямо от една “доза”и ако се докаже, че е за лична употреба (т.е., че лицето е зависимо от дрогата), се постановява или лишаване от свобода до 2 год., или лечение. При по-големи количества лицата се съдят по общия ред. До влизането на закона в сила ще се издадат подзаконови актове, които ще детайлизират някои законови постановки, като например размера на т. нар. “доза”.
Всичко свързано с отглеждането на опиевия мак, приготвянето, трафика и продажбата на хероин, стои извън закона. Независимо от това хероинът е голям бизнес, защото с него се печелят много пари. Например:
1. От един акър мак (около 4 декара) се произвежда около 7 кг суров опиум, който се продава от фермера за около 700 долара.
2. В местната “фабрика” от суровия опиум се произвежда хероин. Стойността му е вече 70 000 долара.
3. Хероиновият прах се пренася нелегално в САЩ от куриер. Между наркодилърите неговата цена е 450 000 долара.
4. Хероинът се разпределя в малки пакетчета и в такъв вид се продава на улицата. Цената му вече е достигнала 1 500 000 долара (по данни на М. Годфри, 1987).
Изводът е, че печалбата на всяко едно равнище на производство и търговия на хероин е огромна. Малко видове бизнес могат да доведат до подобна печалба.
За селяните, отглеждащи опиев мак, както и за техните семейства това е основен източник за препитание. Селянинът в Северозападен Пакистан може да получи 700 долара от 1 акър опиев мак. Ако на същата земя се сади зърно, от реколтата може да се получат 20 долара. Разликата показва защо се провалят всички опити на официалните власти (местни или от Европа или САЩ) да убедят селяните да спрат отглеждането на опиев мак.
Печалбата от хероина често отива за купуване на оръжие. Във войната между бившия СССР и Афганистан муджахидините използваха печалбата от мака за въоръжаване, което получаваха от страни, където контрабандират с хероин, т.е. изнасяш смърт и внасяш смърт.
Източните райони на САЩ се снабдяват основно от района на Златния триъгълник. Европа се снабдява основно от Златния полумесец. Хероинът е толкова печеливш, че нараства броят на хората от други държави, които се занимават с производството му - например Ливан и Сирия в Средния изток, Колумбия в Южна Америка и Мексико в Карибския басейн. Мексико стана един от основните източници на хероин за западните райони на САЩ.
Много са начините, чрез които се крие хероинът при контрабандирането му - в чанти, куфари, автомобили, в камери и фотоапарати, в детски артикули и дори в пластмасови опаковки, имплантирани в животни. Хората, които пренасят хероин, се наричат куриери или мулета. В България често ги наричаме наркотрафиканти.
Печалбите са толкова големи, че с тях може да се подкупят екипажи на самолети, кораби или митничари, които заради парите се съгласяват да превозят или пропуснат през границата хероин. В същото време на големите гранични пунктове (аерогари, пристанища, шосета) работят и много добре обучени специалисти по разкриване на дрогата. Има много съвременна апаратура за тази цел. Обучени са и специални кучета, които могат да открият дрогата по миризмата. Но не всяка пратка преминава през големите гранични пунктове. Някои от тях се разтоварват от големи кораби на малки лодки в открито море и така безпрепятствено стигат брега или се използват малки частни самолети, които могат да кацнат на пригодени писти, и т.н. В крайна сметка всичко, което успява да се задържи и конфискува от официалните власти, представлява една малка част от контрабандата на хероин.
Щом хероинът е влязъл в страната, той попада в мрежата на дилърите и пласьорите. Йерархията на дилърите е пирамидална. Най-отгоре стоят т.нар. наркобарони, които въртят милиони долари. Те са добре укрити и охранявани и контролират производството и дистрибуцията на хероина. Под тях е другото равнище дилъри, които се занимават с контрабандата на пратките и снабдяването на по-дребните дилъри. Накрая на стълбицата са уличните пласьори. Те обикновено получават готовите пакетчета хероин от по-горните дилъри и ги продават по улиците и на други обществени места или по домовете.
Хероинът в пакетчета е смесен с различни вещества и има много по-нисък процент на чистота, отколкото хероинът, който се търгува на едро между по-големите дилъри.
Пласьорите на хероин рискуват най-много. Те може също да са зависими от хероина и да го търгуват, за да остане нещо и за тях. Живеят в опасния свят на уличната престъпност и понякога намират смъртта си в криминални междуособици.
ЗАЩО ХОРАТА УПОТРЕБЯВАТ ДРОГИ
 За да разберем по-добре философията на проблема, свързан с употребата на дроги, би трябвало да го поставим на по-широка плоскост.
Употребата на алкохол и наркотици може да се разгледа като начин за доставяне на удоволствени преживявания. Още от З. Фройд е известно, че принципът на удоволствието е един от основополагащите мотивационни фактори на човешкото поведение. Той е свързан с повлияването на емоционалната сфера, което представлява една от важните характеристики на понятието психотропност. Това качество притежават не само алкохолът и наркотиците, а също така чаят, кафето и т.н. Нещо повече, това качество (психотропност) може да се припише не само на субстанции, а и на редица човешки дейности, които се използват за промяна на емоционалния живот в насока за удоволствени преживявания. Според хипотезата на Дж. Маркс (1985 г.) тези дейности при свръхупотреба също могат да доведат до някаква форма на психологична зависимост. Спектърът на тези дейности е твърде широк - хазартни игри, натрапливо решаване на кръстословици или редене на пасианси, спортуване или гледане на спортни телевизионни предавания, отглеждане на цветя или други форми на хоби и т.н. Разбира се, във всички такива случаи възниква въпросът за степента на психологическа зависимост. Такава оценка е трудна, тъй както няма научно дефинирани граници между различните степени на подобна зависимост. По-скоро, както препоръчва Е. Маркс, бихме видели цялата редица от психотропици (субстанции и дейности) като спектър, разположен на една крива и подреден въз основа на фактора социална приемливост  или социална неприемливост. Тъй като обаче тези фактори са времено-пространствено обусловени, то тяхното обсъждане винаги се отнася за конкретно време и място (вж. фиг. 2). Подреждането на фигурата е отнесено към съвременната европейска култура, но може да бъде допълнено и променено за всяка друга култура. Наркотици

Проблемът за психологичната зависимост от наркотици не трябва да се разглежда изолирано, а като част от широк спектър на психотропици, много от които могат да бъдат свръхупотребени и да доведат до своеобразна зависимост. Тази зависимост може да се отразява добре или зле на социалното функциониране на индивида, но във всички случаи трябва да бъде познавана, подкрепяна или отстранявана.
За какво би ни помогнал един такъв поглед върху нещата?
Първо, за да си дадем сметка, че поначало хората повече си приличат,отколкото се различават.
Второ, за да обърнем внимание на факта, че обществото може да проявява по-голяма толерантност към вредни за здравето, но дълбоко вкоренени в бита вещества, като алкохола, и напълно да отхвърля други, нетипични за дадената култура вещества, като марихуаната и хероина, въпреки че по официални статистики алкохолът и тютюнът причиняват десетки пъти по-често смърт, отколкото хероинът. (вж. фиг. 3)



ПРИЧИНИ ЗА СМЪРТ И ТЕХНИЯТ БРОЙ В САЩ ЗА ЕДНА ГОДИНА
Тютюн 418 690
Втора ръка пушене (пасивно) 53 000
Алкохол (вкл. от пътно-транспортни злополуки) 105 000
Пътно-транспортни произшествия 42 000
СПИН 33 745
Самоубийства 31 000
Убийства 22 000
Хранително отравяне 9 000
Удавяне 4 800
Кокаин - крек 3 300
Хероин - морфин 2 400
Фиг. 3
На трето, но не на последно място, да се подсетим, че може да съществува антагонизъм между различните способи за доставяне на удоволствие. Има изследвания, че зависимите към вещества (например алкохол или хероин) нямат зависимост към дейности, доставящи удоволствие (например нямат или рядко имат хоби).
Тютюнът и алкохолът са десетки пъти по-честа причина за смърт, отколкото хероинът, но в същото време зависимият от хероин може да загине не само от свръхдоза, а и от СПИН, пътно-транспортно произшествие, самоубийство и т.н.
КОИ СА РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ ЗА УПОТРЕБА НА ДРОГИ
Употребата на дроги е преди всичко проблем на младите хора - деца, подрастващи, младежи. Фигура 4 изобразява структурата на наркоманиите сред младите хора в България и средната възраст на първия опит. Данните обобщават различни изследвания и експертни оценки.
Според изследването на Националния институт по злоупотреба с дроги на САЩ “Превенция на употреба на дроги от деца и подрастващи” рискови фактори за употребата са: лоша домашна среда, родители, употребяващи дрога или страдащи от душевна болест, неадекватно родителско отношение при деца с труден темперамент, липса на взаимна привързаност и грижи, неуместна свенливост (боязливост) и агресивно поведение в класната стая, неуспехи в училищната работа, приятели с девиантно поведение, впечатления за употреба на дроги сред връстниците, училище или другаде. Други фактори, като достъпността на дрогите, схващания за това, че употребата на дроги е нормално нещо и др. също представляват рискови фактори, но не са водещи.


СРЕДНА ВЪЗРАСТ НА ПЪРВИЯ ОПИТ
хероин стимуланти кокаин канабис лепило медикаменти алкохол/тютюн
15-16 г. 15-16 г. 20-22 г. 13-14 г. 10-12 г. 12-14 г. 12-14 г.
Фиг. 4
Някои само опитват хероина, защото се е оказал по някаква причина под ръка. Други го вземат, защото мислят, че е модно и престижно, или защото така правят приятелите им, или защото искат да извършат нещо рисковано, или защото... В крайна сметка могат да се чуят най-различни извинителни причини.
Всяка епидемия от дроги преминава през определени етапи, всеки от които може да трае години. В началото има епидемичен взрив на разпространение на дрогите, следва период на стабилизация (или “насищане”) и затихване (като резултат от намаляване на инцидентите със свръхдози и смъртност). В периода на стабилизация и затихване броят на зависимите се задържа на едно равнище или леко намалява. След някоя година отново следва рязко покачване. България в момента се намира все още в състояние на  епидемичен взрив.
ПРИТЕЖАВАНЕТО, ПРОДАВАНЕТО ИЛИ КУПУВАНЕТО НА ХЕРОИН, КАКТО И УПОТРЕБАТА

МУ СА НЕЗАКОННИ
В редица населени места хероинът може да бъде открит и купен без особени затруднения. Това става на определени улици, площади, кафенета, къщи и пазари. След поредица полицейски акции тези пунктове за продажба може да се преместят или въобще да изчезнат и тогава снабдяването става след лична уговорка с пласьора. Обикновено се продава в пакетчета, съдържащи прахообразна смес от хероин и различни смесители - захар, натрошени хапчета (кодеин, кодтерпин и др.), нес-кафе, брашно и т.н. Някои “дилъри” поставят и минимално количество стрихнин за засилване на ефекта. Малко пакетче съдържа обикновено от 1/20 до 1/10 от грама. Чистотата на хероина в тези пакетчета е най-често неизвестна. Цената за 1 грам е около 50 000 - 60 000 лева. При купуването на по-големи количества може да се направи отстъпка. Едно пакетче предизвиква наркотичен ефект за няколко часа.
Зависимостта от дрогата означава необходимост тя да се взема постоянно например няколко пъти на ден. Трябват пари, за да се купува хероин. И тъй като подчинеността на хероина отнема възможностите на човека нормално да работи и печели, парите се набавят от заеми и продажби на лични и семейни вещи. Твърде скоро и тези възможности се изчерпват и се преминава към кражби и проституция. Престъпленията често са единственият начин за финансиране на зависимостта към дрогите.
Някои се опитват да печелят от незаконна търговия, например стават пласьори на хероин. По този начин те нарушават законите и могат да бъдат осъдени. От друга страна, те са често обект на физическа агресия от страна на другите участници в хероиновия бизнес.
Така много беди се стоварват на главата.
ВАЖНО Е САМО ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА В МОМЕНТА
Удоволствените преживявания са своеобразна манипулация на времето (и пространството), при които основният резултат се състои в актуализиране на собствено-психологичното настояще (сега). Съществуват редица сведения за ефектите, които дават наркотичните субстанции върху преживяването на времето. Е. Крепелин е един от първите, които се занимават с този въпрос. В една публикация от 1883 г. той установява промяна в субективната оценка на времето под действието на някои фармакологични субстанции и алкохол. През следващите десетилетия се натрупват редица експериментални и клинични данни в тази насока.
Р. Фишер (1967 г.) въвежда понятието хроносистола и описва преживявания на “свиване” на времето и “разширяване” на пространството под влиянието на псилоцибин и други психозомиметици. Подобни преживявания са описани при употреба на хашиш, марихуана и други наркотици. Ефект от “свиване” или “разширяване” на времето се отчита при различните степени на алкохолна интоксикация.
Макар и не в такава степен, но в подобен контекст може да се обсъжда и психологичният ефект, който е функция на дейности, доставящи удоволствени преживявания. Когато в хода на психиатричното интервю със зависимия пациент се зададе въпросът с какво може да се сравни усещането по време на наркотичната интоксикация, отговорът нерядко е следният: “Трудно е да се сравни, но е най-близо до секса или рисуването на картина, композирането или слушането на музика.” Явно тези и други дейности също притежават способността по своеобразен начин да “манипулират” времето, като го центрират около личното “сега”. Всичко това е свързано с неосъзнатия стремеж на човешката душевност да улови и спре хода на времето, да се пребори с хаоса и необратимото нарастване на ентропията. Именно в такъв контекст наркотиците и алкохолът могат да бъдат вписани в един по-широк спектър от субстанции и дейности, някои от които са приемливи, други не, за обществото.
Хората, за чиято душевност е от значение само настоящият момент и които игнорират това, което е било досега, и това, което може да се случи занапред, за които са важни само непосредствените усещания “тук и сега”, могат импулсивно да посегнат към хероина, без да се замислят какво ще се случи по-нататък. Тези хора трябва да знаят, че любимата им музика е по-добрият и по-безопасен партньор за получаване на вълнуващи усещания “тук и сега”. Музиката е един от вълшебните начини за спиране на времето и за улавяне на мигновението.
Всеки иска да бъде там, където му е приятно. За някои това означава да бъдат с приятели, които мислят като тях, които обичат същата музика и дрехи, същите филми и т.н. Ако един от тази група започне да взема хероин, не след дълго и други от групата могат да опитат.
Някои хора възприемат хероина като вълнуващо предизвикателство и не могат да му устоят. Такова безразсъдство е неоправдано, защото съществуват много по-разумни предизвикателства, като например чупенето на рекорди в спорта, алпинизма, пещернячеството и т.н.
Друга причина за вземане на хероин е бягството от нещо, от тежестта и скуката на живота. Смята се, че хероинът може да бъде средство да се забравят трудностите. Но това е невярно. Хероинът може да предизвика за кратко време по-различни усещания, но не е изход. Той е само химическо съединение, което влияе върху мозъка. Да се употребява хероин не е начин да държиш живота в собствените си ръце. Това означава само повече трудности занапред.
Хероинът може да предизвика у някои хора усещане за по-голяма самоувереност. От това те могат да сметнат, че имат кураж да излязат, да разговарят с хората, да спечелят приятелства или пари. Това не е вярно. Тяхната самоувереност не е истинска, защото не идва отвътре, а е резултат на външно химическо въздействие.
Подобно нещо се случва и при злоупотребата с алкохол. Алкохолът би могъл да подобри настроението и да вдъхне смелост. Тези усещания са измамни и кратки, защото не приналежат истински на личността ни.
Около нас има достатъчно много примери за страданията, които хероинът причинява. Не се ли плашат хората, които посягат към него за първи път? Може би те си мислят: “Ще опитам само един или два пъти, няма да стана зависим, ще мога да го контролирам.” Това е истинска самоизмама. Няма начин някой да може да прогнозира какво ще се случи. Някои мислят: “Аз никога няма да се докосна до това, слушал съм и съм чел колко е опасно.” Лесно се казва, но трудно се устоява. Когато си в групата и приятелите ти говорят, че са “на върха на вълната” от хероина, как ще се чувстваш тогава? Хората биха могли да си мислят и по друг начин: “Аз никога не бих се инжектирал с хероин. Само ще го пуша и така няма да стана зависим.” Това обаче не е вярно. Тези, които само пушат хероин, също стават зависими от него. А и животът показва, че тези, които в началото пушат хероин, по-късно започват да си го инжектират.
Опиталите само веднъж, могат да се откажат поради уплаха от повръщането, което хероинът понякога причинява, а други просто защото са задоволили любопитството си след едно-две вземания. Те осъзнават, че усещанията, предизвикани от хероина, не са толкова “велики” и че във всички случаи водят до създаването на един измамен свят, пълен с опасности. И те могат да изхвърлят хероина от живота си. Други го употребяват само когато им попадне в ръцете. Те могат да имат определен ден веднъж в месеца, когато го вземат обикновено с “верни приятели” или само в почивен ден и през ваканцията. Те възприемат това като вид почерпка. Дори и в тези случаи може да възникне зависимост към хероина, макар и по-бавно.
Има и такива, които правят “гуляи”, като употребяват интензивно хероин няколко дни подред и след това го изоставят за месеци. Впрочем някои пиячи приемат алкохола по същия начин. Такъв тип периодично и ударно вземане на хероин е също твърде опасно. Някои от тези хора могат да продължат по-нататък като го употребяват редовно всеки ден, или веднъж на два-три дни. В началото могат да го пушат на фолио или в цигара, но скоро преценяват ефекта като незадоволителен. За да получат ефекта на кика, те започват да си инжектират хероин. Освен това при инжектирането се нуждаят от по-малко количество и им излиза по-евтино. Често първите инжекции се правят от приятели.
НАЧИНИ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ХЕРОИН
 Хероинът (стаф, материал) се предлага като пудра или малки гранули. Може да има различен цвят - от розово-бял до тъмнокафяв. Също така може да бъде предлаган като таблетки или разтворен във вода. Ефектът се получава посредством навлизането му в кръвта и достигането му до мозъка. Хероинът се взема по

четири основни начина:
ЯДЕНЕ ИЛИ ПИЕНЕ
- поема се през устата и се преглъща. Няма голям ефект, защото повечето от дрогата се разрушава в стомаха, преди да навлезе в кръвта.
СМЪРКАНЕ
- смърка се през носа от сламка или тръбичка, направена от банкнота.
ПУШЕНЕ (гонене на дракона)
- нагрява се метално фолио, върху което има хероинов прах, и пушенето представлява вдишване през сламка. Чрез белия дроб димът навлиза в кръвта и достига мозъка. Друг начин е пушенето на тютюневи цигари, в които се поставя хероинов прах. Това е много

разпространено сред младите или начинаещите потребители на хероин.
ИНЖЕКТИРАНЕ
- прахът се разтваря във вода с лимонтузу или друга слаба киселина. Сместа се вари, докато разтворът се избистри, изтегля се с игла и спринцовка и се чака да изстине. Инжектирането може да стане подкожно, в мускул или директно във вена.
Съществуват и по-необичайни начини за приемане на хероин като например посредством ВТРИВАНЕ ВЪВ ВЕНЦИТЕ. Тенденцията през последните години е да се започне с пушене и по-късно да се премине към венозно инжектиране. Венозното инжектиране е по-икономично от финансова гледна точка, защото кикът се постига с по-малко количество хероин. Разпространява се легендата, че пушенето е по-безопасно и ако само се пуши, не се създава зависимост. Това е абсолютно невярно.
УСЕЩАНИЯТА ПРИ УПОТРЕБАТА НА ХЕРОИН
При някои хора, по-специално тези, които за първи път вземат хероин, могат да възникнат неприятни усещания, например гадене, които се получават веднага след приемането му. Някои дори повръщат. Това може да ги накара никога повече да не опитват.
Хероинът може да отстрани временно физическата болка. В България обаче официалната медицина не го използва за тази цел. По подобен начин хероинът може да отстрани и чувството за тревога. Докато дрогата действа, проблемите, поради които човек е тревожен, сякаш са изчезнали. Разбира се, те са си там, но дрогата блокира осъзнаването им за кратко време. След няколко часа, като премине действието на хероина, тревогата се усеща още по-силно.
Веднага след приемането на хероин, дори още в първите секунди възниква усещането за удоволствие, топлина, радост. Хората усещат това по различен начин и го назовават с различни думи - интравенозните потребители на хероин го наричат кик, вълна, шут. То трае кратко време, възможно е само 60 секунди, но тази продължителност е достатъчна за някои да искат отново да опитат.
След първоначалния кик идва чувството на спокойствие и релаксация (носене). Тези, които са приели малко количество хероин, могат да се разхождат наоколо и да говорят, да изглеждат свободни и приветливи. При високи дози те обикновено са унесени (полузаспали) и застинали. При още по-високи дози могат да загубят съзнание, а „релаксацията" да стигне до смъртен изход.
ДОЗИТЕ
 В зависимост от начина на приемане на хероина (пушене или инжектиране и т.н.) и от количеството му той има ефект от няколко часа. Различните хора реагират различно на едни и същи дози. Ако са вземали за известно време големи дози и след това спрат за един месец, техният организъм става свръхчувствителен към тези дози. И ако поновят вземането на хероин в старите (големи) дози, това може да се окаже за тях свръхдоза.
Впрочем няма начин да се узнае реално колко хероин има в едно пакетче. Възможно е прахът да съдържа 50 % брашно или друг материал за пълнеж, който също да има изключително вреден ефект върху здравето. Ако някой е свикнал с доза, включваща по-слаб хероин, и по някаква причина употреби по-силен, това може да бъде свръхдоза.
През 1997 г. токсикологичната клиника във Варна е провела спешни терапевтични интервенции по повод на свръхдоза при 104 лица. През 1998 г. по подобни причини Центърът за спешна медицинска помощ в гр. Варна е оказал спешна помощ на 138 лица. Всяка година в града загиват от свръхдоза по няколко млади човека.

БОЛЕСТНИ УСЛОЖНЕНИЯ ОТ УПОТРЕБАТА НА ХЕРОИН
 Употребата на хероин довежда до различни болести на тялото и психиката. Тези болести могат да бъдат смъртоносни или инвалидизиращи завинаги.
Хероинът причинява загуба на апетит и влошаване на храненето. Освен това за купуване на храна не остават пари, защото и последният лев отива за дрога. Не след дълго теглото започва да намалява. Отслабват естествените съпротивителни сили на организма срещу болестите. Тези, които редовно употребяват хероин, бързо започват да не се грижат за външния си вид и личната си хигиена. Косите и дрехите им често са

мръсни, не се мият.
Инжектирането крие най-големи опасности. Според някои изследвания откриването на белези от венозно инжектиране при младите в 90% от случаите сигнализира за инжектиране на дроги. Инжектиращите се с хероин често нямат стерилни игли, а използват вече употребявани. Поради това на местата на инжектирането могат да се развият възпаления и абсцеси.
Когато няколко пъти се инжектира в една и съща вена, тя може да се подуе и втвърди или да омекне и колабира. Когато се увреди една вена, започва да се инжектира в друга и постепенно се увреждат всички вени на ръцете и краката.
Много от тези, които си инжектират хероин, си разменят игли и спринцовки с други като тях или използват свои, но вече употребявани. Те могат да излеждат чисти, но по тях вече има микроби, които проникват в тялото. Хероинът е опасен и сам по себе си, но размяната на игли и спринцовки с други хора или въобще използването на нестерилна екипировка при инжектиране представлява смъртоносна заплаха.
Тъй като защитните сили на организма са намалели и освен това чрез замърсените игли в тялото се вкарват микроби, то последните навлизат в кръвта и могат да причинят кръвно отравяне (сепсис). Това е много опасна инфекция, която се отразява на сърцето, белите дробове и други части на тялото. Ако не се лекува, представлява смъртоносна заплаха.
Първият признак на сепсиса е внезапната температура. Започва да се усеща горещина и студ, появяват се силни тръпки. Уврежда се функцията на сърцето. Наложително е спешно лечение с антибиотици. Но веднъж инфектирани, органите, като например сърцето, остават постоянно увредени и най-често не се възстановяват напълно. Това може да доведе до сериозни проблеми след години.
Други сериозни инфекции, които са резултат от разменени и/или нечисти игли, са хепатитите B и C. Микробите проникват в кръвта и могат да причинят пожълтяване на кожата и очите, рак на черния дроб и дори смърт.
За съжаление, човек може да е заразен с някой от тези хепатити, но да не знае за това, защото нито пожълтява, нито има някакви по-изразени оплаквания. В същото време обаче той може да предава инфекцията на други хора. Няма никакъв сигурен начин да се избегне хепатит B или C, ако се разменят или се употребяват нестерилни игли и спринцовки.
Употребата на хероин е със сигурност един от основните начини за заразяване с вируса на СПИН, който се предава посредством използването на игли за инжектиране, заразени от някой, който вече има тази болест. Както и при хепатитите B и C, често липсват външни белези, че някой носи вируса на СПИН. Така че при тези болести е невъзможно да се избегне заразяването, ако иглите се разменят. В големите градове на Европа и Америка повече от редовно употребяващите хероин чрез инжектиране са вече заразени с вируса на СПИН. Мнозинството от тях вероятно ще загинат. Това в еднаква степен важи и за мъжете, и за жените.
През 1997 г. в Одеса (2 млн. население) са отчетени над 7000 души, заразени от СПИН, и повечето от тях са сред интравенозните потребители на дроги. Поне 6 пъти повече са заразените от СПИН, които все още са неразпознати.
По данни на Световната здравна организация за 1992 г. повече от 5 млн. души по света си инжектират дроги. Всяка година умират 150 000-200 000 от тях. При най-малко от половината от починалите смъртта е причинена от СПИН.
Има централноевропейски държави, където 50-70 % от интравенозните наркомани са заразени със СПИН. В България вече също има такива случаи. Ако хората се убедят да не си разменят употребявани игли, както и въобще екипировката, нужна за правене на инжекции (спринцовки и т.н.), някои от проблемите, свързани с инжектирането, ще бъдат избегнати. За съжаление в нашата страна употребяващите хероин трудно се снабдяват с игли и спринцовки от аптеките. Отказват им продажба с благородната мотивация, че така ще ги предпазят от дрогата. Това е абсолютно погрешна тактика. Друга причина за използването на вече употребявани игли и спринцовки е недостатъчната информираност за рисковете от това или просто незаинтересоваността на употребяващите хероин.
Въз връзка с това, че бързо нарастват заразените с вирусите на хепатит B и C, както и с вируса на СПИН, много държави са взели решение да разрешат на регистрираните потребители на хероин свободно да получават игли и спринцовки. В някои специализирани центрове в България те могат да се получават безплатно. Броят на тези центрове ще става все по-голям.
Разстройства в емоциите и поведението
Редовно употребяващите хероин могат да получат странности в поведението, които плашат и отблъскват околните хора. Например внезапно могат да станат гневни и агресивни или да усетят ужасна мъка, която да ги доведе до самоубийство. Самоубийството може да се дължи и на отчаяние след поредица неуспешни опити за откачане от хероина. Понякога хероинов проблем се среща и при лица с някакво друго психическо разстройство - например шизофрения или депресия. Тогава едновременно трябва да се лекуват и двете неща.
Злоупотребата с хероин, както и редовната му употреба води до допълнителни проблеми при жените. Много момичета, които вземат хероин, откриват, че техният менструален цикъл спира или става нередовен. Начинът на живот, свързан с употребата на хероин, може да доведе до инфекции на матката или на фалопиевите тръби и така да се причини стерилитет (невъзможност за забременяване). Злоупотребяващите с хероин майки могат да причинят проблеми на своето неродено дете. Техният начин на живот е такъв, че те не се хранят както трябва, което може да повлияе лошо на развитието на плода. Ако вземат редовно хероин по време на бременността, още с раждането си бебето ще бъде също зависимо от дрогата.
ЗАВИСИМОСТ ОТ ХЕРОИНА
 Хероинът е една от най-известните и разпространени дроги, с които се стига до зависимост. Много употребяващи казват: “Това няма да ни се случи. Ние държим нещата в ръцете си.”  Докато първата седмица вземат хероина, те мислят, че държат нещата под контрол. След две седмици редовно вземане те може вече да са станали зависими. За някои времето може да бъде малко по-дълго. Но щом се започне веднъж, няма начин да се знае за точно колко време ще стане това.
Вероятното време за развитие на зависимост се определя от това какво количество се употребява, колко често се взема, каква е чистотата му и как организмът на човека ще реагира.
Огромната опасност е, че по времето, когато някой осъзнае, че е станал зависим, той не би могъл вече да спре.
Зависимите от хероина живеят по законите, които той им налага. Тежки болести, свръхдози, престъпления, затвор. Загуба на подкрепа от приятели и семейство. Някои зависими от хероин с дълъг “стаж” казват: “Това отдавна не е удоволствие за мен, а мъка. Аз го вземам само защото не мога да изтърпя абстиненцията. Аз не го искам, но тялото ми го иска.”
Статистиката
Според т.нар. Бяла книга на холандското правителство разпространението на зависимостта към "твърдите" дроги в страните от Западна Европа е следното: Италия - 175 хил., Великобритания -150 хил., Франция -147 хил., Испания -120 хил., Швейцария - 36 хил., Люксембург - 2000 души. Отнесено към броя на населението (1 зависим на 1 млн. жители), най-много има в Швейцария, Португалия, Гърция.
В България все още няма съвременни епидемиологични изследвания от национален мащаб за броя на зависимите лица. Все пак според отделни проучвания и експертни оценки (Ф. Лазаров) зависимите от хероин за 1996-97 год. са 10-15 000 и още поне 10 000 са в категорията на системно злоупотребяващите. От 1997 год. насам е налице нов епидемичен взрив както сред българската етническа популация, така особено сред ромската общност. Това означава, че цитираните по-горе цифри са нараснали значително. По-тревожното е, че в България броят на зависимите стигна до такива мащаби за сравнително малко време (7-8 години) и показва възходяща тенденция. Нарастването е и в пряка връзка с цената и достъпността на хероина. Колкото по-евтин и по-достъпен става той, толкова по-бързо се увеличава броят на зависимите.
От 1994 г. се осъществяват сериозни епидемиологични проучвания на градско равнище. Варна и София заедно с още над 20 западно- и централноевропейски градове са включени в проект на Група Помпиду при Съвета на Европа за ежегодно отчитане на различни епидемиологични параметри на явлението хероин. Всяка година се изготвят доклади, които се супервизират и обсъждат от пленарния състав на епидемиологичната група при Съвета на Европа. Постепенно в тази дейност ще бъдат обхванати и други български градове. Така статистическата картина на въпросното явление ще става все по-ясна и достоверна.
Зависимостта на тялото и психиката
С всяко вземане на хероин ефектът му при едно и също количество става по-малък. За да се постигне предишният ефект, трябва да се вземе по-висока доза. Повече и повече. Това се нарича нарастване на толеранса. Няма значение как се взема - с пушене или с инжектиране. Постепенно функционирането на организма става зависимо от хероина. Усещането на удоволствие и забравянето на проблемите не продължава дълго време. Организмът става толкова зависим от хероина, че за да работи нормално, се нуждае непрекъснато от него. Човекът става физически зависим от дрогата. Ако прекъсне да я взема, организмът му реагира с болки и други неприятни усещания.
Не само тялото, а и психиката става зависима от хероина. Твърде често дори по-рано от тялото. Употребаващият хероин започва да мисли, че не може да изкара деня без дрогата.
Човек би могъл да прекратява употребата му от време на време, така както и след проведено лечение. След това би могъл да започне да си измисля причини, поради които се нуждае от него. Причината би могла да бъде лош ден или среща с началника, посещение при родителите или търсене на пари.
Някои виждат идващата опасност и за да я предотвратят, си създават собствени правила. Като например вземане на дрогата три последователни дни и след това два дни почивка. И отново така. Но те откриват все повече причини да изоставят тези правила. За тях животът без хероин излежда глупав и скучен
КАК СТАВА СПИРАНЕТО НА ХЕРОИНА?
 Странно, но е факт, че минава много време, преди редовно употребяващият хероин да разбере, че е зависим от него. Още повече време може да отнеме предприемането на нещо срещу този факт.Често страховете от много неприятните усещания и преживявания по време на абстиненцията карат зависимия да предпочете да си остане на хероин. Това обаче е сериозна грешка, защото постоянният кошмар от редовното вземане на хероин е много по-страшен от неприятните усещания след спирането му, които са временни и траят часове или няколко дни.
Тези, които употребяват хероин например веднъж дневно в продължение на няколко седмици, могат да получат леки симптоми на абстиненция, когато го спрат. И те наистина биха могли да го спрат, преди да е станало съвсем късно, ако осъзнаят, че могат и без дрогата и сега е моментът да се откачат. Те могат да получат такъв съвет навреме от своето семейство, от личния си лекар или от специалист по дрогите и което е особено важно - този съвет да е влязъл в главата им. Някои, които вярват, че ще могат да го зарежат навреме, често се самозалъгват. Това е така, защото хероинът е мощна дрога, която може да промени мисленето и действията на човека. Хероинът незабележимо изтрива от главата мисълта, че трябва да бъде спрян.
Данните показват, че от хората, които са опитвали поне веднъж хероин, може би един от десет става зависим. Като останалите девет души, и той си е мислел, че ще може да се самоконтролира и да спре, когато е нужно. Но истинското му желание за това не е дошло навреме. И сега вече здравето му е сериозно влошено, а животът му е кошмарен. Много зависими казват, че искат да се освободят от хероина, но в същото време дълбоко в себе си не желаят да го спират. Те просто не могат да признаят пред себе си своите истински проблеми. Опитът показва, че хората успяват да спрат хероина, ако истински искат това. Има много такива примери.
Ето защо най-напред е нужно вземането на твърдо решение за спиране. След това трябва да се потърси помощ. Много хора обичат да помагат на другите и ще се отзоват при молба за помощ. Разбира се, има и други хора, които смятат, че зависимите от хероин се нуждаят повече от санкции, отколкото от помощ. Тези хора са по-малко и ще стават все по-малко.  И все пак на първо място си остава семейството, близките роднини, приятелите, близкият лекар, добрият учител...
Ако се предпочита  разговор  за проблемите с някой непознат, отново  има избор. Такъв може да бъде всеки лекар или специалист по дрогите или пък социален работник. Има и граждански сдружения, създадени с такава цел - да помагат на зависими от дроги. Но не те трябва да търсят нуждаещия се, а точно обратно -  ТОЙ ТРЯБВА ПРЪВ ДА ГИ ПОТЪРСИ.
Ако се наложи лечение в специално отделение, потърсилият помощ не бива да се страхува, че името му ще бъде включено към списъка на лицата, зависими от хероин. Полицията или други държавни служби нямат право да се интересуват от имената в този списък. Все пак, ако желанието е никой да не знае, лекарят ще направи всичко възможно да се съобрази с това.
ТЪРСЕНЕ И ПОЛУЧАВАНЕ НА ПОМОЩ
 Как би трябвало да излежда една национална система за предоставяне на помощ на зависимите от дроги? Преди всичко би трябвало да отговаря на реалностите, т.е. от една страна, да се съобразява с очакванията, предпочитанията и възможностите на клиентите и, от друга страна - с рисковете за общественото здраве и обществения ред, свързани с употребата на дроги (например нарастване на случаите на СПИН и хепатити, увеличаване на смъртността от тези инфекциозни заболявания и от свръхдоза, нарастване на криминалитета).
Една такава национална система може да се изобрази като пирамида. Върхът на пирамидата включва преди всичко високо структурирани лечебни програми за дезинтоксикация и рехабилитация, където целта е преди всичко тотално въздържание от дрогата, радикална промяна в начина на живот и социална реинтеграция. Тези програми са в центъра на общественото и политическото внимание и за тях обикновено се осигурява по-лесно финансиране и подкрепа. В същото време повечето зависими от дроги (90-95 % от всички) не желаят и не се включват в такива програми. Те или се страхуват от абстиненцията, или не са готови за радикална промяна в живота си. Тези 5-10 %, които все пак се включват в такива програми, често се отказват и подновяват злоупотребата. В същото време набират ход епидемиите от СПИН и хепатити, нарастват смъртността и криминалитетът. Видимо възможностите, предоставяни от върха на пирамидата, са крайно недостатъчни. Необходим е широк спектър от програми, адресирани към тези, които не са готови да се откажат от дрогата и които трябва да получат помощ, насочена към намаляване на вредите от употребата на дроги. Тази помощ включва програми за профилактика на СПИН и хепатити при инжектиращите се потребители на хероин и други дроги (предоставяне на стерилни игли и спринцовки, заместваща терапия с метадон), разпространяване на знания и умения за предотвратяване на свръхдоза, както и на спешни медицински служби за първа помощ при интоксикация от свръхдоза. Всички етажи на пирамидата се нуждаят от социално подпомагане (социални работници) за обучение в социални умения и предоставяне на работни места за социално изолираните до този момент зависими от дроги лица.
В основата на пирамидата стои гражданското общество и неправителствените организации, ангажирани в профилактиката на зависимостите и в промотирането на здравословен начин на живот.
В крайна сметка става дума за широк спектър от програми - болнични и извънболнични, нископрагови и високопрагови, държавни и обществени, които да покрият целия обем на пирамидата. Тези програми не се изключват взаимно, а работят в тясно взаимодействие, в мрежа, така че хипотетичният клиент на тези програми може да преминава от една в друга. По този начин върхът на пирамидата и нейната основа не съществуват изолирано, а преливат една в друга.
За момента в България сякаш повече се взираме във върха и в основата на пирамидата и забравяме за етажите, които трябва да съществуват между тях. Метафорично казано, сградата на националната система за предоставяне на помощ на зависимите от дрога не може да има само връх и основа, защото тогава просто няма да има сграда.
Един пример за балансирано отношение към цялата пирамида представлява Амстердам. Там за различните видове терапевтични дейности в полето на зависимите от дроги се харчат около 15 млн. долара. 25 % от този бюджет отиват за дейности по намаляване на вредата (стерилни игли и спринцовки, метадонови програми и т.н.). 33 % се харчат за лечение в болниците (отделения за дезинтоксикация и т.н.). 17 % се предоставят за извънболнични (амбулаторни) програми за лечение, фокусирано върху абстиненцията, и 23 % от бюджета са предназначени за различни ресоциализиращи дейности.
Различните програми са в тясна връзка и клиентът в зависимост от неговата мотивация и досегашните терапевтични резултати може да се придвижва по различните етажи на пирамидата.
НАЙ-ПОПУЛЯРНИ ФОРМИ НА ЛЕЧЕНИЕ
 Нерядко се практикува бавно намаляване на дневната доза хероин, така че след 4-6 седмици да се спре окончателно. По този начин проблемите, свързани със спирането (симптомите на абстиненция) са по-малко. Това обаче трябва да стане задължително под контрола на специалист, който да прецени с колко ще се намалява дозата и каква друга медицинска или психологична помощ е нужна. В противен случай лесно се стига до провал.
За да стане още по-безболезнена отмяната на хероина, зависимият може да бъде прехвърлен на друга дрога, наричана метадон. Тя е с подобен ефект като хероина, но има по-дълго действие и се взема само веднъж на ден. Метадонът се приема като хапчета или сироп, поради което се приключва с опасностите от инжектирането. Постепенно дозата му се намалява. Понякога вместо метадон се дава налтрексон.
Заместването на хероина с метадон все още не се практикува широко в България по различни причини. Но той все повече ще навлиза в практиката и затова е добре да се знае, че не е чудодейно лекарство за излекуване на хероиновата зависимост и че с него лечението само започва, а не завършва.
Има възможности лечението за отказване от хероина да се проведе и вкъщи. В такъв случай човек трябва всеки ден да се среща с лекуващия си лекар, който ще му предписва лечението за следващия ден. Съществуват и дневни стационари, където зависимият може да ходи всеки ден и да получава необходимите медикаменти  и съвети, да се включи в терапевтични групи.
Може би най-удачният начин да се премине по-сигурно и ефикасно периодът на абстиненция след спирането на хероина е постъпването в специално отделение в болница за период от 10-15 дни, където екип от специалисти (лекари, социални работници, психолози, сестри) се грижи за пациента посредством лекарства, съвети, терапевтични разговори и др.
Когато този период изтече, тялото вече се е откачило от хероина и ако пациентът пожелае, той може да остане за втори, по-дълъг период в болницата, за да се постигнат лечебни резултати и по отношение на неговата зависима психика. След като напусне болницата, той трябва още няколко години да посещава специалист, за да се предотвратят провали в бъдеще.
Каквото и да се говори, отказването от хероина не принадлежи към човешките удоволствия. Но в никакъв случай не принадлежи и към кошмарните преживявания, защото сега има достатъчно възможности за смекчаване на неприятните симптоми.
Как да се задържим далеч от хероина
Работата не бива да спира с това, че тялото ни се е откачило от дрогата. Зависимите от хероин могат да спират многократно и отново да започват, щом попаднат сред старите приятели или ги налегнат старите проблеми. Почти винаги трайно отказване от дрогата се постига само когато човек направи реални промени в живота си и се отърве от всякакви изкушаващи мисли. Опитът за отказване е винаги по-труден, ако човек остане заобиколен от хора, които продължават да вземат хероин. За да направят такива реални промени, повечето зависими се нуждаят от помощ.
Семейството и приятелите играят важна роля. Има служби и организации, където близките на зависимия също могат да получат съвет и подкрепа как трябва да помогнат. По света отдавна съществуват, а в България сега се създават  организации на бивши наркомани, където зависимият може да получи подкрепа, след като е оставил хероина. Тези, които са престанали с употребата на хероин, много добре познават неговия проблем и знаят какво да го съветват.
Доста зависими постъпват в центрове за рехабилитация. Тези центрове целят да се възстанови тяхната самодисциплина и самоуважение и да се научат да живеят нормален живот, без да се нуждаят от дрога. За да влезе в такъв център, човек трябва предварително да е прекъснал хероина. Вътре той разбира какво означава терапевтична комуна. Това е голяма приятелска група, като голямо семейство. Зависимите и бившите зависими, които живеят в този център, правят всичко съвместно, като група за самопомощ. Те разговарят за своите усещания и преживявания. Те се учат и подпомагат един друг да се справят без хероин.
Добрите резултати стават обикновено бавно. Необходими са години здрава работа, за да се постигне трайно откъсване от дрогата. Важното е, че това МОЖЕ ДА БЪДЕ НАПРАВЕНО.