Хомеопатия за всички

Хомеопатия за всички

„По-важно е да знаем, какъв е човекът, който е болен, отколко­то от каква болест е болен."
Хипократ
Хомеопатията е ефикасен, научен метод на лечение, при който с индивидуално подбрани хомеопатични лекарства се стимулират ес­тествените оздравителни реакции на организма. Наричат я още „нежната медицина", защото тя действа според природните закони на лечебния процес и без да внася в организма токсични вещества.
Думата хомеопатия идва от гръцки език (homoios - „подобен" и раthos- „страдание") и отразява основния й лечебен принцип: „ПОДОБ­НОТО СЕ ЛЕКУВА С ПОДОБНО" = SIMILIA SIMILIBUS CURANTUR. Това означава, че на пациент, с определени симптоми се предписва такова хомеопатично лекарство, което е приготвено от вещество, пре­дизвикващо в по-големи дози подобни оплаквания у здрави хора.
Най-общо може да се каже, че има главно два начина за въздейс­твие върху болния човек. Единият, наричан алопатичен. е чрез вещес­тва, които имат противоположно действие на изявените от организма симптоми или ги променят по някакъв начин. Другият метод е хомеопатичният.
За да направим по-ясна представата за разликата между двата ме­тода, нека за пример да вземем случай на човек, страдащ от безсъ­ние, болки в ставите и запек. Според алопатичния метод ще му се дадат такива лекарствени средства, които предизвикват изкуствено сън и съот­ветно разхлабване, както и противовъзпалителни и болкоуспокояващи. Този подход често е ефикасен в началото, но тъй като той не леку­ва причината за страданието, оплакванията отшумяват или намаля­ват само временно и обикновено се налага лекарствата да се приемат продължително. Това крие рискове от неприятни и понякога сериозни странични ефекти и/или формиране на лекарствена зависимост, фи­нансовата страна на въпроса също не е за подценяване.
При хомеопатичното лечение на пациента се дава в минимална до­за, понякога и само еднократно, такова вещество, приготвено като ле­карство, което в по-големи дози предизвиква безсъние, болки по ста­вите и запек у здрави хора. Резултатът, който се постига по този начин е траен и същевременно няма странични токсични ефекти и опасност от пристрастяване или развиване на толерантност към лекарството.
Подходът, който прилага хомеопатията е холистичен по своята същ­ност (вж. Глава 11: Холистичен подход в медицината). Тя не лекува поот­делно физически, умствени, емоционални или духовни проблеми, а ги разглежда като интимно свързани страни на болестта на пациента. То­ва е един много тънък момент, който е важно да бъде правилно раз­бран. Назначаването на хомеопатични лекарства става не според пос­тавената диагноза (например: грип, ревматоиден артрит, мигрена, ко­лит), а според съвкупността (тоталността) от симптоми - физически, емоционални и психически, които представя пациентът и които са раз­лични за всеки отделен случай. Така предписването е строго индиви­дуално като за една и съща „болест" при различните хора често се наз­начават различни лекарства - Подборът и действието им са съобразени не само с основното оплакване на пациента, но и със спецификата на протичане на болестта при всеки отделен човек и с цялостната му конституция, т.е. индивидуалните му особености. От друга страна ед­но и също хомеопатично лекарство може да бъде показано при различ­ни „болести" или травми. По-нататък в книгата ще се спрем и на други предимства на хомеопатичния метод на въздействие върху болния човек пред алопатичния, както и на същността на симптомите, болестта и здравето от гледна точка на холистичния подход и хомеопатията.
Всеки лекар има възможност в ежедневната си практика многок­ратно да наблюдава индивидуалния начин на реакция при различ­ните пациенти.
Нека вземем например двама души болни от настинка:
При единия симптомите са настъпили много бързо. Има температу­ра 39.5 градуса по Целзий, суха дразнеща кашлица с болки в гръдния кош, силна жажда за студена вода, психомоторно безпокойство и иска непрекъснато да има някой до него.
При другия началото е било постепенно. Той също може да е с висо­ка температура, суха болезнена кашлица и силна жажда за студена вода, но да е много раздразнителен, иска да лежи неподвижно и не понася никого около себе си.
Според алопатичния метод, общото в симптомите на двата случая ще бъде достатъчно, за да се започне лечение с температуропонижа­ващо средство, евентуално антибиотик и средство против кашлица, кои­то са стандартни и независимо от тяхното многообразие, изборът им общо взето зависи изключително от предпочитанията на лекуващия. Този подход не отчита и в най-малка степен индивидуалната реакция на пациента - а именно, че: в първия случай началото на болестта е бързо, пациентът е психомоторно възбуден и тревожен и не иска да остава сам, а във втория - началото на заболяването е постепенно, болният предпочита да лежи неподвижно, силно раздразнителен е и не желае никого около себе си.
При назначаването на лекарствата, хомеопатията работи именно с различията в протичането на болестта при единия и другия пациент. При конвенционалния подход вероятно първият ще се възстанови за 4-5 дни, а вторият - за 6-8 дни независимо от лечението и възможно еднаквият „причинител" на заболяването. Тези срокове се определят от индивидуалната реактивност на пациентите (т.е., състоянието на имунната им система в момента) и от стандартния, уеднаквен подход при назначаването на терапията, който не отчита особеностите при протичането на заболяването при всеки от тях.
Ако вместо това обаче, на първия болен бъде предписан хомеопатичен препарат от АКОНИТ, а на втория от БРИОНИЯ (каквито са съот­ветстващите на изявените в горе посочените случаи лекарства), и два­мата ще бъдат излекувани и възстановени само за едно, две деноно­щия.Това е така, защото е отчетена индивидуалната реакция на всеки един от тях и е предписано показаното за съответната съвкупност от симптоми хомеопатично лекарство, което стимулира имунната защи­та на организма по най-подходящия и сигурен начин.

Д-Р САМУЕЛ ХАНЕМАН - ГЕНИЯТ ОТ МАЙСЕН
„Най-висшето и единствено призвание на лекаря е да възстано­ви здравето на болния и това се нарича лекуване."
(Самуел Ханеман, „Органон на лечебното изкуство" Афоризъм №1)
Основите на хомеопатията като стройна научна система е положил гениалният немски лекар и химик Кристиян Фридрих Самуел Ханеман.
Той е роден на 10 април 1755 г, в гр. Майсен, Саксония. Баща му бил изкусен живописец в местната порцеланова фабрика. От най-ран­на възраст той го възпитавал да развива самостоятелност и задълбоченост на мисленето, като често го затварял в някоя стая и му задавал определена задача за разрешаване.
В училището Кристиян спечелил любовта и уважението на учители­те със своите способности и прилежност. Тъй като родителите му били бедни и не можели да отделят пари за неговото образование, лично директорът на училището му позволил да посещава учебните занятия без да плаща такси. На тринадесетгодишна възраст вече му възлагали да преподава гръцки и еврейски на неговите съученици. На двадесет години той владеел осем езика.
Ханеман започнал медицинското си образование в Лайпциг, а след това се преместил във Виена, където е бил най-известният по онова време медицински университет в Европа. Издържал се от преводи на научна литература и от уроци по чужди езици.
На 10 август 1779 г. той защитил дипломната си работа на тема: „За причината и лечението на гърчовите заболявания" и получил степен доктор по медицина и право на лечебна практика. След две години Ханеман се оженил за дъщерята на аптекар от Десау, от брака с която имал четири дъщери и един син.
През 1791 г., благодарение на изследванията си в областта на хи­мията, той бил избран за член на Академията на науките в Майнс. Не­говият „Аптекарски лексикон" се превърнал в стандартен учебник за онова време и затова му възложили да стандартизира немската фар­макопея. Известността му бързо прехвърлила границите на страната. Но въпреки големия успех и репутацията, които си спечелил в облас­тта на медицината и химията, той не се чувствал удовлетворен от драс­тичните методи на лечение, прилагани тогава в медицинската практика - пускане на кръв чрез венесекции, пиявици или вендузи; даване на препарати от живак и други силно отровни вещества или очистителни. Затова решил да преустанови дейността си като лекар, като същевре­менно не се отказал да изследва здравето и болестта.
Многобройните преводи в областта на лечебното изкуство, които Ханеман продължил да прави, за да издържа себе си и семейството си, му позволили да придобие широта на познанието, каквато никой лекар от неговото поколение не притежавал.
Превеждайки едно ръководство на известния по онова време ан­глийски професор по медицина Уилям Кулен, той прочел, че лечебните свойства на хининовата кора при лечението на малария се дължат на горчивия й вкус. Той не приел това обяснение като удовлетворително и решил да вземе няколко пъти извлек от хининова кора, независимо, че бил напълно здрав в момента. Като резултат Ханеман изпитал всички симптоми на малария, без всъщност да е болен от нея.
Именно този експеримент поставил началото на нова ера в лекува­нето. Следващите години били период на проучване и систематично записване на резултатите от опитите, които Ханеман и неговите колеги провеждали върху себе си, своите семейства и приятели като приема­ли малки дози от различни вещества. Процесът, при който експери­ментално били предизвиквани симптоми у здрави хора в резултат на приемане на определени вещества, бил наречен „доказване". Освен това Ханеман съставил изчерпателен списък на случайните отравяния описани от различни лекари през вековете на медицинската история.
Всички симптоми причинени от отравянията, както и онези изявени при експериментите били събрани в подробни томове. В много случаи били разпознавани комплекси от симптоми на различни заболявания, считани дотогава за нелечими. Тогава тези вещества, приготвени по съответен начин като лекарства, били давани на пациенти с подобни оплаквания и те били излекувани.
Разбира се тази идея не била нова; по времето на Хипократ, а по-късно и на Парацелз използвали сняг за да лекуват измръзвания, а при повишена киселинност на стомаха - незначителни количества сол­на киселина. Било е известно например, че приемането на извлек от растението татул може да предизвика и същевременно да излекува някои случаи на лудост и конвулсии.
След няколко години на систематични изследвания и опити, Ханеман отново се върнал към медицинската си практика, но вече прила­гайки хомеопатичния метод на лечение.
През 1810 година излязло и първото издание на неговия фундамен­тален труд „Органон на лечебното изкуство", който претърпял шест редакции до края на живота му, като последната била отпечатана след смъртта му. Между 1811 и 1821 година той публикувал в шест тома Материя Медика Пура със шестдесет и седем хомеопатични лекарства. През 1821 г. се преместил в Кьотен, където развил интензивна и плодотворна лечебна и образователна дейност. При него се стичали болни от цяла Европа, а последователите му ста­вали все по-многобройни. Той продължил да усъвършенства развития от него лечебен метод. През 1828 г. излязъл от печат монументалният му труд „Хронични болести", в който представил ясна и стройна теория за произхода на хроничните заболявания.
Останал сам след смъртта на първата си жена и сватбите на дъщери­те си, той се оженил повторно за французойката Мелани д'Ервил и зами­нал за Париж през 1835 г. Там практиката му процъфтяла и до смъртта си на 2 юли 1843, той бил търсен и обичан от пациенти и колеги.
Огромен е приносът на д-р Ханеман за развитието на лечебната наука. Но за голямо съжаление, в ущърб на човечеството, той остава и днес непризнат и неоценен от медицинската професия като цяло.
Ханеман е първият лекар в историята на медицината, провел кли­нични експерименти със здрави изпитатели, за да докаже лекарстве­ните ефекти на различни вещества и създал система за провеждане на подобни клинични експерименти с лекарствени средства.
Ханеман е първият лекар, създал стройна и единна теория за произ­хода и лечението на хроничните болести у човека.
Ханеман е първият лекар, прозрял факта, че болестите са динамич­но разстройство на здравето и затова лекуване означава не просто отстраняване на симптоми или болести, а възстановяване на здраве­то чрез специфична стимулация на естествените защитни меха­низми на организма.
Той ясно показа, че е правилно и много по-ефективно да се лекува болния човек, а не „болестта" по определени схеми на лечение, които изобщо не вземат предвид индивидуалността на пациента.
Ханеман изпревари своето време с векове. Или може би съвремен­ната медицинска мисъл изостава с толкова? Независимо от своята прос­тота и яснота, идеите му все още не могат да бъдат възприети от мно­зина. Достойна оценка на неговото дело вероятно ще бъде направена от идните поколения.

ИСТОРИЯ НА ХОМЕОПАТИЯТА ПО СВЕТА НАКРАТКО
След като Ханеман положил основите на хомеопатията като научна система, тя започнала да печели популярност в началото и средата на миналия век, доказвайки своята ефикасност при лечението на болни от коремен тиф, холера и дифтерия по време на съответните епидемии.
През 1812 г, при оттеглянето на Наполеоновата армия от Москва, избухнала епидемия от тиф; тогава Ханеман излекувал 180 войници без да допусне нито един смъртен случай. По време на холерните епи­демии в началото и средата на миналия век в Русия и Англия, смър­тността при случаите лекувани с хомеопатия е била само между 9 и 16%, а в болниците, където е било прилагано алопатично лечение -между 50 и 70%. По време на холерната епидемия в Неапол през 1854 г. д-р Рубини спасил с хомеопатични лекарства всички лекувани от него 255 души, заболели от холера.
В САЩ най-голям принос за развитието на хомеопатията имат д-р Джеймз Тайлър Кент и немският лекар Константин Херинг.
Кент завършил медицина през 1871 г. Той се ориентирал към хомеопатията след като жена му, която се разболяла тежко, била излекувана чрез този нов за страната му метод. Кент насочил цялата си огромна енергия към изучаването и прилагането му и станал Професор по Хомеопатична Материя Медика, като преподавал в различни медицински хомеопатични колежи в САЩ. Написал е ползваните и до днес Реперпориум на хомеопатичната материи медика, Лекции по хомеопатична философия и Лекции по хомеопатична материя медика. Кент разработил по определен начин лекарствените картини на много хомеопатични лекарства и въвел т. нар. „конституционални типове", за които ще стане дума по-нататък.
Историята на Херинг е също интересна и поучителна. Роден е през 1800 г. в Ошац, Саксония. Той е бил много любознателен и надарен и познанията му по класически езици, литература и математика са били енциклопедични.
Изучавал медицина в Хирургичната академия в Дрезден и след това в Университета в Лайпциг, където е бил ученик на известния тогава хирург Роби. По това време местното лекарско общество възложило на неговия учител да напише изобличителна статия срещу хомеопатията, но Роби отказал поради прекалена заетост и прехвърлил тази задача на младия Херинг, който много ценял. С присъщата си педантичност Херинг започнал да проучва публикуваната дотогава хомеопатична литература и да прави експерименти със себе си. Случило се така, че един ден докато правел дисекции на трупове се порязал и получил отравяне на кръвта. Било му препоръчано ампутация на ръката като единствена надежда за спасяване на живота му. Но един негов състудент, който бил ученик на Ханеман, му предложил да опита с хомеопатия и това довело до бързото му и пълно излекуване. Това окончателно убе­дило Херинг в ефикасността на хомеопатията и статията, която той тряб­вало да напише срещу нея, така и никога не се появила на бял свят.
През 1838 г. той публикувал монография относно една епидемия от антракс (синя пъпка), като съобщавал за напълно излекувани всички случаи на животни и хора, на които е давал хомеопатични лекарства. Тук е добре да се спомене, че д-р Робърт Кох открил причинителя на антракса едва през 1876 г., след което започнал експерименти за тър­сене на лечение. А такова вече е било приложено успешно 40 години преди него и въпреки това, днес всички студенти по медицина знаят кой е Кох, но не и кой е Херинг.
По подобен начин един друг голям немски хомеопат, д-р Бьонингхаузен, през 30-те години на миналия век спасил от бяс десетки хора и животни, много години преди Луи Пастьор да въведе ваксинацията срещу бяс (1885 г), но името на Бьонингхаузен и неговите успехи също както на Ханеман, Херинг, Кент и много други лекари-хомеопати, ни­къде не се споменават в медицинската литература. (Предполагам, че причините за тези „пропуски" ще ви станат ясни след като прочетете Глава 12.)
Херинг направил „доказвания" на много вещества и по този начин обогатил хомеопатичната фармакопея с ценни лекарства. Установил се в САЩ. Плод на четиридесетгодишната му практика там е единадесеттомния му труд „Водещи симптоми на хомеопатичните ле­карства".
В Англия хомеопатията е въведена от д-р Фредерик Куин, пряк уче­ник на Ханеман, който основал Лондонската хомеопатична болница в 1849 година.
През тези почти 200 години, още плеяда знаменити лекари от цял свят са допринесли за развитието и доброто име на хомеопатията: Е. Неш, Д. Борланд, Дж. Кларк, Т. Ален, А. фон Липпе, П. Шанкаран, М. Блеки, М.Тайлър, Е. Хабърд и много други. Възраждането и възходът на тази ценна лечебна система през последните две десетилетия, се свързват и с името на големия гръцки хомеопат Георгос Витулкас.
Понастоящем в много страни по света има хомеопатични клиники; в Европа най-известната се намира в Белгия, чийто директор е д-р Алфонс Гьойкенс. Хомеопатията е изключително силно развита в Индия и Латинска Америка, тъй като тя е много ефикасна и в същото време евтина.
Признание за качествата на метода е, че вече близо 160 години кралското семейство в Англия се лекува с него. Крал Джордж VI през 30-те години на нашия век, дори нарекъл любимия си състезателен кон на името на едно от хомеопатичните лекарства - ХИПЕРИКУМ.
В Холандия около 47% от лекарите на обща практика, а в Англия -около 37% - изписват хомеопатични лекарства.
Лекарите в Европейската Общност практикуващи класическа хо­меопатия членуват в хомеопатични лекарски съюзи, които са обедине­ни в Европейски комитет по хомеопатия.
В много Европейски страни има асоциации на ветеринарните хирур­зи, прилагащи хомеопатия. В Холандия например, около 10% от вете­ринарните лекари са членове на подобна асоциация. Тези асоциации са обединени в Международна асоциация за ветеринарна хомеопатия.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ
„Най-висшият идеал на лечението е бързото, меко и трайно въз­становяване на здравето; с други думи, това е премахването и уни­щожаването на болестта във всичките й проявления по най-крат­ния, най-сигурния и най-безвредния начин върху основата на ясно разбираеми принципи."
(Самуел Ханеман, „Органон на лечебното изкуство" Афоризъм №2)
Това, което отличава хомеопатията от алопатията е ясната формули­ровка на принципи и закони, по които се извършва и с които се съобра­зява лечението и които са в съзвучие с природните.
Първият основен принцип, който лежи в основата на хомеопатичното лечение, е този на ПОДОБИЕТО, за който вече говорихме.
Вторият гласи, че винаги се дава САМО ЕДНО ЛЕКАРСТВО на прин­ципа на подобието според тоталността от характерни симптоми.Това означава, че след прегледа се назначава например само ПУЛСАТИЛА ЗОС и докато се приема и не се установи ефектът й не се вземат никакви други хомеопатични лекарства. Едновременното да­ване на няколко хомеопатични лекарства (или на комбинирани препа­рати) практикувано от някои „хомеопати" - например сутрин БЕЛАДО-НА, на обед - ПИРОГЕН, а вечер - МЕРКУРИУС, не е съобразено с „доказването" на лекарствата и начина на действието им. Това обърква реакциите на организма на лекувания, а в същото време и лекуващия (вж. Глава 14: „Видове" хомеопатия).
Третият принцип се отнася до МИНИМАЛНАТА ДОЗА. Лекарството се дава във възможно най-малкото количество и не се повтаря, докато не се е изчерпал ефектът от първата доза.
Четвъртият принцип представлява ЗАКОНА НА ХЕРИНГ. За съжа­ление той е непознат на повечето лекари и студенти по медицина, тъй като при третирането на хора страдащи от хронични заболявания с обикновените алопатични медикаменти, не се постига истинско изле­куване и по този начин не се стига и до неговото проявяваме.
Законът на Херинг описва посоките, в които симптомите се пред­вижват и изчезват в процеса на лечение на хроничните заболявания, а именно:
- отгоре надолу: например при лечението на човек с кожно за­боляване обривите започват да изчезват от главата към краката.
- отвътре навън и от по-важните към по-маловажните органи -например изчезват силно изразени симптоми от страна на стомаха и червата, а се явява кожен обрив, който по-късно също изчезва или пък изчезват сериозни сърдечни и ставни оплаквания, а се появява за крат­ко време разстройство, което също преминава скоро.
- в процеса на лечение често за часове или дни се връщат ста­ри оплаквания, в обратен ред на тяхното появяване във времето преди вземане на лекарството, след което изчезват. Това показва, че те не са били наистина излекувани в миналото, а само потиснати. Например, скоро след приемането на лекарството може да се появи обрив, който пациентът е имал преди две години, и който е бил мазан с различни препарати и „излекуван". Няколко дни след като изчезне обрива, може да се появи за няколко часа главоболие, от каквото човекът е страдал дълго преди четири години и т.н. В хомеопатията това проявяваме за кратко време на различни оплаквания, които човекът е имал преди ме­сеци или години се нарича „лечебна криза".
(При прилагането на комбинирани препарати или на няколко хомеопатични лекарства едновременно, Законът на Херинг не се проявява).
Представа за „болестната картина" на всяко лекарство и действията му се получава от:
1. „Доказванията" на съответното вещество, от което се приготвя лекарството: т.е., то се дава на здрави доброволци, докато се изя­вят симптоми и обективни признаци, които внимателно и подроб­но се записват, както от хората, които го приемат, така и от тези, които наблюдават доказването.
2. Случайните отравяния с веществото, от което е приготвено лекарството, описани в медицинската литература.
3. Излекувани заболявания у някои хора с прилагане на същото лекарство.
4. Типове хора със съответни конституционални особености, при които лекарството е подействало най-добре, например: слаби тъмноко­си мъже, амбициозни, лесно раздразнителни, обичащи пикантни храни или пък руси, светлооки, склонни към напълняване жени, плачливи и непонасящи тлъсто месо и мазни храни.
Цялата тази информация се събира в хомеопатични лекарствени справочници, които на латински се наричат Реперториум и Материя Медика.

ВЪЗМОЖНОСТИ И ОГРАНИЧЕНИЯ

ВЪЗМОЖНОСТИ:
Прилагана от лекари с необходимата подготовка, хомеопатията е с огромни възможности. Често тя се оказва ефективна там, където други лечебни методи не могат да помогнат.
Ако използвам общоприетата терминология бих казал, че с нея мо­гат да се лекуват хора с всякакъв вид заболявания, независимо дали се класифицират като вътрешни, нервни, психиатрични, хирургични, он­кологични, детски или пък инфекциозни. Но трябва да се запомни, че хомеопатията не лекува отделните болести като такива, а човекът ка­то цяло!
Хомеопатията е много добър метод за профилактика и поддържа­не на добро здраве. Чрез приложението й могат да се коригират “дреб­ните" функционални смущения и оплаквания дълго преди да се появят сериозни заболявания и патологични промени в органите и така бо­лестите да се пресекат в самото им начало. Предполагам, че на пове­чето от нас е добре познато усещането за вътрешен дискомфорт и че „нещо не сме добре", а в същото време обективните лабораторни и физикални изследвания не показват нищо обезпокоително. Точно това е моментът, когато трябва да се погрижим за здравето си. Нашето тяло не ни лъже и ако свикнем да го слушаме и да му обръщаме нужното внимание, ще си спестим много страдания.
Балансирайки умствено-емоционалното състояние, хомеопатичното лечение спомага за предпазване от задълбочаване на процеса в посока към развитие на патологични промени в тъканите, (вж. Глава 11 за значението на връзката ум-тяло).
Едно от най-ценните качества на хомеопатията е, че при децата дава възможност рано да бъдат коригирани някои неблагоприятни и тревожещи тенденции, например; склонност към чести инфекции - отити, бронхити, пневмонии; поведенчески проблеми; изоставане в раз­витието; нощно напикаване и др. Чрез навременното лечение в ранна детска възраст би могло да се намали или напълно премахне влиянието на прекараните от предишните поколения тежки заболявания като туберкулоза, рак, диабет, сифилис или гонорея, които са оставили своя отпечатък.
Единствено хомеопатията предлага много ефикасно лечение на със­тояния, възникнали от силен стрес при деца и възрастни - преко­мерна уплаха, загуба на близък човек и др.
Хомеопатичните лекарства се прилагат много успешно по време на бременността и раждането и при нужда в послеродовия период. За жената в климактериума хомеопатията също може да предложи ефи­касна помощ.
При тежко и нелечимо болни може да облекчи страданията и да удължи живота.
Хомеопатията намира добро приложение и във ветеринарната прак­тика и то в целия спектър от болестни състояния при животните, с тера­певтични възможности, близки до тези при хората. Ценно предимство на хомеопатичните лекарства пред алопатичните е, че те не се натруп­ват в месото и млякото, както това става например с антибиотиците. Освен това са и по-евтини.
По своя начин на въздействие и постижения, хомеопатията има зна­чителни предимства пред алопатията, както и в определени аспекти пред някои други лечебни методи:
• тя лекува целия човек, като обхваща всичките му оплаквания, а не само отделни негови симптоми и „болести"
• лекува и премахва причината за болестта, а не потиска само сим­птомите
• няма възрастови ограничения и противопоказания
• хомеопатичните лекарства не са токсични и не се натрупват в ор­ганизма както обикновените (алопатични) лекарства
• не се развива лекарствена зависимост и привикване
• хомеопатичните лекарства не действат просто чрез внасяне в ор­ганизма на определени химични вещества, както това става при ало­патичните лекарства, а стимулират собствените защитни сили на орга­низма и лечението протича по естествен начин, в съответствие с при­родните закони
• поради специфичния начин на действие на хомеопатичните лекарства, при инфекциозни заболявания болестотворните микроорганизми не могат да развият устойчивост към тях така, както това става при антибиотиците
• с хомеопатия могат да се лекуват последствия от травми - фи­зически или психически - станали преди много време - месеци и дори години (например нощно напикаване след силна уплаха, страхова нев­роза след засядане в асансьор, главоболие или епилепсия след трав­ма на главата и др.)
• хомеопатичният преглед и лечение дават възможност на човек да обърне повече внимание на някои страни на живота си, които до този момент не е забелязвал. Така хомеопатията спомага за развитието на едно по-голямо осъзнаване и отговорност към самия себе си.
• хомеопатичното лечение е по-евтино в дългосрочен план
• при производство на хомеопатични лекарства не се отделят вред­ни вещества в околната среда - т.е., то е екологически чисто и освен това щади природните ресурси. По данни на Немския хомеопатичен съюз използването на хомеопатични лекарства може да спестява са­мо в Германия милиарди марки годишно.
• при много ежедневни ситуации, прилагането й е лесно усвоимо и дава бърз резултат: настинки и грипоподобни заболявания, някои трав­ми и др.
ОГРАНИЧЕНИЯ:
Хомеопатията не е панацея за всички човешки страдания и като всеки друг лечебен метод си има своите ограничения. Важно е всеки метод да бъде прилаган тогава, когато е от най-голяма полза за болния. В много случаи на травми или напреднала патология, хирур­гичната намеса е желана и неизбежна, но и тогава хомеопатичните лекарства могат да бъдат от голяма помощ. Понякога е необходимо също преливане на кръв или специални разтвори, както и провеждането на други животоспасяващи действия.
С хомеопатия не може да се компенсира липсата на някой орган и неговата функция - например при отстраняване на щитовидната жлеза при определени показания или при инсулинозависим диабет, пациен­тите трябва да продължат приемането на липсващите в организма им хормони - съответно на щитовидната жлеза и на панкреаса. При хора на хемодиализа също не може да се очаква възстановяване на бъбре­ците и премахване на необходимостта от нея. Но това, което хомеопатията може да направи в тези случаи е да повиши самочувствието и тонуса на болните и да облекчи състоянието им, както и да забави раз­витието на усложнения, което разбира се, никак не е малко.
Не трябва да се забравя, че крайният резултат зависи от няколко ограничаващи фактора:
1. От страна на пациента:
• от степента на увреждане на здравето му и от степента на съх­ранение на защитните му механизми
• от изчерпателността на информацията, която дава на лекаря, както за сегашното си състояние, така и за предишните си проб­леми и заболявания в семейството
• от готовността му да съдейства в процеса на лечение (някои хора не спазват определени условия, които са необходими за постигане на положителен лечебен резултат, когато се назна­чи хомеопатично лекарство)
2. От страна на лекуващия:
• преди всичко от познанията и уменията, които притежава
3. От страна на лекарството:
• негодно лекарство
4. Друго:
• случайно антидотиране

ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА -
ПРОИЗХОД И ПРИГОТВЯНЕ. НАЧИН НА ПРИЕМАНЕ. СЪХРАНЕНИЕ

Произход и приготвяне:
Хомеопатичните лекарства се получават от няколко източника:
• растения
• минерали
• метали и техни съединения
• здрави животински или човешки тъкани и секреции (саркоди)
• патологични животински или човешки тъкани и секреции (нозоди)
• неизмерими или непретеглими: електричество, слънчева свет­лина, лунна светлина, северен или южен магнитен полюс и др.
Практически от всяко вещество би могло да се получи хомеопатично лекарство, но то става такова само след “доказването" му върху здрави хора. Последните години бяха извършени „доказвания" на шо­колад, водород, германий, гранит, мрамор и др.
Хомеопатичните лекарства се приготвят в специализирани лабо­ратории чрез т.н. метод на „потенциране", който се състои в последо­вателни разреждания на изходната субстанция в алкохол и дестили­рана вода и последващи сунусии (т.е. енергични разтръсквания).
Ценното на този начин на обработка е, че дори силно отровни ве­щества се освобождават от своята токсичност и се превръщат в живо­тоспасяващи лекарства. Най-ефикасните хомеопатични лекарства при тежки и септични състояния, се получават именно от отровните ве­щества и растения.
Използват се няколко метода на разреждане:
• десетичен - при който всички последователни разреждания се правят в съотношение едно към девет (изходно вещество към раз­творител). Потенциите от този вид се обозначават с римските цифри
Х (икс) или D (де), изписани след цифрата означаваща съответно­то разреждане - например: 10, 30, 6Х, ЗОХ и т.н.;
• стотичен - разрежданията са в съотношение едно към деветдесет и девет. Обозначават се с римската цифра С (це), но често тя се изпуска - например: 6С, 30(С), 200(С) и т.н.
• LМ (ел ем) - при тях първоначално се разрежда последователно три пъти едно към деветдесет и девет и след това полученото раз­реждане ЗС се разрежда едно към 50 000.
При изписването на съответното хомеопатично лекарство се изпол­зват латинските наименования на изходната суровина, като след него се отбелязва съответната потенция.
Потенциите между 1С и 12С (съответно 10 и 240) се приемат за ниски, между 12Си ЗОС (съответно 240 и 600) за средни, а над ЗОС (600) за високи. Високите разреждания над 200С се обозначават с М (ем). Например разреждане 1000С = 1М, 10000С = 10М и т.н..
Интересно е да се знае, че след разреждане 12С практически не остава нито една молекула от изходното вещество в разтвора. Въпреки многобройните изследвания по цял свят, все още няма единна теория, обясняваща точния начин на действие на хомеопатичните лекарства. Смята се, че те оказват влияние върху по-фините енергийни структури на тялото, служейки като отключващ фактор за стимулиране на защит­ните сили на организма, впоследствие активирайки на физическо ниво съответни физиологични системи.
Хомеопатичните лекарства се приготвят в течен вид, както и под формата на таблетки, гранули и рядко - прахчета.
За съжаление, в аптеките в страната не се продават хомеопатични лекарства от много от известните европейски фирми. Тези, които все пак се намират, могат да се използват за първа помощ от неспециалисти при ситуации­те описани в книгата, но не и за лечение на хронични или на по-тежки остри заболявания.
Начин на приемане:
Хомеопатичните лекарства се приемат през устата. Тя трябва да е чиста, като 10-15 минути преди и след това е желателно да не се яде и пие нищо, да не се пуши и да не се мият зъбите. (Разбира се, в случай на спешно състояние те се дават веднага, независимо от тези усло­вия) . Ако са на таблетки или гранули, една таблетка или две, три грану­ли се смучат докато се разтворят или пък се сдъвкват. Ако са във вид на течност, няколко капки или милилитра се задържат за 20-30 секун­ди в устата, след което се гълтат.
По време на лечението с хомеопатия е желателно да се избягва консумацията на кафе, чай от мента или други билки, съдържащи сил­но миришещи етерични масла, както и масажи с такива. Ако пациен­тът е свикнал да пие големи количества кафе, то трябва да изминат поне няколко часа между пиенето му и приема на лекарството, но е добре да се има предвид възможността за антидотиране на лечението в тези случаи.
Съхранение:
Уместно е хомеопатичните лекарства е да се съхраняват на сухо и защитено от пряка слънчева светлина място, далече от силни миризми и електромагнитно лъчение и при температура не надвишаваща 30 гра­дуса по Целзий. Майчините тинктури от различни растения трябва да се държат на хладно. Те не са така дълготрайни както потенцираните препарати.
Хомеопатичните лекарства могат да запазят своята годност дори десетки години, ако се съхраняват по подходящ начин.

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ВСЕКИ, КОЙТО СЕ ЛЕКУВА С ХОМЕОПАТИЯ

Лечението с хомеопатия има своите особености, с които е добре пациентът да бъде запознат предварително.
Хомеопатичното интервю, както е прието да се нарича, е обикно­вено с продължителност от един до два часа, когато се преглеждат хора с хронични заболявания. Понякога, при неясни и объркани слу­чаи, е необходимо да се проведе допълнителен разговор с пациента или с някой от неговите близки, преди да се назначи хомеопатично лекарство.
Въпросите, които ви задава лекарят-хомеопат биха могли да ви изглеждат доста необичайни и без видима връзка с основното оплаква­не, поради което сте дошли да търсите помощ. Например, страдате от „мигрена", а ви питат какви храни обичате да ядете и кои не понасяте; в какво време - студено или топло се чувствате по-добре; в каква поза предпочитате да спите; дали са ви топли или студени крайниците; по кое време на денонощието се чувствате по-бодър или по-отпуснат и неработоспособен и много други.
Това е така, защото както вече беше пояснено хомеопатичното ле­карство не се изписва за определени „болести", а въз основа на тоталността от симптоми, които ни представя пациентът и те трябва да бъдат внимателно изяснени.
Освен това, голямо значение за правилния подбор на лекарството има фамилната анамнеза на пациента - т.е. дали в рода му има хора боледували от рак, туберкулоза, диабет, както и заболяванията, трав­мите или операциите, които е прекарал самият той до този момент.
Понятието „симптом" в хомеопатията има по-широк смисъл и се използва за означаване не само на патологични промени и оплаква­ния, но и на особености, които характеризират всеки отделен човек и които не е задължително да имат пряко отношение към здравословното му състояние или оплакването, което представя. Например, ня­кой много обича да яде сладки неща и топла храна и напитки, не пона­ся лук и бобови, спи най-често на дясната си страна и обикновено е доста раздразнителен сутрин при събуждане. Друг предпочита соле­ните храни, не понася топлина и слънце, често се оплаква от главобо­лие и херпес по устните; като характер е по-затворен, много чувствите­лен и не обича да го утешават, когато е разстроен или плаче. Всеки един от тези двама души отговаря на определен КОНСТИТУЦИОНАЛЕН ТИП - първият в този случай - на лекарството ЛИКОПОДИУМ, а вторият - на НАТРУМ МУРИАТИКУМ. Под конституционален тип в хомеопатията най-общо се има предвид съвкупността от определени черти на характера и темперамента, физически белези, както и склонността към развитие на определени болестни процеси и начини на реакция в отговор на външните въздействия. Голяма част от хората могат да бъ­дат определени като различни конституционални типове. Познаване­то им има голямо значение за назначаването на хомеопатичните лекарства и лечението! Когато се открие и се даде лекарство, което отговаря на даден конституционален тип, тогава не само се излекуват или значително облекчават съответните „болести", заради които е до­шъл на преглед човека, но и цялостното му здравословно състояния на всички нива, значително се подобрява.
За намиране и назначаване на лекарството, голямо значение имат т. нар. МОДАЛНОСТИ. Те представляват това, което влошава или по­добрява даден симптом. Например болка в стомаха, която се подоб­рява от топли напитки и се влошава към 4 часа следобед изисква едно хомеопатично лекарство; болка в стомаха, която се влошава от леко докосване и се подобрява от силен натиск изисква друго лекарство.
Трябва да се поясни, че хомеопатичният преглед не изключва дру­гите рутинни физикални прегледи и лабораторни изследвания, тъй ка­то всичко в човешкия организъм е свързано и всички показания тряб­ва да се вземат предвид. Многогодишната световна практика показва, че най-добрите хомеопати в света са били и изключително образовани и опитни лекари.
Един факт, който понякога много учудва пациента е, че след прегле­да може да му се даде еднократно само една таблетка или няколко капки от лекарството! Това е така, защото хомеопатичното лекарство е стимул за организма да започне самолечение и действието му продъл­жава дълго време след като се прекрати неговото вземане. Разбира се, в някои случаи е уместно лекарството да се приема няколко дни до една седмица или по-дълго, но това се решава индивидуално.
Обичайна практика по света е лекарят-хомеопат сам да дава на па­циентите хомеопатичните лекарства, които назначава. Тях той предва­рително е закупил от реномирани фирми-производителки на хомеопатични лекарства. Пациентът обикновено се насочва към аптеката само ако лекарството, което е необходимо за лечението му е по-рядко из­ползвано или пък е в потенция, която лекуващият няма на разположе­ние.
Разбира се, хомеопатичните лекарства за първа помощ, могат да се закупят от всеки и да се прилагат при нужда.

ОСОБЕНОСТИ НА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ХОРА С ОСТРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Най-общо може да се каже, че към тези заболявания спадат раз­личните инфекциозни болести, острите алергични реакции и нараняванията. Последните се разглеждат по-подробно във втората част на кни­гата.
Истинските остри заболявания обикновено протичат по два начина: те или се самоограничават и след като достигнат определена степен на развитие, организмът се справя с тях и преминават без да оставят последици или водят до смърт. Има и трети вариант - човекът не се възстановява напълно след прекарано инфекциозно заболяване и с ме­сеци, дори години може да се чувства недобре.
Тук трябва да се изясни, че при някои деца и възрастни, които чес­то боледуват от остри инфекциозни заболявания, всъщност се касае за хронична конституционална слабост и те трябва да се лекуват от опитен лекар-хомеопат, който да засили имунната им защита, за да се прекрати тази тенденция.
Колкото по-остро и тежко протича заболяването, толкова по-бърз е и отговорът в резултат на хомеопатичното лекарство! Това означава, че при остри случаи подобрението трябва да започне след няколко минути до няколко часа. Ако такова не се установява и след повтарянето на лекарството, най-вероятно то е погрешно избрано и трябва да се търси по-подходящо.
Обикновено при острите заболявания не се наблюдава „лечебна криза", както при хронично болните, а веднага настъпва подобрение.
С постепенното затихване на оплакванията се разрежда във вре­мето и приема на хомеопатичното лекарство!
С помощта на хомеопатията обикновено лесно и без усложнения се преодоляват грип, настинки, и почти всякакви инфекциозни заболява­ния и алергични реакции.

ОСОБЕНОСТИ НА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ХРОНИЧНО БОЛНИ ХОРА

Веднага искам да поясня, че лечението на хора с дългогодишни, а особено ако са и тежки хронични страдания, изисква много добра общомедицинска и специална хомеопатична подготовка.
Пациентите, които идват да се лекуват, обикновено приемат едно, но по-често няколко алопатични лекарства, което може да затрудни доста лекуващия. Това е така защото те потискат симптомите, които организмът се стреми да изяви, когато е болен, а от друга страна сами­те лекарства дават често странични ефекти. Понякога не може да се разбере кои от симптомите, които ни дава пациентът са в резултат на болестта и кои - в резултат на приеманите алопатични лекарства.
Много е жалко, че повечето хора решават да се лекуват с хомеопатия, след като години наред са опитвали безрезултатно какви ли не други терапии. Понякога в такива случаи патологичните изменения в тъканите са напреднали твърде много и състоянието може само да се облекчи, но не и да се постигне пълно излекуване.
Бих посъветвал всички, които са болни, да търсят първо помощта на естествените, лечебни методи каквито са хомеопатията, гладолечението, акупунктурата, йога, рефлексотерапия и други, които очистват организма от токсини и стимулират собствените му защитни сили.
След приемане на хомеопатично лекарство, реакцията е различна при всеки пациент. Някои веднага усещат вътрешно благополучие и разположение на духа, каквото рядко са изпитвали преди това, заедно с подобрение на всички или на повечето физически оплаквания. Раз­бира се, това е най-желаната реакция, за която иска да чуе всеки хомеопат.
Понякога първоначалните симптоми временно се влошават за крат­ко време или пък се появяват симптоми на болести, от които пациентът е боледувал преди, което показва, че те не са били наистина излекува­ни - това е т. нар. „лечебна криза", за която вече стана дума (вж. Закон на Херинг в Глава 4). Изявяването на тези стари симптоми обик­новено продължава от няколко часа до няколко дни, след което жизне­ността на човека се възвръща и оплакванията бързо отминават. Много рядко лечебната криза може да продължи по-дълго - до две,три седми­ци - и това става обикновено при хора с кожни или други заболявания потискани дълги години с алопатични лекарства. Но дори и при тези лечебни кризи, ако човек се чувства по-спокоен вътрешно, това значи, че лекарството е правилно избрано, трябва да се изчака търпеливо и ако е възможно да не се приемат други лекарства през това време.
Понякога първоначалните реакции са много фини. Те могат да пре­минат почти незабелязано и да бъдат пропуснати от лекуващия, особе­но ако няма опит и достатъчно познания.
Ако не е назначено правилното лекарство има две възможности: едната е, че пациентът няма да получи никаква реакция, а втората е -временно да се изявят някои симптоми на “доказване" на лекарството, например: главоболие, леко разстройство, обрив и др., които са бързопреходни и отминават без да оставят каквито и да било трайни не­желани последствия.
Трябва да се има предвид, че при хора с продължавали дълго или пък тежки хронични заболявания, нелекувани или пък потискани дъл­ги години с алопатични лекарства, не може да се очаква моментално подобрение, а трябва да изминат обикновено няколко седмици до ня­колко месеца, преди да се забележи положителен резултат. Често в такива случаи се налага назначаването на 2, 3 или повече хомеопатични лекарства (разбира се, не едновременно!) в период от една или две години, докато настъпи трайно стабилизиране и подобрение и тук е особено необходимо разбиране и търпение от страна на пациента.

МЯСТОТО НА ХОМЕОПАТИЯТА В ОБЩИЯ ЛЕЧЕБЕН ПЛАН
Хомеопатията е лечебен и профилактичен метод, а не диагности­чен.
Не бива да се бърка с билколечението (фитотерапията) независи­мо, че много от хомеопатичните лекарства се получават от растения и понякога, макар и рядко, при лечението се използват тинктури (спир­тни настойки) от някои от тях, особено за външна употреба при раз­лични наранявания.
Хомеопатичното лечение би могло да се съчетае с психотерапевтични консултации в случаите, когато човекът има сериозни психо-емоционални проблеми.
Не е желателно едновременното съчетаване на хомеопатично ле­чение с акупунктура, рефлексотерапия, биоенерголечение, Рейки и дру­ги енергийно въздействащи методи, тъй като може да се получи обър­кване в реакциите на организма и да не може да се прецени добре какво става.
Допустимо е хомеопатичното лечение да се съчетава с фитотера­пия, само при по-сериозни и тежки случаи, след конкретна преценка на индивидуалното състояние. Освен това като естествена част от здра­вословния начин на живот, човек може да се придържа към един по-балансиран начин на хранене и двигателен режим.
Въпросът за едновременното прилагане на хомеопатични и алопатични лекарства е по-деликатен. Всеки случай е строго индивидуален и подходящия начин на лечение би могъл да прецени най-добре лекарят-хомеопат.
Хомеопатията чудесно може да се допълва с хирургичното лечение, там където то е неизбежно.

ХОЛИСТИЧЕН ПОДХОД В МЕДИЦИНАТА: БОЛЕСТ И ЗДРАВЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ХОЛИСТИЧНИЯ ПОДХОД
„Лекарят требва да обръща внимание не само на болния орган, дори и не само на целия човек; той трябва да разглежда човека в средата, в която живее."
Харви Къшинг (американски неврохирург)
Хомеопатията, както вече споменах, е холистичен метод на лече­ние. Това означава, че тя се базира на холистичния подход в медици­ната, който възприема един по-ши­рок възглед за човека, здравето, причините за болестта и индивидуал­ните й прояви и процесът на лечение. Tой разглежда човека като съставен от три взаимнoсвързани и влияещи си основни нива. Всяко от тях е със своя организация и енергийна структура - физическо, умствено-емоционално и духовно. За да можем да правим правилна прецен­ка за посоката, в която протича лечението, ние трябва да имаме пред­вид йерархичната подреденост на тези нива, както и значението на дадена функция или орган в рамките на всяко едно от тях.
Най-общо можем да кажем, че те се подреждат във възходящ ред по следния начин - физическо (най-маловажно), следва умствено-емоционалното и най-високо стои духовното ниво. Във всяко от тях също има йерархия - например във физическото, най-важен е главният и гръб­начният мозък, после сърцето, бъбреците, белите дробове и т.н., като кожата е най-периферният и относително най-маловажен орган.
Ако по време на терапията се наблюдава преместване на ув­реждането от по-важни към по-маловажни нива и от по-важни цен­трални органи към по-маловажни и периферни, знаем, че настъп­ва истинско излекуване. Ако се наблюдава противоположният процес, т.е., придвижване на увреждането към по-дълбоки нива и по-важни вътрешни органи, очевидно болестта се потиска и за­дълбочава, а не се лекува.
Ще използвам за пример нещо, което често се среща в практиката. При лекаря-хомеопат идва за преглед дете, което страда от няколко години от бронхиална астма. При снемане на анамнезата се установя­ва, че тези оплаквания са се появили скоро след изчезването на об­рив, който е бил мазан продължително време с някакви кремове (чес­то кортикостероидни). Родителите, както и повечето колеги мислят, че обривът се е излекувал, а се е появила „нова" болест. Но всъщност това е „старата" болест, която е била потисната и сега просто се изявява на ново, но този път по-опасно място в организма, като засяга по-важни за живота органи - в случая белите дробове. Когато се даде правилното хомеопатично лекарство се наблюдава следният процес: първо изчезват оплакванията свързани с бронхиалната астма, като същевременно се появява отново обривът, което показва, че е бил само потиснат, а не излекуван. След известно време изчезва и той и детето е вече наистина здраво.
Трябва да разберем, че щом организмът изявява някакви симпто­ми, това означава, че нещо в него не е наред. Даването на алопатични лекарства насочени само към премахването на определени оплаква­ния с цел „бързо лечение", е опасна практика, защото както вече пояс­них, това не лекува причината за страданието. Въпреки, че понякога може да настъпи моментно облекчаване, болестта продължава да тлее в организма и да търси ново място, където да се изяви. Както сполуч­ливо е казано: „Премахването само на симптома е като да убиеш този, който ти е донесъл лоша вест". Т.е., ние отстраняваме именно онова, което ни предупреждава за опасността.
Сами по себе си, симптомите не представляват болестта, а са израз на уникалния начин на реакция на организма към стреса и уси­лията за преодоляването му. Следователно, те трябва да се разбират и оценяват, а не просто да бъдат потискани. Начинът на проявление на тези признаци показва посоката на най-малкото съпротивление, което избира имунната система, за да защити организма по най-добрия начин. Хомеопатията е ефикасна и наистина лекува именно поради факта, че прилаганите от нея лекарства действат в същата посока, както и защит­ните сили на организма и така му помагат да се справи с болестта.
Не можем да се научим да лекуваме истински, ако нямаме ясна пред­става за това какво представляват здравето, симптомите и болестта и каква е същността на лечението!
При общоприетата сега практика в медицината, на определена съв­купност от симптоми обикновено се дава име на някаква болест. Спо­ред хомеопатията, болестта е само една и тя представлява разстройс­твото на жизнената сила, което се изразява в различни оплаквания на различни нива според индивидуалната реактивност и конституционалната слабост на индивида и затова протича специфично при всеки. Не можем да разберем болестта, докато не разберем човека, който е бо­лен! Затова, индивидуалният подход е от първостепенно значение за успешното лечение.
Голям недостатък на съвременната медицина е, че тя не гледа на болестта като на вик за промяна на начина ни на живот и като средство за духовна трансформация и израстване, а като на външен „враг", кой­то „ни напада" и срещу който трябва да се „борим" с всички сили. Този подход е свързан с поставяне на пациента в пасивна позиция, в която има малко свобода за избор и контрол над живота си. В холистичния подход активното сътрудничество на болния в процеса на лечение е от съществено значение за благоприятния краен резултат.
При някои хора болестта е средство да избягат от проблемите си и в такива случаи нашите опити да им помогнем в посока към истинско излекуване ще останат напразни, ако те не се осъзнаят и сами не пред­приемат мерки, за да променят живота си.
Медицинската наука не би могла да напредне истински, ако не взе­ме за отправна точка на своите изследвания единството на Вселената (нещо, което е било известно на мъдреците преди хилядолетия) и фак­та, че човекът, на всичките нива на своето съществуване, непрекъсна­то е в двупосочно взаимодействие с окръжаващата го среда. Хипократ е твърдял, че да, си здрав, означава да си постигнал хармония, както със самия себе си, така и с околния свят и че здравето е едно динамич­но равновесие, поддържано от живот в съответствие с природните за­кони. Той е вярвал, че това, което става в ума засяга и тялото и, че човек трябва да се лекува във всичките му измерения, като дори се взема предвид средата, в която той живее и работи. Ето какво казва известният съвременен учен Фритьоф Капра в своята книга „Дао на физиката": „Единството на Вселената...е едно от най-важните открития на съвременната физика... Квантовата теория изостави идеята за от­делно съществуващите обекти....Тя започна да разглежда Вселената като мрежа от взаимнопреплитащи се физически и умствени връзки, чиито части могат да се определят само посредством връзката им с цялото."
Концепцията за здраве, с която работи сега официалната медицина е твърде ограничена. Да си здрав не значи само да нямаш никакви оплаквания и да живееш в охолство.
Моделът на идеално здраве, който предлага холистичният подход, изяснява състоянието на човека на всичките му нива на съществуване - физическо, умствено-емоционално и духовно. Той се изразява чрез: съвършено физическо здраве; освободеност от страсти и емоции, кои­то пречат на яснотата на мисленето ни и като резултат постигане на душевен мир и спокойствие; освободеност от себичност в ума и на духовно ниво - смирение и вдъхновеност за безкористно служене на човечеството. В това съвършено състояние, човек е изпълнен със със­традание и безкористна любов и е олицетворение на мъдростта. Раз­бира се, здравето има много измерения. То не е статично и никакви „магически хапчета" не могат да ни помогнат да го доближим истински. Пътят към него продължава цял живот и изисква нашите осъзнати усилия.
Истинското лечение е свързано с духовното израстване и разкрива­нето на пълния творчески потенциал на индивида, използван за благо­то на всички. Човек може да е здрав и силен физически, но ако в дейс­твията си към околните и себе си е разрушителен, това показва, че той е болен дълбоко в своята същност.
Задачата на холистичния лекар е не само да прилага медикаменти и операции, а да помогне на пациента да разбере и да премахне преч­ките стоящи на пътя на неговото себеосъщесвяване в живота. Но за да може пълноценно да помага на другите, самият лекар трябва да е пос­тигнал определена степен на осъзнаване и интетгритет.
Холистичната медицина не представлява просто сбор от различни лечебни методи. Тя има за своя основа философията на холистичния подход и включва хилядолетната мъдрост и опит, натрупани по отно­шение на целия човек, включително и всичко смислено и полезно от достиженията на съвременната медицинска наука и техника. Няма ни­то един метод, който да е сам по себе си напълно холистичен и да об­хваща всички аспекти на здравето и болестта. За да постигнем успех в лечението, трябва да имаме добри познания за възможностите на от­делните методи и техните ограничения и да прилагаме този или тези, които са най-подходящи за дадения човек и момент.
Един въпрос, на който засега в медицината все още не се обръща сериозно внимание, но на който холистичният подход отделя особено важно място, това е връзката ум - тяло и значението на психоемоционалното състояние за възникване на болест във физическото тяло.
През 1870 година, известният хирург Сър Джеймз Паджет изразява своето убеждение за жизнено важната роля, която играе депресията при възникването на раковите заболявания. Д-р Франц Александър, психиатър от Чикаго, заявява през 1939 година, че „много хронични страдания се причиняват не от външни механични, химични фактори или микроорганизми, а от продължителен функционален стрес от все­кидневния живот на индивида в борбата му за съществуване." Тези негови идеи залягат в основата на психосоматичната медицина.
В резултат на своите изследвания и опити Елмър и Алис Грийн от „Менингер Клиник" правят следното заключение: „Всяка промяна във физиологичното състояние на организма се съпровожда от съответна промяна в умствено-емоционалното състояние и обратно - всяка промяна в умствено-емоционалното състояние, съзнателно или несъзна­телно, се съпровожда от промяна във физиологичното състояние." Плацебо ефектът също доказва силата на нашия ум и положителните очак­вания за резултата от лечението и той може да се разбере само ако разглеждаме ума и тялото като едно цяло.
Затова е много важно да разберем същността на стреса, природата и начина на работа на ума и по какъв начин промяната на нашето пси­хическо състояние се отразява на физическото ниво. Сравнително но­вата наука психоневроимунология ни дава отговори на тези въпроси.
Стресът представлява неспецифичен отговор на тялото на всяко пос­тавено пред него изискване. Той може да се дефинира още като усло­вие в средата, което изисква поведенческо приспособяване. Няма го­лямо значение дали това е свързано с приятни или неприятни изживя­вания. За стрес във физиологичния смисъл на това понятие може да се говори, когато той завършва с адаптация, т.е. без развитие на преход­ни или трайни патологични процеси - т.нар. еустрес. Стресът, при кой­то се нарушава адаптацията на организма в резултат на което се раз­вива болестен процес, се нарича дистрес. фактически, когато в меди­цинската практика се говори за стрес, се има предвид именно дистресът.
Хроничният стрес потиска имунната система, която отговаря за уни­щожаването на микробите и абнормните ракови клетки, образуващи се в тялото. Освен това, по определени физиологични механизми, той пре­дизвиква увреждания в сърдечно съдовата система, като може да спо­могне за развитие на исхемична болест на сърцето , инфаркт, удар и др. От това как приемаме нещата, които ни се случват, зависи и адаптационната ни реакция към стреса и съответно по-голямото или по-малко натоварване на организма.
При всяко следващо поколение се добавят нови стресови моменти: бързи промени във всички области на живота, алиенация, тероризъм, безработица, замърсяване на околната среда. Вместо да направи съ­ществуването ни по-лесно, техническият прогрес всъщност увеличава стреса в ежедневието ни, превръщайки ни в негови жертви. Човечеството вече разполага с мощни оръжия за масово унищожаване и тях­ното използване може да зависи от прищевките и небалансираността на някой и от глупостта и невежеството на други, които са готови да го следват. Всеки ден чуваме за някой внезапно полудял масов убиец, за военни конфликти и потресаващи атентати, при които измират много човешки същества. Оказа се, че постиженията на науката не само не допринасят за духовната еволюция на човечеството, но дори я възпре­пятстват и заплашват с унищожение Земята.
Бързо променящият се свят поставя пред нас изисквания за прис­пособяване, на които повечето хора не могат да отговорят адекватно. А възможностите ни за справяне със стреса и качеството на живота ни зависят изключително от начина ни на мислене. Затова, правилното възпитание и образование още от ранна детска възраст, могат да бъ­дат ключ към разрешаването на много проблеми в живота и предпазването от значителен брой заболявания.

ЗАЩО ХОМЕОПАТИЯТА И ДРУГИ ПРИРОДНИ
МЕТОДИ НА ЛЕЧЕНИЕ, ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ЗАЕЛИ
МЯСТОТО, КОЕТО ИМ СЕ ПОЛАГА В МЕДИЦИНАТА

„Западната медицина ще стане научна само тогава, когато лекарите и техните пациенти овладеят силите на тялото и ума, кои­то действат според лечебните закони на природата."
Рене Дюбо (бактериолог, лауреат на Нобелова награда)
Още от самото начало на развитието на медицинската мисъл, в нея са се оформили две течения: едното е смятало, че симптомите са бо­лестта, с която трябва да се борим активно като с нашественик, а дру­гото (чийто представител е бил Хипократ) - че симптомите, чрез които се проявява болестта, са израз на саморегулиращата функция на орга­низма, която трябва да се подпомогне с естествени методи - дозирано гладуване, чист въздух, билколечение и др.
Безспорно активната намеса от страна на лекаря нерядко е оправдана и желателна, особено при травми и кризисни състояния, но холистичният възглед предполага вяра в интелигентността на Природата и преди всичко в активното подпомагане на собствените лечителни си­ли на организма.
Голямо значение за засилване на влиянието и доминирането на ог­раничената материалистическо-механична парадигма в медицината през последните няколко века, оказва редукционистичният подход на френския философ от 17 в. Рене Декарт. Той твърдял, че хората имат два ясно разграничими компонента: ум и конкретно осезаемо физи­ческо тяло. Изучаването на всяко от тях, според него, изисква отделна методика. (Това изкуствено поддържано разделяне на човека на две части - материална и духовна - е донякъде и в резултат на конфликта между Църквата и Науката. Първата се е стремяла да не загуби властта и влиянието си над масите, а втората е била принудена да прави ком­промиси, за да може да се развива по някакъв начин.)
В подкрепа на гореспоменатия подход се появили и някои медицин­ски теории, отново във Франция. Една от тях е теорията за специ­фичната етиология. Според нея, всяка болест се причинява от раз­познаваем конкретен причинител, например вирус или бактерия. Тя е подхранена от откритията на немския бактериолог Робърт Кох и френ­ския химик и биолог Луи Пастьор. Но идеята идва още от времето на древногръцкия философ Аристотел, който считал, че болестта е раз­познаваема по определени признаци и най-важното е да й се даде някакво име. Ако проблемите са във физическото тяло, то би трябвало да им въздействаме с физически средства. С други думи, ако някой орган е болен, отрежи го!
Постепенно пациентът беше превърнат в „бойно поле", на което се води „битка" с болестите. На него започна да се гледа като на болестна единица, дори само като на болен орган, а не като на болен човек. С развитието на техниката, докосването, този успокояващ и лечебен сам по себе си жест, изчезна. То беше заместено с включването на па­циента към различни сложни апаратури и със сухи и „обективни", не­рядко съмнителни в своята достоверност данни от лабораторни изслед­вания. Лекарят започна да се превръща в придатък на машината и да губи вътрешния контакт с болния. Създаде се митът за неговата всесилност. Това само сложи непосилно бреме върху плещите му и в съ­щото време премахна необходимостта от поемане на отговорност за собственото здраве от страна на лекуващия се. Хората свикнаха с идея­та, която се лансира от медицинската индустрия за „магическото хап­че", което ще ги освободи от страдания.
Напредъкът на медицината започна да се свързва с развитието на фармацевтичната промишленост - една огромна и богата сила, подкре­пяща алопатичния подход. Здравеопазването все повече и повече за­почна да се обвързва с икономически и политически интереси, твърде отдалечени от грижата за здравето на хората. Самата медицина беше превърната в индустрия, от която се печелят милиарди.
Преди 100 години в САЩ е имало 56 хомеопатични болници, 9 дет­ски хомеопатични болници и 15 санаториума, десетки хомеопатични и натуропатични медицински колежи, в които се е изучавала не само хомеопатия, но и фитотерапия, гладолечение и други природни методи на лечебно въздействие върху болния човек. Между 14 и 25% от всич­ки практикуващи лекари в различните щати са прилагали хомеопатия.
В началото на века Рокфелер и Карнеги фондации започнали ак­тивна дарителска дейност насочена към медицинските университети. Тяхната цел е била създаването на медицинска професия „вдъхваща респект", в която се обучават изключително бели мъже от висшата класа (а не мъже и жени от всякакви раси и социални прослойки, както е било дотогава) и чиято философия се базира на материалистично-меха­ничния подход, за който вече стана дума и на използването на алопатични лекарства. В същото това време кланът Рокфелер е бил вече ак­тивно въвлечен в производството и продажбата им. Това все още ново „лечение", родено в резултат на напредъка на химическата и развива­щата се фармацевтична промишленост, е било разпространено изклю­чително само сред богатите. Народът се лекувал с природни методи.
През 1909 г. фондация Карнеги изпраща един мъж на име Абрахам Флекснер на обиколка из САЩ, за да посети всички медицински учеб­ни заведения - от най-малкото до най-голямото. Той трябвало да реши кои от тях ще получат финансова помощ, за да се развиват, Флекснер подбрал само по-големите и богати медицински центрове, които били склонни да приемат предлагания от Карнеги и Рокфелер лечебен мо­дел, базиран на една едностранчива и вредна философия. За всички по-малки и прилагащи изключително природни методи на лечение ме­дицински колежи, посланието било: „Или се съобразете с това, което ви предлагаме или ще престанете да съществувате".
Останали без подкрепа, те започнали да затварят един след друг, а срещу тези, които все още функционирали, започнала война за ликви­дирането им.
Така правото на избор на населението по какъв начин да се леку­ва, било постепенно отнето.
През последния век се наложиха терапевтични методи, които са не толкова ефикасни, а икономически изгодни и то не за болния, а главно за производителите на алопатични лекарства и медицинска апарату­ра. Ако се замислим за малко, лесно ще установим, че медицината донякъде е заприличала на мода - днес един антибиотик, утре - друг; днес един вид операция, утре - друг; днес една теория, утре - друга. Неоспорим е фактът, че с усъвършенстването на техниката и с многоб­ройните открития, беше постигнато изключително много в овладява­нето на кризисни ситуации. Но за хората с хроничните болести този напредък не донесе почти нищо положително.
Най-големият недостатък на съвременната медицина е, че тя не ра­боти според ясни принципи и закони, а според хаотично прилагани слу­чайни открития, които често се преценяват изолирано от смисъла, кой­то имат в контекста на цялостния живот. Продължават да властват и да се преподават остарели теории, а в същото време не се обръща нужното внимание на нови важни проучвания и открития.
В края на XVIII век, френският химик Лавоазие утвърждава доктри­ната, че животът е химична функция и че храната е горивото. В такъв случай достатъчно би било да се изчислят калориите, които се изгарят от организма и да се достави същият брой калории с храната. По-къс­но бяха открити витамините, ензимите и много други важни субстан­ции, но това не промени съществено официалната гледна точка. Бяха формулирани първият и вторият закон на термодинамиката, а именно: Закона за запазване на масата и енергията и Закона за ентропията гласящ, че с течение на времето, всички неща се разлагат до техните най-прости и стабилни форми и цялостната енергия в системата се прид­вижва от едно по-високоорганизирано състояние към едно по-ниско. Дори и сега, някои учени продължават да поддържат становището, че няма съществена разлика между взаимодействието на веществата из­вън човешкото тяло и вътре в него.
Опитите проведени през нашия век, съвсем очевидно показват точно обратното: двата закона на термодинамиката не важат за живата природа. Тази позиция е поддържана и от Луи де Бройл - физик и баща на вълновата механика. Блестящият френски учен д-р Луи Кервран, член на Ню Йоркската Академия на науките, подробно е документирал биологичната трансмутация, която е свързана с превръщане в тяло­то на едни химични елементи в други и се осъществява чрез директна обмяна между ядрата на различните елементи. Биологичната трансму­тация е процес, който не е химичен и е напълно различен от сливането или разцепването на атома във физиката. Посредством съдействието на биологичните ензимни системи, при него се изисква една милионна част от енергията, която би била необходима да се повтори евентуално това от ядрената физика ин витро. Хранителните нужди на всеки се определят до голяма степен от количеството ензими в наличност в ор­ганизма му за биологична трансмутация. Колкото по-здрав става чо­век, толкова по-малка нужда има от хранителни добавки. Колкото по-силна е жизнената му енергия, толкова повече сили има за да трансмутира. С това биха могли да се обяснят и многото случаи на светци или йоги, живяли или живеещи с оскъдно количество дори еднообраз­на храна.
Пренебрегването на важността на взаимовръзката ум и емоции -тяло и физическо страдание (за нея вече стана дума е предишната глава) в никакъв случай не допринася за развитието на лечебната нау­ка.
Непрекъснато се издигат лозунги от рода на; „На борба с рака!", „На борба със СПИН-а!". Но съвсем очевидно е, че ракът, спинът и много други „болести", не са някакъв „враг", който дебне зад близкия ъгъл, а са симптоми на болния ни начин на мислене и живот и са свързани със сериозно отслабване на имунната защита на организма като ре­зултат от това.
Животът ни е организиран и направляван по начин, който засилва чувството ни, че сме „жертви" на външни обстоятелства и ни подтиква да предоставяме нашата отговорност на външни фактори. Така ние гу­бим контрол върху него. Погледнете например рекламите, с които неп­рекъснато ни бомбардират - всички те носят посланието, че ако искате да изглеждате добре или да бъдете харесвани, трябва да използвате определен крем или парфюм или да ходите облечени по определен начин; ако имате здравословни проблеми и искате да се избавите от тях, пийте това или онова хапче, което ви се предлага и т.н. Повечето хора предпочитат да прехвърлят отговорността върху някой друг и да играят ролята на „невинно дете", като по този начин избягват усилията, необходими за вътрешната им промяна и мислят, че може би правят живота си по-лесен. Но всъщност, така стават зависими от една систе­ма, която експлоатира енергиите им за егоистичните си цели.
Моделът на медицинско обучение и обслужване, който е бил зало­жен и който все още продължава да действа, от една страна поставя лекаря в подчинено положение да изпълнява нерядко и против волята си, вредни за болния методи и манипулации. С тях той може дори и допълнително да увреди здравето му, но затова няма да бъде подведен под съдебна отговорност. В същото време, ако реши да помогне по начин който не е признат за „официален", дори и да има успех, рискува да бъде изложен на присмех, както и да влезе в сериозен конфликт с медицинските институции и дори да изгуби правото си да практикува. Това е една от причините, поради която много лекари, проявяващи ин­терес към естествените методи на лечение, не ги прилагат - просто защото могат да си навлекат неприятности. Ето какво казва известният американски професор по имунология д-р Алън Левин от Калифорний­ския университет в Сан Франциско на една национална конференция по проблемите на медицината: „... Лекарите са принудени чрез запла­ха да прилагат методи, за които те знаят, че не действат. Един от най-ярките примери е химиотерапията, която няма ефект при повечето раково болни... Независимо от факта, че повечето лекари са съгласни, че химиотерапията е като цяло неефективна, те са заставени да я прилагат от групировки, които са особено зантересовани от това и кои­то получават огромни печалби от лекарствената индустрия."
От друга страна, пациентът е умело манипулиран и поставен в из­куствено създадена зависимост спрямо лекаря, бих казал в едни патриархално-синовни отношения, които често изключват свободния му избор. Държа да подчертая, че той самият има вина, защото допуска това да стане.
Непрекъснато чрез средствата за масова информация се тръби за поредното „откритие", което щяло да спаси човечеството от артрита, рака, спина или Бог знае каква друга болест. Но човечеството продъл­жава да страда и умира и дори още и от нови болести. В същото време мерките, които се предприемат за повишаване на здравната култура на хората относно истинската причина за заболяванията и тяхната същност са твърде недостатъчни.
Образованието, което се предлага на децата още от най-ранна въз­раст е насочено не към развиване и разкриване на естествени човеш­ки добродетели и любов към Природата, а към стимулиране на меркантилен и технократичен начин на мислене, който втвърдява сърцата им и осигурява почва за развитието на бездушни бъдещи експлоататори и престъпници, които ще гледат преди всичко собствения си интерес.
Това, което най-много липсва на днешната медицина е хуманизмът. Не искам да кажа, че лекарите като цяло са лишени от него. Напротив, повечето от тези, които са се посветили на това благородно служене на човечеството работят искрено и ежедневно спасяват хиляди хора, но за съжаление са ограничени в помощта, която са способни да ока­жат и то не защото не могат, а поради факта, че не им се създават оптимални условия за това.
За да не изглеждам голословен бих искал да приведа няколко при­мера:
През 1933 г. Ройъл Райф, учен-биолог от Сан Диего, САЩ, изолирал вирус, за който твърдял, че е главна причина за развитието на ракови заболявания при някои хора. Използвайки светлинен микроскоп, кой­то той самият конструирал, с увеличение и разделителна способност все още недостигнати от светлинните микроскопи и днес, Райф успява да наблюдава живи вируси, които могат у възприемчиви хора да пре­дизвикат развитието на ракови заболявания, полиомиелит, херпес и други заболявания. След като излекувал раковоболни животни, уни­щожавайки безболезнено съответния вирус със специфична електро­магнитна честота, Райф заедно с д-р Милбанк Джонсън от Университета в Южна Каролина, провел успешен опит с хора през лятото на 1934 г. Всички 16 от 16-те пациенти с различни ракови заболявания, диагностицирани като терминално болни, били излекувани с предложения безболезнен и без странични ефекти метод. Последвалите опити меж­ду 1935 и 1938 г. затвърдили първоначалния успех. Но през 1939 г. Американската медицинска асоциация (АМА) използвала цялата власт, с която разполагала, за да спре всички научни изследвания с уреда на Райф. Лекарите, прилагащи неговия метод били заплашени с отнемане на правото да практикуват и дори затвор. Самият Райф бил вкаран в затвора, след скалъпен нечестен съдебен процес, който го изпълнил с горчивина и го довел постепенно до алкохолизъм. То й починал в 1971 г. - годината в която Никсън обявил „война на рака".
През 40-те години на миналия век Джон Хокеи, ветеринар от Илинойс, случайно открил билки, които имат благоприятен ефект при рако­ви заболявания. Когато неговият любим жребец заболял от рак, той решил да остави животното да умре на свобода. Хокеи забелязал, че конят започнал да пасе растения, които не били част от обичайната му диета и след няколко седмици туморът започнал да се стабилизира. След една година конят бил вече съвсем добре. Джон Хокеи започнал да експериментира с животни като прибавял и популярни домашни ле­кове към билките.Той постигнал значителен успех и предал рецептите, които прилагал, на своите наследници. Хари Хокеи, специалист по хра­нене и правнук на Дж. Хокеи, отворил клиника в Илинойс през 1924 г. и използвал успешно формулите за лечение на тумори у хора. Това веднага му навлякло гнева на АМА. Наричан „най-големият мошеник на века", той бил многократно арестуван, повече от който и да било друг в историята на медицината - над 100 пъти за период от две години. Независимо от голямата опозиция, която срещнал, неговата клиника, която той преместил в Далас, Тексас през 50-те, станала най-голямата частна клиника в света за лечение на раково болни хора. Един от най-решителните преследвачи на Хокеи бил Д.А.Темпълтън, който искал да затвори клиниката. Хокеи бил арестуван толкова много пъти от него, че започнал да носи със себе си полици за стотици долари, за да пла­ща всеки път гаранцията за освобождаването си. Но понякога той решавал да остане в затвора за няколко дни, за да докаже правотата си. В такива случаи, пациенти, които били излекувани от него, идвали на тълпи пред затвора, носели му храна и предлагали своите свидетелски показания в негова полза. Хокеи бил освобождаван набързо, за да из­бегнат властите конфузното си положение. Когато братът на г-н Темпълтън заболял от рак и бил обявен за нелечим случай, той постъпил в клиниката му и бил излекуван. Тогава Темпълтън, който бил най-ожес­точения му преследвач, станал негов адвокат. Все пак след няколко години Хокеи се видял принуден да премести клиниката си извън САЩ.
Показателен е и случаят с немския лекар Макс Гърсън. За него д-р Алберт Швайцер, лауреат на Нобелова награда казва: „Аз виждам в него един от най-видните гении в историята на медицината. Много от идеите му бяха присвоени, без изобщо името му да се свързва с тях. И все пак той постигна много повече, отколкото би било възможно, при неблагоприятните условия, в които трябваше да работи...Тези, които той излекува остават като свидетелство за истинността на неговите идеи."
Макс Гърсън е роден през 1881 г. в Германия. Учи медицина в Бреслау, Вурцбюрг, Берлин и Фрайбург. След завършването си е назначен за директор на специализираното отделение за туберкулозно болни в Мюнхенската университетска болница по препоръка на д-р Фердинанд Зауербрух - световно известен гръден хирург и авторитет по туберку­лоза.
Като студент, Гърсън страдал от мигрена, за която му казали, че няма лечение. След като решил да опита с диетичен режим, който сам си съставил, той се излекувал от това страдание. По-късно, вече като лекар, прилагайки диетата на негов пациент, страдащ също от мигре­на, той му помогнал да се излекува не само от нея, но и от много раз­пространената и нелечима тогава кожна форма на туберкулоза (вълчанка). През 1929 г. д-р Ф. Зауербрух пише статии в няколко междуна­родно известни специализирани медицински издания, като заявява, че е намерено лечение на кожната туберкулоза и описва опита проведен от д-р Гърсън под негово лично наблюдение. От всички 450 болни, 446 били трайно и напълно излекувани - един невиждан успех. Освен това, той постигнал и много добри резултати при лечението на болни от бе­лодробна туберкулоза, дори в доста напреднал стадий, отново само с помощта на специална диета.
През 1933 г. д-р Гърсън емигрира в САЩ, където продължава да ра­боти и с раково-болни пациенти с голям успех. АМА, недоволна от пос­тиженията му, измисля претекст за да го изключи от редовете си. През 1949 г. той представя пред Сената на САЩ напълно документирани десетки случаи на излекувани от рак хора, за да моли за финансова подкрепа, тъй като клиниката му е била малка и не можела да приеме огромния наплив от пациенти. Въпреки убедителните доказателства, които представил, включително и показанията на излекувани от него, лобито на АМА и на фармацевтичната индустрия попречило на финансирането на проекта му. Разбира се, както казва един негов биограф, той е бил „щастлив", че не е бил директно преследван и вкаран в затво­ра, както някои други негови колеги и учени.
Д-рУилям Кох като млад лекар учи под ръководството на проф. Мой­сей Гомберг, разкрил през 1910 г. природата на свободните радикали, за които толкова се говори днес. Кох защитава докторат по химия като „специалист по свободните радикали", а по-късно става професор по химия и хистопатология в Мичиганския медицински университет и професор по физиология в Уейн Стейт Юнивърсити. Може би трябва да отбележим, че Уилям Кох е племенник на споменатия вече Нобелов лауреат Робърт Кох - откривателят на туберкулозния бацил.
В резултат на научната си работа и изследвания д-р Кох създава особен биологичен катализатор, който по подобие на хомеопатичните лекарства представлява силно разреден разтвор на определени ве­щества. През 50-те години той, както и други лекари съобщават за мно­гобройни излекувани случаи на хора болни от диабет, левкемия, рак, проказа, туберкулоза и различни видове алергии с негова помощ в съчетание с особен диетично-хигиенен режим. Приемането на малки дози от този катализатор от време на време, предизвиква превръща­нето на токсините в антитоксини, което постепенно прочиства тялото и настъпва излекуване.
Кох бил даден под съд от Управлението по храните и лекарствата в САЩ (РОА). Но уредите на РОА не успели да регистрират нищо, тъй като катализаторът в разтвора, бил в нищожни количества. Над 600 лекари и 2000 излекувани пациенти се явили в съда да свидетелстват в негова полза. След 9-месечен съдебен процес д-р Кох бил обявен за невинен. Изморен от това яростно преследване той се преместил в Рио де Женейро през 1953 г. където продължил научната си и лечебна работа. През 1967 г. умрял в Бразилия от отравяне при странни об­стоятелства.
Разбира се, още много подобни случаи биха могли да бъдат цитира­ни, включително и от стария континент, но за това ще бъде необходи­мо да се напише отделна книга. И все пак ще си позволя да се спра на още два от съвсем новата история на САЩ и Канада.
През юли 1985 г, агенти на Управлението по храните и лекарствата в САЩ нахълтват в клиниката за лечение на раково болни на д-р Ста­нислав Бурзински в Хюстън, Тексас. По това време той вече е бил постигнал значителни успехи с помощта на разработената от него те­рапия с антинеопластони, помагайки на много хора. Д-р Бурзински открил, че група пептиди, естествено съществуващи в тялото потискат развитието на раковите клетки. Според него те са част от биохимична защитна система на организма, която има различно действие от имун­ната система. За разлика от нея те ни защитават от изродените клетки не чрез тяхното унищожаване, а чрез препрограмирането им. Бурзин­ски ги нарекъл антинеопластони именно защото те потискат растежа на раковите клетки. Той открил, че раково болните хора имат много силен недостиг от тези пептиди в тялото си - само 2-3% от количество­то им намиращо се в здрав организъм. Въвеждането на достатъчно от тези вещества в тялото на пациента през устата или инжекционно, во­дело до бързо намаляване на повечето видове ракови образувания и до тяхното изчезване. Приложението им не е свързано със странични ефекти, така както при химио- и лъчетерапията.
От 1977 до 1992 повече от 2000 болни от рак хора, много от които в терминален стадий и обявени за „нелечими", били излекувани или със значително удължена преживяемост благодарение на тази терапия.
Независимо, че не било намерено нито едно доказателство улича­ващо го в каквото и да е престъпление, от 1985 г. до сега, д-р Бурзин­ски живее в един кошмар, непрекъснато преследван по различни на­чини - призовки за съдебни дела, конфискация и унищожаване на до­кументация на пациентите, като дори е оказван психически тормоз над някои от последните.
Друг подобен случай е този на френския биолог Гастон Неесенс, който работи в Канада. Неговото нетоксично лечение (на което няма да се спираме) се базира на почти 40 години научноизследователска ра­бота и възвръща живота на стотици „нелечимо" болни хора. През 1989 г. срещу него е заведено дело за извършено криминално деяние от Квебекската Корпорация на лекарите, с обвинението, че е причинил смъртта на една терминално болна пациентка. Все пак тук правосъ­дието надделяло и той бил напълно оневинен.
В САЩ, още през 1972, бюджетът на Националния раков институт е възлизал на 400 милиона долара. След 20 години този бюджет е вече 2 милиарда долара и въпреки това само през 1991 г. 514 000 американци са починали от рак, докато във всички войни водени от САЩ броят на убитите е 578 245. До 1991 г. Националният раков институт вече е изразходил повече от един милиард долара само за изследвания върху рака на гърдата. И въпреки това докато през 1973 г. 26.9 от всеки 100000 жени са умирали от този рак, през 1988 те са вече 27.5!
По целия свят броят на раковоболните и умиращите от рак непре­къснато се увеличава. В тази обявена „война на рака" милиарди дола­ри се вземат от данъкоплатците и се хвърлят за една кауза, която пред­варително е обречена на провал и това се знае много добре от тези, които „водят" войната. Двукратният лауреат на Нобелова награда и „ба­ща" на ортомолекулярната медицина, д-р Линус Полинг, казва: „Всеки трябва да знае, че „войната с рака" е една голяма лъжа."
Никъде по света не се публикуват резултати, които ясно показват каква е реалната ефективност на „конвенционалния" подход - химиотерапия, лъчетерапия и хирургия. Но има много изследвания и доказа­телства за вредата от това „лечение", които не се правят достояние на хората и дори рядко се публикуват в специализираните медицински издания.
Разбира се, ракът не е единственото заболяване, с което се спекулира. Много неща се премълчават и за СПИН-а по същите причини. Например, не се дава гласност на факта, че в света има хора, които след като са били с развита клинична картина на СПИН и в относител­но тежко здравословно състояния, успяват без помощта на каквито и да е алопатични лекарствени средства, а само чрез природни методи на лечение да се възстановят, като някои дори стават НIV- негативни!, т.е. вирусът повече не може да бъде открит в тях. В същото време не се съобщава, че по света има много случаи на болни хора с клинична картина подобна на тази на СПИН, но при които не се установява НIV вирус в кръвта. Това показва, че той изобщо не може да се счита като единствена причина за развитието на заболяването. Но ако това се признае, то би означавало заплаха за скъпоструващите препарати, кои­то се препоръчват като единствено лечение, насочено срещу вируса и които носят милиони долари приход на техните производители. В съ­щото време страничните им ефекти са не по-малко страшни и от самия СПИН! Но в края на краищата какво значение има това, след като те се дават на болните, които вече са „обречени", според тенденциозно раз­духваната страхова психоза!
А2Т (препарат, който се дава на НIV-положителни пациенти) се свър­зва със силно изразена тератогенност, т.е. с много голяма честота на увреждане на плода, който е в утробата на бременната жена, като например: деформации на главата, триъгълна форма на главата и стран­ни сини очи, по-ниско разположени уши, албинизъм, допълнителни пръс­ти, увреждания в мозъка водещи до слепота, сър­дечни дефекти несъвместими с живота. Ето какъв е резултатът от из­следване публикувано в „Джърнъл ъв ЕЙДС", 1994 и проведено от д-р Р. Кумар и сътрудници на 104 бременни НI\/-положителни (но не болни от СПИН) индийки, на които е даван А2Т по време на бременността: 8 спонтанни аборта; 8 аборта индуцирани по меди­цински показания; 8 новородени с различни аномалии; едно починало на 5 месеца дете поради непоправим сърдечен дефект и друго с разви­ваща се и неизбежна слепота, поради мозъчни увреждания.
Що за „лекарство" е това, което убива или уврежда трайно 24 от всеки 104 живота!
Тук веднага искам да ви напомня само два фрапиращи случая от недалечната история на медицината.
През 40-те години в САЩ масово е бил предписван на млади жени хормоналният препарат диетилстилбестрол (ДЕС). Бомбата избухва де­сетина години по-късно, когато изведнъж рязко нарастват случаите на изключително редкия рак на влагалището при млади момичета, чийто майки са приемали ДЕС.
Съвсем скоро след това дойде и трагедията с талидомид-а. Колко жени, на които препаратът бе изписван срещу безсъние по време на бременността, изпитаха ужаса и мъката, когато родиха бебета без кра­ка и ръце!
Колко още такива трагедии трябва да преживее човечеството, за да се осъзнае?
Независимо, че непрекъснато атакуват различни алтернативни ме­тоди на лечение обявявайки ги за „недоказани" и „нетестувани", меди­цинските институции упорито не желаят да отпускат средства за про­веждане на изследвания, които да сравнят ефикасността им с обявените за конвенционални такива. Защото предварително знаят резултата. И той няма да е в полза на последните.
Въпреки че се преследват именити учени и лекари заради успеш­ното приложение на „неконвенционални" терапии, в същото време се оставят всякакви „лечители" и хора без морал и подходящо образова­ние да практикуват почти свободно. И когато последните в невежес­твото си или в алчността си предизвикат нечия смърт или увреждане, което нерядко се случва, веднага атаката се насочва към тези, които добросъвестно си гледат работата.
Трябва да изтъкнем още един факт, който обезкуражава хората да прибягват до природните терапии. В много страни те просто не са вклю­чени в здравното осигуряване и по този начин заплащането за лечение става много високо.
Обучението в медицинските институти е насочено изключително към утвърждаване на концепцията за прилагане на силни алопатични лекарства и хирургична намеса, което невинаги е оправдано. На дру­гите лечебни методи се гледа с пренебрежение и дори се насажда от­рицателно отношение към тях, независимо от ефикасността им. За тях често се говори, като за нещо ненаучно и мистично, практикувано от „странни" хора. В много медицински университети и клиники витае един снобски дух на „научност", който се изразява в измислянето на всевъз­можни засукани и сложни диагнози и празни спекулации. В същото време пациентите страдат или умират докато ни чакат да си поиграем на наука! Ние като лекари не трябва да забравяме, че сме преди всич­ко хора като всички останали и сме избрали тази най-благородна про­фесия по силата на вътрешно убеждение и водени единствено от же­ланието да помагаме, без да правим компромиси със съвестта си и да претендираме за мястото на Господ.
Може би вече се забелязва светлинка в края на тунела. През пос­ледните години настъпи раздвижване сред медиците и все повече млади колеги и студенти започват да осъзнават недостатъците, изкуствеността и вредността на предлаганият модел на взаимодействие с болния и на лечението. Разбира се, ако искаме промяна, всички трябва да подкрепим усилията на радетелите за една нова и по-човечна медици­на.
В заключение бих искал да цитирам думите на един от Учителите на човечеството (Тибетеца Джуал Кхул) за състоянието на съвремен­ното здравеопазване: „Въпреки грешките, обърканите диагнози и мно­гото неточности, човечеството не може да се справи без своите лека­ри, хирурзи и болници. Те са належащо необходими и това ще бъде така още векове наред...
Съвременната медицина трябва да стане много по-непредубедена, с по-голяма готовност да подкрепи (след съответните професионални проверки) онова, което е неизвестно, което е с характер на нововъве­дение и което е необичайно. Издигнатите от специализираната меди­цина бариери трябва да се премахнат, а новите школи - да се търсят, да се обучат, да бъдат изследвани и най-сетне да бъдат включени в редиците на общоприетото. Новите школи, специалистите по диететика, които твърдят, че лекуват всякакви болести чрез правилно хранене и по-скоро, ексцентричните природолечители, заедно с много други кул­тове и школи, не трябва да бъдат арогантно уверени, че разполагат с цялата истина, че подходът им е единствено верният или че притежа­ват универсалната панацея, уникална и несъмнено действаща. Тези гру­пи...определено са навредили на каузата си и са уронили престижа си чрез гръмогласно обявяваната си увереност (в област, в която все още се експериментира) и чрез постоянните си атаки срещу общоприетата медицина. Последната от своя страна се е ограничила с неспособнос­тта си да оцени доброто и правилното в новите школи. Тя е настроена враждебно поради шума, който те вдигат да бъдат признати и поради това, че не притежават научни методи. Желанието на общоприетата медицина е да предпази хората. Това е нейно задължение, за да се избегнат бедите, които биха били предизвикани от фанатиците и от неизпробваните методи, но тя е прекалила в това отношение...
...Човечеството трябва да е много благодарно на медицината - по­мощта, която тя му е оказала до голяма степен компенсира вредите. Вярно е, че медиците не знаят всичко; вярно е също, че съществува един малък процент лекари и хирурзи (по-малък отколкото при другите професии), които са себични и не допринасят за доверието към профе­сията. Но също е вярно, че това е една велика, добра и самопожертвувателна група в човешкото семейство. Не забравяйте това..."

ВАКСИНАЦИИ

“Преди всичко не вреди." Хипократ
Повсеместно налагано е мнението, че ваксинирането на малките деца срещу инфекциозни заболявания е нещо добро и полезно за са­мите тях, а и за цялото общество. Но така ли е в действителност?
Един от водещите американски педиатри, доц. д-р Робърт Менделсон, в своята книга „Как да отгледате детето си здраво...независимо от грижите на вашия лекар" пише: „Най-голямата заплаха идваща от дет­ските болести, е в опасните и неефективни усилия да ги предотвратим чрез масови имунизации."
На обществото се внушава, че ваксинирането ще доведе до унищо­жаване на инфекциозните болести и подобряване на здравето на чо­вечеството като цяло. Както обаче сами виждаме, такова нещо не ста­ва; дори напротив - появяват се нови и то още по-сериозни заболява­ния и се увеличава броят на хората с хронични болести.
Едно задълбочено проучване на историята на инфекциозните бо­лести и ваксинациите в специализираната медицинска литература по­казва, че на общата публика се поднасят, меко казано, полуистини и неточности,
1. Няма никакви убедителни данни, че ръстът на инфекциозните за­болявания е намалял след въвеждането на различните ваксинации. Това, за което обикновено не се шуми, но което е известно на тези, които са запознати с въпроса е, че всъщност заболеваемостта от ин­фекциозни болести драстично спада още преди въвеждането на ваксинациите. И това е главно в резултат на подобрените условия на живот и хигиена.
2. На хората не се дава информация за многобройните странични ефекти от различните ваксинации, които могат да бъдат твърде се­риозни и понякога фатални. Дори самите лекари са поставени в инфор­мационно затъмнение за реалния размер на тази опасност и дискути­рането на този въпрос съзнателно се избягва.
Според публикация в „Ню Инглънд Медикъл Джърнъл" от май 1996 година, след изпълнението на една ваксинационна програма срещу хе­патит Б в Нова Зеландия, е установено нарастване на заболеваемос­тта от инсулт и независим захарен диабет със 60%.
Според Американския лекарски справочник, сред страничните ефек­ти предизвикани от комбинираната ваксина срещу морбили, заушка и рубеола са: висока температура и гърчове, обриви, възпаление на тес­тисите, глухота, енцефалит, Гилен-Баре синдром (свързан с парализа), субакутен склерозиращ паненцефалит (едно фатално прогресиращо заболяване предизвикващо, казано на достъпен език, втвърдяване на мо­зъка), епилепсия, както и атипично протичаща морбили.
Самите лекари непрекъснато са атакувани от различни фирми, произ­водителки на алопатични лекарства и ваксини, които предлагат поред­ния си ваксинационен продукт, било то срещу грип или нещо друго, превъзнасяйки „добрите" му качества, а в същото време ловко отбяг­вайки въпроса за дългосрочни проучвания върху краткотрайните или още по-важно - дълготрайните му странични ефекти.
Понякога неблагоприятните ефекти от ваксинациите могат да се прео­долеят с помощта на хомеопатично лечение, дори да са минали месе­ци и години след ваксинирането, но друг път това е почти невъзможно, особено ако са настъпили трайни увреждания на различни органи и системи.
Никъде по света, официално не се стимулира създаването на систе­ма, която да следи за краткотрайните и дълготрайни увреждания нас­тъпили в резултат на ваксинации или на приемането на алопатични ле­карства и да прави тази информация публично достояние. Ако действи­телно здравеопазването е поставено на демократична основа, то всеки би трябвало да знае за това; в противен случай се нарушава основното право на човека да може да избира (в случая - дали да ваксинира детето си или не) след като е бил правилно информиран!
Самите лекари не бива да забравят, че те и техните деца също ста­ват жертва на тази порочна политика.
3. Повечето ваксинации не създават траен имунитет, както естес­твено прекараното заболяване и затова се налага реваксиниране. Въп­реки това много хора продължават да се разболяват от съответните инфекциозни болести. Тогава защо изобщо трябва да се ваксинираме? Знаем за засилената напоследък заболеваемост от туберкулоза. За­що „жълтата гостенка" започна да спохожда все по-често българина, въпреки ваксинациите? Отговорът е прост - защото хората живеят в стрес и недохранване. Защо редовно избухват холерни и други епиде­мии в някои пренаселени и развиващи се страни? Защото санитарно-хигиенните условия са ужасяващи и много хора дори умират от глад!
Както става ясно, въпросът не е строго медицински, а икономи­чески, социален и политически! За да спрат подобни епидемии, тряб­ва да се подобрят условията на живот на хората, а не да се ваксинират. За да се подобри и като цяло здравното състояние на човечеството, трябва да се извършат много реформи в обществено-политическия жи­вот и здравеопазването, които обаче въобще не са по вкуса на опреде­лена група от хора, които печелят от болестта на другите. Затова цен­търът на тежестта, с помощта на средствата за масова информация, умело се премества в посока, която ще отдалечи мисълта на засегна­тите от истинската причина за тяхното страдание.
4. В някои случаи, в резултат на ваксинациите, след време при за­разяване, се наблюдава атипично протичане на съответните заболя­вания, което нерядко затруднява диагностиката. Дългогодишните наб­людения показват, че след ваксинирането, моделът на протичане на болестта у детето може да се промени в неблагоприятна посока.
5. Ваксинирането води до вкарване в организма на чужди белтъци и полизахариди, които са и силни алергени. Тяхното присъствие неряд­ко го обърква, променя реактивността му и така той може да стане лесно податлив на различни нови микроби и вируси, към които до този момент е бил устойчив!
Във всеки човек непрекъснато има патогенни микроорганизми, но въпреки това, повечето от нас са относително здрави и те не водят до развитие на заболяване. Но мнозина са забелязали, че щом прежи­веят някакъв психически стрес, почти веднага след това се разболяват и физически. Това е така, защото организмът е отслабнал и патогенни­те бактерии, които до този момент не са можели да се развиват свобод­но, успяват бързо да преодолеят защитата му. Това показва, че не е важно само дали сме заразени с даден микроб или вирус, а и какво е състоянието на имунната ни система в момента, което пък зависи из­ключително от психо-емоционалното ни състояние. През 30-те години на нашия век американският учен Ройъл Райф, (за който вече стана дума в Глава 12), установява с помощта на микроскопа, който конструирал, че под влияние дори на незначителна промяна на средата, даден микроорганизъм може да се превръща в друг.
За да покаже слабостта на теорията за специфичната етиология, пропагандирана от привържениците на Пастьор, големият немски учен, „бащата" на патологичната анатомия Р. Вирхов, изпива заедно със свои студенти стъкленици с холерни вибриони и въпреки това никой от тях не се разболява от холера. По подобен начин след него, различни уче­ни са правили опити с ракови клетки, като са ги имплантирали в орга­низма си, но не са се разболявали от рак. Самият Пастьор, преди да умре, заявява: „Все пак най-важна е почвата." (т.е. най-важния фак­тор, който определя дали организмът ще поддаде на патогенните мик­роорганизми, е силата на неговата имунна защита).
Знаем, че ако един орган не се упражнява, той атрофира. Ако имун­ната система непрекъснато се лишава от възможността да функциони­ра и да се „упражнява", това постепенно ще доведе до нейното отслаб­ване и невъзможност да се справя със своите задължения. Детските болести като морбили, рубеола, заушка са всъщност полезни, защото те позволяват на имунната система да се развива правилно. Всички знаем колко тежко ги прекарват възрастните, когато не са преболедували като малки. Имунизациите нарушават естествените етапи в раз­витието на защитната система на тялото. А детските болести могат ефикасно да се лекуват с хомеопатия.
Съвсем очевидно е, че ваксинациите предлагат твърде ограничена и съмнителна защита срещу инфекциозните болести. Много учени и лекари са убедени, че голяма част от днешните сериозни заболявания са резултат на безконтролната употреба на алопатични лекарства и имунизации, които само потискат реакциите на организма, а не леку­ват. Здравословните щети, които те могат да нанесат и на бъдещите поколения трудно биха се поправили дори с хомеопатия и други при­родни методи на лечение.
Най-сигурното лечение е в предпазването от болестите. Основна­та цел трябва да бъде засилване на собствения имунитет на орга­низма по един естествен начин вслушвайки се в методите, които ни подсказва Природата, защото тя винаги е по-мъдра от нас.
Не можем да бъдем здрави и да разчитаме, че децата ни ще растат здрави докато:
1. Почвата, на която се отглеждат плодовете и зеленчуците се тори с всякакви химически продукти, които след това попадат в тялото ни и могат да имат близки или по-късни вредни ефекти, за които дори и не подозираме. Десетки години след забраната на много опасния ДДТ, в костите на децата родени толкова време след прекратяване на употре­бата му, се намират следи от него!
2. Животните, с чието месо, се храни голяма част от човечеството не престанат да бъдат изкуствено угоявани и „лекувани" с многоброй­ни антибиотици и хормони.
3. Природата, която ни дава живот не престане да бъде замърсява­на безогледно с всякакви химикали, много от които канцерогенни.
4. Не променим структурата и характера на образованието, което предлагаме на бъдещите поколения и още от самото начало не ги учим на хуманизъм и любов към Природата и живота.
5. Не проявим разбиране за истинската причина за сегашното ло­шо здравословно състояние на човечеството и на цялата планета и не предприемем действия към промяна.
Хомеопатията е предложила безопасна алтернатива на ваксинации­те още 40 години преди Луи Пастьор. На всички хомеопати е добре известно лекарството БЕЛАДОНА, чиято „болестна картина" много точ­но отговаря на клиничната картина на скарлатината. Тя била използва­на много успешно още от Ханеман, който я давал профилактично на децата в дадено семейство, в което вече имало едно болно от скарлатина дете и останалите не се разболявали. По същия начин, по време на холерната епидемия в Англия в средата на миналия век, на хората масово се раздавало хомеопатичното лекарство КАМФОР, за което е известно, че има „болестна картина" точно отговаряща на първия ста­дий на холерата и по този начин са спасени хиляди човешки животи. Много хомеопати по света постигат добри резултати използвайки като ваксина хомеопатични лекарства, които нямат страничните ефекти на обикновените ваксини.
Тук бих искал да напомня, че един от най-добрите начини да заси­лим като цяло имунната си защита, е конституционално лечение при опитен лекар-хомеопат.

“ВИДОВЕ" ХОМЕОПАТИЯ
Най-общо би могло да се каже, че има две разновидности на този лечебен метод, които се различават, както по състава на използваните лекарства (често комбинирани) и начина им на приложение, така и по качеството и задълбочеността на обучението и резултатите, които се постигат.
Когато специалистите говорят за хомеопатия те имат предвид ори­гиналния метод, наричан понякога и класическа хомеопатия, чиито принципи са били формулирани от д-р Ханеман: ЕДНО ЛЕКАРСТВО, ДАВАНО НА ПРИНЦИПА НА ПОДОБИЕТО, В МИНИМАЛНА ДОЗА
Именно този метод се има предвид в тази книга и именно той е изключително ефективен при лечението, както на остри, така и на хронични заболявания и профилактика!
Обучението по класическа хомеопатия е много сериозно и е с продължителност от две до три години обикновено след завършване на висше медицинско образование. То включва: задълбочено изучаване на голям брой хомеопатични лекарства и техните болестни карти­ни, познаването на трудовете на световноизвестни хомеопати (на първо място „Органон на лечебното изкуство" на д-р Ханеман), ра­бота с реперториум, дългосрочна клинична оценка на резултатите и прогноза. При този начин на лечение, както вече беше споменато, назначаването на лекарството не се прави според диагнозата, а след като се прецени внимателно цялостната картина от оплаквания и индивидуални особености на съответния човек, включително и фамил­ната анамнеза и историята на предишни заболявания или травми.
NB! Целта на хомеопатичното лечение е не само облекчаването на дадено оплакване, а подобряване на здравето на човека на всички нива!
Следният пример взет от практиката ще илюстрира възможностите и дълбочината на действие на класическата хомеопатия.
При лекаря-хомеопат през зимния сезон идва на преглед младо мо­миче, което от доста години страда от астматичен бронхит. Всяка нас­тинка слиза към белите дробове. Появява се кашлица с гъсти жълти храчки, които се отделят трудно и често има чувство за задушаване. Не й стига въздух, когато се изкачва по стълби. Тези проблеми са по-силно изразени през есента и зимата. Досега винаги са третирани с антибиотици, откашлечни и антиалергични алопатични медикаменти. Освен това често има главоболие и понякога болки зад очите, които могат да продължат и по цял ден. Понякога има болки в стомаха, осо­бено преди изпит или ако се притеснява за нещо. Те не се влияят от ядене. Поти се много по врата и гърба по време на сън. Има страх от тъмното, от духове. Понякога й се струва, че чува гласове в тъмното. Няма особени хранителни предпочитания, освен към прясно мляко. Не понася мазна храна. Като цяло не е зиморничава, но предпочита топ­лото време. Не спортува и изглежда по-флегматична. Леко по-пълна е за височината и възрастта си. В училището се справя добре. Като дете била доста пълна. Боледувала често от пневмонии. Има светло-кестенява коса и светли очи. От фамилната анамнеза не се установява нещо смущаващо.
За лекаря-хомеопат само диагнозата „астматичен бронхит", поста­вена след вземане под внимание на съответните признаци и изследва­ния, не е достатъчна. Напротив, цялата представена по-горе инфор­мация е важна и съставлява „картината на болестта", такава каквато е за този пациент. Назначава се само едно хомеопатично лекарство, в този случай: КАЛКАРЕЯ КАРБОНИКА.
Ето и резултатът при проследяването след три месеца: Момичето съобщава, че се чувства много добре и като цяло е с повишен жизнен тонус. През този период не е боледувала изобщо, независимо, че око­ло нея всички са прекарали грип. Понякога има хрема и кашлица, при която съвсем лесно откашля секретите, но тя не е придружена с чувс­тво за задушаване. Не е пила никакви алолатични лекарства. Изчезнали са болките зад очите и в стомаха и като цяло се чувства по-спо­койна. Потенето е силно намаляло. Страховете също са намалели зна­чително. Положителната промяна е видима и във външния вид - цвета на лицето, блясъка на очите и общото излъчване.
Съвсем очевидно е, че подобрението, което настъпва, е на всички нива. Но за да се постигне такъв лечебен резултат, трябва да се позна­ват в дълбочина хомеопатичните лекарства.
Другият метод, който се практикува, няма специално име и минава под общото наименование хомеопатия. При него често се използват смесени (комбинирани) препарати, неправилно наричани „хомеопатични" или се назначава последователно и посменно приемане едновре­менно на няколко хомеопатични лекарства, които покриват отделни симптоми. Този начин на даване на хомеопатични лекарства принизя­ва хомеопатията до ограничения едностранчив подход и възможности на алопатията; той е предимно симптоматично и нозологично ориен­тиран и нерядко само потиска симптомите без да лекува. Резулта­тите, до които води са съвсем посредствени. Чрез него понякога може да се постигне известно облекчаване, но не и същинско излекуване особено що се отнася до хронични оплаквания; ако това стане, то би било истинска случайност.
За да се назначават комбинирани препарати или да се предписва по описаната по-горе методика, ориентирана към отделни симптоми или болестни единици, не е необходимо кой знае какво обучение и интелигентност; дори и един санитар би се справил успешно с някой от справочниците, които предлагат фирмите-производителки на хомеопатични лекарства. Подобно обучение по „хомеопатия" с нищо не допри­нася за задълбочаване на познанията на лекаря относно здравето и болестта и същността на истинското лечение и има преди всичко тър­говски характер. За съжаление, точно такива курсове се предлагат на български лекари, студенти-медици и фармацевти от различни запад­ни фирми.
С този подход се уронва доверието както на пациентите, така и на самите лекари, в този ценен лечебен метод.
Що се отнася до комбинираните препарати, те не са изпитвани на здрави хора, затова истинското им действие не се знае със сигурност и назначаването им не е съобразено с принципите на хомеопатията. Обик­новено при приготвянето им се включват известен брой хомеопатични лекарства в ниски потенции, които поотделно са често показани при хора с дадено „заболяване".
Пишещият тези редове лично е имал пациенти „лекувани" по горео­писания начин без резултат. При даването само на едно, правилно подбрано лекарство, ефектът е поразителен и те самите са учудени, защото разбират, че досега всъщност не са били лекувани наистина хомеопатично.
Някои други „хомеопати" предлагат „радиестезична хомеопатия" (т.е. с махало) или пък „компютърна хомеопатия". Tакива мистично или науч­но звучащи термини се използват само за да привличат пациенти.
Бих посъветвал всички, които наистина желаят да се лекуват с хомеопатия, да търсят лекари, прилагащи класическа хомеопатия. А колегите и студентите-медици, които искат да придобият задълбочени познания - да търсят качествено обучение по класическа хомеопатия при лекари-хомеопати с опит.

ХОМЕОПАТИЯТА В БЪЛГАРИЯ

За България хомеопатията е съвсем нов лечебен метод, който за­почна да навлиза едва преди няколко години. За съжаление, както ста­ва често в подобни случаи, с нея веднага започна да се злоупотребява.
В хаоса, който цареше в страната ни през последните години, бързо се нароиха „лечители" наричащи себе си „хомеопати", без да имат съот­ветните медицински и строго хомеопатични познания. Мнозина извед­нъж решиха, че няма нищо по-елементарно от това да се лекува и се втурнаха щедро да предлагат услугите си, „лекувайки" всякакви забо­лявания.
Провежданите незаконно курсове от чуждестранни „преподавате­ли по хомеопатия" без медицински и адекватни хомеопатични позна­ния и умения, са твърде далеч от изискванията за качествено обучение. Болшинството от тези, които посещават курсовете са без висше меди­цинско образование. Те безотговорно се хвърлят да „лекуват" възрастни и деца често със сериозни заболявания, като нерядко предизвикват ус­ложнения или объркват случаите с невежеството си. Вероятно много от тях имат искрено желание да помагат, но само това не стига.
Колкото и да е безвреден даден лечебен метод, когато се използва некомпетентно, може да доведе до нежелани резултати и да бъде ком­прометиран. Когато учителите нямат клиничен опит и не разбират мно­го от това, което правят, то какво остава за учениците!
Затова всеки, който твърди, че лекува трябва да носи съответната отговорност пред закона и пациентите.
Разбира се, всеки би могъл да се научи да използва няколко ле­карства за първа помощ и остри случаи, но това не означава, че е станал хомеопат и владее метода.
През 1995 година беше учредена Асоциация на лекарите-хомеопати в България - сдружение с идеална цел, чиято основна задача е да съдейства за подготовката на квалифицирани лекари-хомеопати и за засилване на популярността на метода сред медицинската професия и населението. От ноември 1996 година Асоциацията е асоцииран член на Европейския комитет по хомеопатия (ЕКХ), в който члену­ват лекарите от Европейската общност прилагащи класическа хомео­патия. Една от целите на този комитет е да въведе общовалидна евро­пейска диплома за всички медици, които се обучават по класическа хомеопатия. Асоциацията е отворена за всички лекари, стоматолози и студенти по медицина и стоматология, практикуващи класическа хо­меопатия или все още обучаващи се.
Трябва да разберем, че с дилетантство и безотговорност не може да се осигури надеждна и качествена здравна помощ. За да е стабил­на една сграда, тя трябва да е проектирана от специалист и да е със здрави основи. А здрави основи в здравеопазването означава солид­ни медицински познания, отговорност и добро познаване на възмож­ностите на различни терапевтични методи - алопатия, хомеопатия, фи­тотерапия, акупунктура, рефлексотерапия, гладолечение, хирургия и др. Обучението на студентите по медицина трябва да започва именно от естествените методи на лечение и тяхното изучаване в тънкости, като едновременно с това се обръща сериозно внимание на всички останали медицински дисциплини.
През последното десетилетие на Запад настъпи значителна прео­риентация на хората към природните терапии. Хиляди лекари практи­куват класическа хомеопатия, акупунктура и фитотерапия като основ­ни лечебни методи в своята практика. В Русия отдавна има клиника, където успешно се прилага гладолечение, а в Белгия има голяма хомеопатична клиника, където работят компетентни лекари със завидни постижения.
За съжаление, има един важен фактор, от който много зависи каква посока ще вземе развитието на здравеопазването - това е здравната култура на населението (в случая - на българското). С голямо разоча­рование трябва да отбележа, че тя е отчайващо ниска. Невежеството на много хора, дори с висше образование, е направо поразително. Ако искаме да помогнем на самите себе си, на близките и децата ни, е необходимо да положим усилия да се образоваме и потърсим разумно решение, като всеки трябва да поеме своята отговорност за собстве­ното си здраве и за това, което прави. Ако досегашното разбиране на повечето хора не се промени, хаосът, дилетантството и догматизмът ще продължават да царуват и да вземат своите жертви.

ПЪРВА ПОМОЩ С ХОМЕОПАТИЯ



ХОМЕОПАТИЯ И ТРАВМИ

В резултат на проучване на многогодишния опит на поколения хомеопати, както и от лечебната ми практика през последните четири години, мога да заявя, че хомеопатията е в състояние да окаже неоце­нима помощ при травми от всякакъв характер и спешните състоя­ния, свързани с тях и изискващи незабавна помощ.
Хомеопатичното лечение, приложено непосредствено след нара­няването, допринася както за овладяване на шока и значително на­маляване или премахване на болната, така и за предотвратяване на усложнения и скъсяване на оздравителния период. Спомага за по-бързото разнасяне на подкожни кръвоизливи или предотвратява образуването им. С хомеопатия могат да се лекуват успешно и много хора, при които се проявяват остатъчни ефекти от травми или оплаквания, които водят началото си от някаква травма, дори да е изминал значителен период от време след нея - месеци или даже години.
При счупвания, хомеопатичните лекарства могат да се прилагат за по-бързо срастване на костите. Това е особено важно при въз­растните хора, при които образуването на костно вещество е се­риозно затруднено и нерядко това е причина за последващо залежаване и косвено за смъртен изход - нещо което би могло да се предотврати.
Във всяко домакинство, детска градина, учреждение, завод или тран­спортно средство би трябвало да има на разположение аптечка с най-необходимите 10 -15 хомеопатични лекарства. Човек лесно може да се научи да ги прилага само за няколко часа.
Самолечението не може да замени помощта на специалиста, но във всички случаи може да спести много страдания на пострадалия и тревоги на близките му. Здрав разум е необходим преди всичко. Когато травмата е по-сериозна, трябва задължително да се потърси квалифи­цирана медицинска помощ и ако е необходимо да бъдат направени съответните изследвания, намествания или операции.
Хомеопатичните лекарства се приемат изключително вътрешно.
За външна употреба се прилагат само в случаи на наранявания някои от спиртните настойки или кремове от разгледаните по-долу растения, съобразно фармакотерапевтичните им свойства.

НЯКОИ ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА ПРИ ТРАВМИ ОТ РАЗЛИЧЕН ПРОИЗХОД:

ПЪРВОТО хомеопатично лекарство, което може да се даде при всякакви физически наранявания е:
АРНИКА сем. Сложноцветни
Описание и разпространение: Тревисто многогодишно растение, високо 15-80 см. с право, космато стъбло. Цветните кошнички са оранжевожълти, с диаметър 5-7 см. Цъфти от май до юли. Среща се из влаж­ните горски и планински ливади над 600 м. н.в. в Средна Европа, Сред­на Азия, Северна Америка. В България диворастящо почти не се сре­ща, но може да се отглежда в градините. Кошничките са силно аромат­ни, а вкусът е слабо горчив.
Използваема част: Корена.
Химичен състав: Арницин - багрилно вещество, 0.04-0.14% ете­рично масло, флавоноиди, аскорбинова киселина, танини, холин, инсулин, фруктоза и др.
Показания и приложение: Ненапразно в Англия и Германия нари­чат това благословено растение „трева при удари и падане". Много малко хора знаят, че по време на Втората световна война части от германската и руската армии са били снабдени с хомеопатичните лекарства от тази билка.
Външно се употребява като компреси или крем в случаи на:
- натъртвания и подкожни кръвоизливи
- травми на ставите - навяхвания и изкълчвания
- леки измръзвания
Вътрешно приложение в хомеопатията: То е най-важно, с най-бърз и сигурен лечебен ефект!
Афинитета на АРНИКА към меките тъкани и мускулите, кожата, сърдечносъдовата система и особено към капилярите, ве­ните и кръвта определя и приложението й в хомеопатията.
NB! АРНИКА е първото хомеопатично лекарство за ШОК, съ­пътстващ физическа травма, независимо от какъв характер!
* АРНИКА е първото и главно хомеопатично лекарство, което се да­ва при травми на меките тъкани и мускулите - удари от тъпи предме­ти, падания, транспортни злополуки. Тя спомага за преодоляване на шока от травмата, ако има такъв, премахва изцяло или поне значител­но намалява болката и ако е дадена непосредствено след инцидента, може да предотврати образуването на подкожни кръвоизливи или да спомогне за по-бързото им разнасяне, ако такива вече са започ­нали да се образуват. АРНИКА значително съкращава срока на възстановяване и предотвратява развитието на инфекции в раните.
* АРНИКА се прилага много успешно пред- и постоперативно при хирургични интервенции, включително и в стоматологичната практика при екстракция на зъби за намаляване на кървенето, избягване на ус­ложнения (развитие на инфекция), скъсяване на оздравителния период и овладяване на болката и шока от травмата.
* Счупвания, навяхвания и изкълчвания.
* Черепно-мозъчни травми включително и кома, както и после­диците от такива - главоболие, частична или пълна загуба на памет, епилепсия, менингит и др. (да се има предвид, че в тези случаи могат да бъдат показани и други хомеопатични лекарства, затова оплаква­нията, които остават след такива травми, се лекуват само от специа­лист). Болният може да е със замъглено съзнание и не съвсем адеква­тен, но въпреки това да твърди, че се чувства добре и няма нужда от помощ, а всъщност състоянието му е сериозно.
* Травми на гръбначен стълб.
* Дадена при първите признаци на хеморагичен инсулт, може да спомогне за по-бързото разнасяне на кръвоизлива и за пълно възста­новяване.
* АРНИКА е показана при мускулна умора след изтощителна фи­зическа работа, дълги изморителни преходи, или прекарана безсънна нощ с чувство за разбитост след това. Действа укрепващо след пре­карани изтощителни заболявания.
* Постоперационна пареза на сфинктерите на пикочния мехур както и задръжка на урината след физическо пренапрежение или раждане.
* Хематоцеле - посттравматично или постоперационно.
* Кръвоизлив в ретината на окото или диплопия (двойно виж­дане) причинени от травма, (вж. „Травми на окото). Може да предот­врати развитието на посттравматична катаракта и ослепяване от нара­нявания на окото, ако се дава за известен период от време след трав­мата.
* Болки в ухото при спукване на тъпанчето в резултат на взрив.
* Епистаксис (кървене от носа) в резултат на травма.
* Наранявания на лицето след побой или падане.
* АРНИКА може да се даде и след удар от ток.
* АРНИКА намира изключително ценно приложение в акушерогинекологичната и неонаталната практики: Тя често се явява ефикасно средство при маточни кръвотечения с различна етиология вследс­твие на недостатъчна съкратителна способност на матката - след аборт, при субинволюция на матката; кръвотечения, свързани с възпалителни заболявания на женските полови органи. Д-р Пинк, кой­то има повече от тридесет години опит като акушер-гинеколог, счита, че АРНИКА 30 или 200, дадени на майката и детето след трудно и продължително раждане, (понякога последвана и от ХИПЕРИКУМ 30 или 200) спомага за предотвратяване на последствията от родовата трав­ма. АРНИКА 6 или 30 може да се даде неколкократно и при силни и болезнени контракции по време на раждане; улеснява разкритието и овладява болката. Способността на АРНИКА да предотвратява пуерперален сепсис и да спомага за преодоляване на ефектите от продължително и тежко раждане е известна на лекарите-хомеопати от поко­ления, (вж. „Хирургични операции, раждане и аборт").
* АРНИКА може да се даде при голяма чувствителност на майка­та към движенията на плода - усеща ги болезнено и дори могат да я будят през нощта (това всъщност се дължи не толкова на засилените движения на плода, колкото на повишената чувствителност към тях).
* При травматични увреждания на бебето в процеса на ражда­не. Задръжка на урината у новородено.
* Болки след раждане. Заплашващ аборт след падане или друга травма. Пуерперална треска.
* Септични, посттравматични температурни състояния (когато са тежки могат да протичат с прострация и замъглено съзнание и дори безсъзнание), посттравматични депресии, артрит и др.
Гореща глава със студено тяло при различни болестни състояния може да бъде индикация за приложението на АРНИКА.
Начин на приложение:
За външна употреба за компреси се прилагат 10-20 капки от май­чината тинктура (М.Т.) в 100 мл. вода.
За вътрешно приложение в домашни условия се използват ниски до средни потенции: от 6Х или 6С до ЗОС.
NB! Тинктура от Арника не се прилага външно при травматични поражения с нарушена цялост на кожата!
БЕЛИС ПЕРЕНИС (паричка) сем. Сложноцветни
Описание и разпространение: Дребно многогодишно растение, високо до 15 см, с тънко тревисто безлистно стъбло. Цъфти от април до юни. Листата са събрани в приземна розетка, красиво дисковидно, бя­ло, розово или виолетово сложно цветче (парица), което се върти със слънцето от изток на запад. Среща се из тревисти места, ливади и храс­талаци из цялата страна. Култивираните парички са с по-едри кошнички, често разноцветно обагрени, а диворастящите са по-дребни с бели цветове.
Използваема част: Цветовете, брани по време на растежа.
Химичен състав: Етерично масло, органични киселини, горчиви вещества, флавоноиди, инулин, сапонини, витамин С, слузни вещес­тва, захари, гликозиди и др.
Показания и приложение:
В хомеопатията БЕЛИС ПЕРЕНИС често се нарича „Арника на вът­решните органи". По действието си върху тъканите и съдовете тя прилича на Арника и затова има много сходни приложения с нея: на­търтвания, навяхвания и изкълчвания; склеротични процеси в съдове­те на главния мозък и др. За съжаление често не се познава добре дори от много хомеопати. Показана е при:
* Дълбоки травми и операции на органите в областта на корема и в таза.
* Падания с разтърсвания на вътрешните органи.
* Постоперативна болка в корема.
* Травми на гръбначен стълб.
При различните наранявания добре се допълва с другите основни хомеопатични лекарства показани в такива случаи; АРНИКА, ЛЕДУМ, ХИПЕРИКУМ и т.н.
NB! Желателно е БЕЛИС ПЕРЕНИС да не се дава непосредс­твено преди лягане, защото може да предизвика ранно събужда­не, обикновено към 3 ч. сутринта.
КАЛЕНДУЛА (невен) сем. Сложноцветни
Описание и разпространение: Едногодишно тревисто растение, високо до 50 см. Листата са едри, покрити с мъх, а цветовете са кошнички с жълтооранжев цвят, разположени поединично на върха на стъб­лото. В диво състояние се среща в някои части на страната, но се кул­тивира като градинско растение из цялата страна.
Използваема част: Цветовете, брани по време на цъфтежа.
Химичен състав; Етерично масло, каротиноиди, флавоноиди, календин - горчиво вещество, слузни вещества, смоли, органични кисе­лини, аскорбинова киселина и др. Особено богати на каротиноиди са сортовете с ярко оцветени кошнички.
Общи фармакологични свойства: Галеновите и фитопрепаратите от КАЛЕНДУЛА имат широк спектър на фармакологична актив­ност, което се дължи на богатото съдържание на биологично актив­ни съединения в цветовете като каротиноиди, флавоноиди и витами­ни. Тук ще отбележим само тези, които са от значение за приложе­нието й в хомеопатията.
- Противовъзпалително
- Бактерицидно
- Епителизиращо и регенеративно - засилва гранулацията, подпомага и ускорява зарастването и заздравяването на язви и вся­какви рани - атонични, асептични и септични
- Капиляроукрепващо (каротиноиди и флавоноиди}
Във фитотерапията (разбира се, в схемата на едно комплексно ле­чение) растението намира приложение при лечението на възпалител­ни процеси в устната кухина и стомашночревния тракт - гингивити, пиорея, пародонтоза, гастрити, стомашна и дуоденална язви; при възпа­ления на очите - конюнктивити и блефарити; при рани, циреи, язви от разширени вени и склероза на съдовете, сърдечни заболявания със смущения в ритъма, менструални смущения и хипертония в климактериума, жлъчни дискинезии, кожен рак, проктити, парапроктити и др. В гинекологичната практика за лечение на трихомонадни колпити и левкорея и ерозии на шийката на матката - като влагалищни промивки.
В хомеопатията КАЛЕНДУЛА намира широко приложение изклю­чително за външна у потреба при лечението на:
* Рани от всякакъв характер - порезни, разкъсни, хирургични, охлузвания, изгаряния I и II ст. Предотвратява развитието на инфекция в раната, а при вече инфектирани рани спомага за тяхното оздравяване; успокоява болката.
* Тинктурата от КАЛЕНДУЛА има изключителен хемостатичен (кръвоспиращ) ефект. Обикновено няколко капки чиста майчина тинктура (т.е. неразредена) се капват на раната, след което се прави задължи­телно СУХА превръзка (т.е. със суха стерилна марля)! Разбира се, това има ефект при рани, където няма увреждане на големи кръвонос­ни съдове.
* В акушерската практика, след раждане, може да се приложи гъ­ба напоена с горещ разтвор на КАЛЕНДУЛА с много добър облекча­ващ ефект.
* След изваждане на зъби или операции в устната кухина, леко изплакване с разтвор на М.Т. 1:10 има кръвоспиращ и саниращ ефект.
Обикновено за промивки на рани се прави разтвор в съотношение 10-20 к. или 1 чаена лъжичка М.Т. в 100 мл вода (преварена или дести­лирана, но може и обикновена).
* За промивка на очите -10 к. М.Т. в 100 мл преварена вода.
* За външна у потреба се прилага още и като крем (унгвент).Той е с много добър ефект при рагади и напуквания на кожата и декубитус (разязвяване на кожата от дълго залежаваме при някои заболявания).
Всеки сам може лесно да си приготви тинктура или масло от КА­ЛЕНДУЛА:
За това е необходима прясна дрога. Бере се към обед по време на цъфтежа, в слънчево време, като се внимава да няма повредени расте­ния или насекоми в цветовете. За тинктурата се използва 70% спирт, като цветовете киснат в спирта две седмици, след което се прецежда и се съхранява в тъмни бутилки на хладно. При приготвянето на маслото най- добре е да се използва зехтин в тегловно отношение 1 към 10 (същото е и за тинктурата). Оставя се на слънце или на топло за две седмици в тъмно шише, след което се прецежда и се съхранява по същия начин.
NB! КАЛЕНДУЛА не трябва да се използва за промиване и осо­бено за компреси на дълбоки прободни рани, тъй като ускорявайки регенерацията на тъканите на повърхностно ниво, може да зат­вори раната твърде бързо и в нея да се развие инфекция. В такива случаи се препоръчва използването на ХИПЕРИКУМ.
ХИПЕРИКУМ (жълт кантарион, звъника) сем. Звъникови
Описание и разпространение: Многогодишно тревисто растение. Цветовете са събрани в метличести съцветия на върха на стъблото с жълти венечни листа. Цъфти през юли-август. Среща се из тревисти места, поляни, храсталаци, край пътищата из цялата страна.
Използваема част: Цялата надземна част, събрана по време на цъфтежа.
Химичен състав: Багрилни вещества - хиперицин и псевдохиперицин, катехинови дъбилни вещества, флавоноиди, рутин, етерично мас­ло, аскорбинова киселина, фитонциди, много каротин и др.
Общи фармакологични свойства: Тези, които имат значение за външното приложение на ХИПЕРИКУМ в хомеопатията са:
- Регенеративно, противовъзпалително и аналгетично - дъл­жи се на флавоноидните глкжозиди - ускорява регенерирането на клет­ките и тъканите, като едновременно с това премахва възпалителната компонента и болката
- Антимикробно - проявява висока антибактериална активност по отношение на голям брой бактерии
- Капиляроукрепващо - дължи се на съдържанието на рутин и вит.Р; подобрява венозното кръвообръщение
От жълтия кантарион в Русия са получени антибиотиците иманин и новоиманин, които действат бактерицидно на около 40 вида микроор­ганизми и имат изключително добър ефект при изгаряния - не само дезинфекцират, но и засилват процеса на възстановяване на тъканите и предотвратяват образуването на ръбци. Намират много добро прило­жение в офталмологичната практика при лечение на химични или тер­мични изгаряния - използва се 3% мас или разтвор на иманин или 1% мас на новоиманин при инфектирани рани, панарициум, карбункули и фурункули, трофични язви и изгаряния, като значително се съкращава срока на възстановяване.
В хомеопатията ХИПЕРИКУМ заема много важно място като трав­матично лекарство. Той често е наричан „АРНИКА на нервите" и е показан при различни травми на централната и периферната нер­вни системи.
Той е най-важното лекарство при:
* Нараняване на части от тялото, богати на нервни окончания -
върховете на пръстите, половите органи, анус, уста и език - например премазване на пръстите на ръцете или краката и др., като проявява изключително силен болкоуспокояващ ефект.
* Разкъсни и разкъсно-контузни рани.
* Прободни рани, ухапвания, ужилвания.
* Травми на гръбначен стълб и главен мозък - вследствие на ка­тастрофа, падане на опашката, мозъчно сътресение.
* При родилки - травми на опашната кост в процеса на раждане.
* фантомни болки в ампутиран крайник.
* Силно болезнени и чувствителни на допир рани, в степен неот­говаряща на вида им.
* Болки след раждане с форцепс.
* Сложни счупвания със силни болки.
Важна индикация за ХИПЕРИКУМ е болка, която се разпространя­ва нагоре по хода на нерва (т.е. в центростремителна посока).
В хомеопатичната литература има описани случаи на хора и на животни, излекувани с ХИПЕРИКУМ от тетанус, установен в начален ста­дий. Разбира се, при съмнение за развитие на подобно болестно със­тояние веднага трябва да се търси квалифицирана медицинска помощ!
ЛЕДУМ (ледум) сем. Калунови
Описание и разпространение: Вечно зелено растение с кожести листа, виреещо около реки и в блатисти места. Високо до 1 м. Среща се в Русия, Сев. Америка и някои райони на Европа.
Използваема част: Цялото растение по време на цъфтежа.
Химичен състав: Арбутин, етерично масло - ледол, соли на калий и калций, флавоноиди, кумарини, дъбилни вещества и др.
Показания и приложение:
В хомеопатията ЛЕДУМ се прилага при:
* Прободни рани - хомеопатично лекарство № 1. Прободни рани от всякакви островърхи инструменти и предмети - пирони, скалпели, игли, кости от животни и рога; забиване на трески под ноктите, септич­ни рани и панарициуми причинени от убождания.
* Ухапвания и ужилвания от всякакви животни и насекоми - хо­меопатично лекарство № 1.
ЛЕДУМ отнема болката и действа лечебно във всички тези случаи. Това важи особено, когато пациентът предпочита студени компреси на травмираното място! ЛЕДУМ даден непосредствено след убожда­нето или ухапването може да предотврати развитието на тетанус спо­ред различни автори!
* кръвонасядания и хематоми - изключително ефикасно лекарс­тво, спомагащо за тяхната резорбция, особено ако са по-големи и е минало известно време след травмата, (Обикновено само АРНИКА тук не е достатъчна). В такива случаи може да се редува с АРНИКА. Много добър ефект има при травми на лицето и особено около окото с кръвонасядания и хематоми - независимо дали е след падане или боксов мач. Травматични очила.
РУГА (седефче) сем. Седефчеви
Описание и разпространение: Многогодишно растение с жълти цветове, високо 30-80 см. Цъфти през лятото. Вирее по сухи, каменли­ви и храсталачни места. Култивира се.
Използваема част: Връхните клонки с цветовете по време на цъфтежа.
Химично съдържание: Етерично масло, флавоноиди - рутин, фурокумарини, бергаптен и др.
Приложение в хомеопатията:
Основно място на действие на хомеопатичните лекарства приготве­ни от седефче са:
- стави и хрущяли
- периост (надкостница) и кости очи
По своите модалности то си прилича много с хомеопатичното ле­карство РУС ТОКСИКОДЕНДРОН - влошаване от студено и почив­ка, скованост и болезнени първоначални движения, подобряване от раздвижване и отново влошаване от продължително движение.
РУГА си съперничи с РУС ТОКСИКОДЕНДРОН при различни остри и хронични заболявания на стави, хрущяли и мускули с травматична, ревматична и подагрична етиология или свързани с пренапрежение на свързващия апарат - сухожилия, лигаменти и изобщо навсякъде, където има фиброзна тъкан.
Прилага се с много добър ефект най-често при:
* Навяхвания и изкълчвания - особено на китки, глезени, колена.
* Разтегнати връзки и сухожилия.
* Лекарство № 1 за травми на периоста (надкостниците) - охлузвания и контузии, периостити.
* Очни смущения свързани с пренапрежение на очните муску­ли от продължителна фина работа на неподходящо осветление - парене, болка, евентуално неясно виждане.
Има и крем (унгвент) за външно приложение.
СИМФИТУМ (черен оман, зарасличе) сем. Грапаволистни
Описание и разпространение: Многогодишно тревисто растение, стъблото е високо около 1 м. Елипсовидни листа и лилави цветове, със сухи плодове с 4 орехчета. Коренът е черен отвън и бял отвътре. Цъфти през юни-юли. Среща се из влажни ливади, край реки, в низини и пред-планински райони из цялата страна.
Използваема част: Коренът.
Химичен състав: Алантоин, танини, холин, слузни вещества, инулин, смоли, етерично масло, алкалоиди.
Общо фармакологично действие:
-противовъзпалително
- регенеративно - стимулира растежа на клетките и възстано­вяването на тъканите. Доказано е действието на алантоина за стиму­лиране на клетъчното делене и разрастването на нови фибробласти.
Основните места на действие на хомеопатичните препарати от че­рен оман са:
кости
периост
- ставни хрущяли
- сухожилия
Приложение:
* Счупвания и други травми на костите - хомеопатично лекарство № 1 при нарушено и забавено образуване на костно вещество; при болки както на мястото на прясно, така и на старо счупване.
* Травми на периоста.
* Травми на очната ябълка от тъп предмет (спецификум).

ОСОБЕНОСТИ ПРИ НАЗНАЧАВАНЕТО НА ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА ПРИ ТРАВМИ

За оказване на първа помощ с хомеопатия от неспециалисти, се препоръчва да използват показаните хомеопатични лекарства в по­тенция ЗОС. Ако нямате лекарството в тази потенция, бихте могли да дадете, каквато друга по-ниска имате в наличност (от 60 до 600 или от ЗС до ЗОС). Високите потенции - над ЗОС - се назначават само от специалист! На някои места в книгата се препоръчват и по-високи по­тенции (например 200), които също биха могли да се приложат в даде­ния случай, разбира се, ако разполагате с тях.
NB! Колкото по-сериозна е травмата, толкова по-бързо дейс­тва лекарството, ако е правилно подбрано!
Средните и по-високите потенции (ЗОС и от ЗОС нагоре) по правило се приемат през по-големи интервали от време отколкото по-ниските. Но ако травмата или остро настъпилото болестно състояние е сериоз­но, може да има нужда показаното лекарство да се даде в началото, два до три пъти през 5 до 15 минути, независимо от потенцията. При по-леки случаи, приемите могат да бъдат през 4 до 8 часа.
NB! С намаляване на оплакванията се увеличават и интервали­те между приемите!
Ако няма положителен резултат и след третата доза, това най-чес­то означава, че пациентът има нужда от друго лекарство. Разбира се, при много тежки травми лекарството може да окаже благоприятен ефект, но той понякога не е така явен, както при по-леките наранява­ния поради значителните увреждания на целия организъм и може да бъде пропуснат от неспециалист. При подобни ситуации, често има нуж­да от няколко лекарства, дадени едно след друго в зависимост от сим­птомите, които преобладават и от вида на нараняването.
Понякога при травми е допустимо редуването на две лекарства -някои такива случаи са посочени в книгата.
Ако в текста по-долу, не е указана потенция след съответното ле­карство предназначено за вътрешна употреба, това означава, че е же­лателно да се прилага в ЗОС или каквато друга по-ниска имате под ръ­ка.
Трябва да се има предвид, че при всички описани понататък травми или болестни състояния, е възможно да има нужда и от други хомеопатични лекарства, но тяхното изучаване излиза из­вън рамките на тази книга!

ПРЕВРЪЗКИ

NВ! Желателно е, веднъж сложена, превръзката да не се маха няколко дни!
Непосредствено върху самата рана се слага стерилна или чиста мар­ля напоена с разтвор, приготвен най-често от М.Т. на КАЛЕНДУПА или ХИПЕРИКУМ, а отгоре се бинтова умерено стегнато, така че да не се размества, но и да не ограничава кръвообращението около травмираното място. В началото превръзката може да бъде мокрена с разтвора на съответната тинктура, дори и по няколко пъти на ден, ако това се налага, т.е. когато изсъхне и ако раната е сериозна. Не е желателно да се маха, дори и да се пропие със секрет от раната. Отделянето на този секрет е част от естествения оздравителен процес. Освен това новосформиращите се кръвоносни съдове и клетки са много нежни и лесно раними, така че всяка ненавременна смяна на превръзката ще пред­ставлява една травма за тях, може да е придружена с болка и неприят­ни усещания за пациента и освен това може да допринесе за замърся­ване на раната.
Ако случайно се появят признаци на местно възпаление в областта около раната - зачервяване, топлина, подуване и засилена болезне­ност и чувствителност, може да се даде ХЕПАР 6 два или три пъти на ден или ФЕРУМ ФОСФОРИКУМ 6, до изчезване на оплакванията. (Това рядко се налага.)
Ако отделяният от раната секрет е твърде изобилен или миришещ може да се смени само външният слой на превръзката внимателно, а мястото около раната да се промие със 75% алкохол или с разтвор на съответната тинктура - КАЛЕНДУЛА или ХИПЕРИКУМ (1:10 или 10-20 к. М.Т. на 100 мл вода), като се внимава да не се докосват краищата на раната, или да не се размества най-вътрешния слой на превръзка­та, който лежи непосредствено върху раната.
NB! Върху силно кървяща рана, когато не са увредени големи кръвоносни съдове, се накапват няколко капки чиста М.Т. от КАЛЕНДУЛА или ХИПЕРИКУМ. След това задължително се прави суха превръзка.

ХОМЕОПАТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ТРАВМИ

ШОК, КОЛАПС, ПРИПАДАНЕ
Без да навлизаме в подробности и за целите на тази книга е доста­тъчно да кажем, че по същество шок и колапс са термини, които могат да се използват почти като синоними. Когато в медицината се говори за шок, обикновено се има предвид състояние в резултат на физическа травма или операция, а колапс - в резултат на други причини, напри­мер: токсични въздействия, инфекциозни болести, остра кислородна недостатъчност, кръвоизливи и др. При шока има остра съдова недос­татъчност, характеризираща се с понижение на съдовия тонус и нама­ляване на масата на циркулиращата кръв, рязко спадане на артериал­ното и венозното налягане, намаляване на снабдяването с кислород на главния мозък. Кожата е бледа, покрита със студена пот, зениците са широки, дишането е ускорено и повърхностно. Пулсът е неправилен, мек, ускорен, съзнанието е замъглено, до липсващо. Винаги трябва да се има предвид, че това състояние може да е придружено с или пре­дизвикано от кръвоизлив- външен или вътрешен.
NB! Всяко подобно състояние изисква незабавна квалифи­цирана медицинска консултация и помощ независимо от подоб­рението, което може да настъпи след даването на хомеопатичното лекарство!
АРНИКА е лекарство № 1 за шок, в резултат на травма от какъвто и да било физически характер. АРНИКА дадена веднага след инцидента може да спомогне не само за овладяване на шока, но и за предотвратяване на по-късните усложнения, които могат да въз­никнат в резултат на травмата. Ако случаят е много тежък, може да се даде АРНИКА 30 или 200 два или три пъти през 5 до 15-20 минути, а след това на по-редки интервали от 1 до 3-4 часа в зависимост от състоянието на болния и използваната потенция. Ако състоянието и травмата изискват, може по-късно да бъдат дадени и други хомеопатични лекарства - например ХИПЕРИКУМ, ЛЕДУМ.
АКОНИТ е лекарство № 1 при силна уплаха в резултат на някаква травма (може да бъде и съвсем незначителна) или от наблюдаването на някой инцидент с друг човек, земетресение, принудително престоя­ване в асансьор или друго затворено помещение и др. Може да има треперене, сърцебиене, чувство за недостиг на въздух и хипервентилация, чувство за стягане в гръдния кош, изплашено изражение на лицето и дори колапс и припадане. АКОНИТ действа много бързо. Да­ва се потенция ЗОC (тук разбира се, са по-ефективни по-високите по­тенции - 200 или 1М и ако имаме, можем да дадем от тях). Може да е необходимо да се повтори веднъж или най-много два пъти през 10-15 минути в зависимост от тежестта на случая.
Някои най-често показани и използвани хомеопатични лекарства при колапс и припадане предизвикано от различни причини:
• физическа травма - АРНИКА
• уплаха - АКОНИТ
• загуба на кръв или други телесни течности - ХИНА
• скръб или други неприятни емоции - ИГНАЦИЯ
• при вида на кръв - НУКС ВОМИКА или НУКС МОСХАТА
• от недоспиване и преумора - КОКУЛУС
• при вида на спринцовки или игли - СИЛИКА или СПИГЕЛИЯ
• от силна болка - ХАМОМИЛА, АКОНИТ или ВЕРАТРУМ АЛБУМ
• от незначителна болка - ХЕПАР
• от емоционална, по-често приятна възбуда - КОФЕЯ
• от гняв - ВЕРАТРУМ АЛБУМ
• от гореща, задушна атмосфера - ПУЛСАТИЛА, ЛАХЕЗИС или СЕПИЯ
Едно много важно лекарство при колапс в резултат на различни при­чини - инфекциозни заболявания, токсични въздействия и други е:
КАРБО ВЕГЕТАВИЛИС. Хомеопатите го наричат „съживител на трупове"!
Обикновено човекът, който има нужда от него е силно отпаднал и със замъглено съзнание, студена (може и цианотична) нота и сту­ден дъх, студена пот, но в същото време има нужда от свеж въздух и желание да му веят на лицето.
Друго хомеопатично лекарство, което много прилича на КАРБО ВЕГЕТАБИЛИС в това отношение е:
ВЕРАТРУМ АЛБУМ. При него също има колапс, бледа, обикновено ледено студена ножа със студена пот, особено на челото. Той е по-често показан при колапс в резултат на стомашночревни разстройс­тва, след операция и обезводняване при прегряване.
Най-добре е в такива случаи да се използват потенции ЗОС и от ЗОС нагоре (например 200). В тези случаи лекарството би могло да се пов­тори още веднъж или два пъти на интервали от 5 до 15 минути.

КОНТУЗИИ
Контузията е повреда, причинена от удар, често от някакъв тъп пред­мет, притискане или падане върху твърди предмети или настилки, коя­то се характеризира с по-повърхностни или по-дълбоки увреждания на тъканите под кожата, но при запазена цялост на кожата.
При по-повърхностните контузии се получава кръвонасядане или насиняване (екхимоза или суфузия), което в процеса на оздравяването оцветява кожата по различен начин - от синьо към виолетово, зелено, жълто и постепенното му избледняване и изчезване за около две сед­мици. При по-дълбоките контузии се получават хематоми (ограниче­но, подобно на тумор натрупване на кръв в тъканите), в резултат на разкъсване на по-голям кръвоносен съд. Освен това всяка контузия обикновено е съпроводена с болка и локално подуване на засегнатия участък.
АРНИКА е първото хомеопатично лекарство, което веднага трябва да се даде в тези случаи. Една доза АРНИКА 30 или 200 (или по-ниска потенция - 6, 9 или 12). В зависимост от тежестта на травмата АРНИ­КА 6 може да се даде неколкократно през 2 до 6 часа един, два дни или пък АРНИКА ЗОС - 2 или 3 пъти през 4 до 8 часа. Да се помни, че при отшумяването на оплакванията приемите се разреждат във вре­мето и се прекратяват!
Ако се даде АРНИКА непосредствено след контузията, тя може да предотврати появата на хематоми или да спомогне за по-бързата им резорбция. Ако хематомът е доста голям, минали са няколко дни след травмата и АРНИКА не е достатъчна за разнасянето му, може да се даде ЛЕДУМ 6 неколкократно (три пъти на ден) или ЛЕДУМ 30 два пъти на ден, за няколко дни особено ако нараненият крайник или друга част на тялото е студен при допир, с намалена чувствителност или изтръпване и се облекчава от студени компреси (за да се даде ле­карството, присъствието на тези модалности не е задължително). АР­НИКА и ЛЕДУМ биха могли в подобни случаи и да се редуват: напри­мер АРНИКА 6 и ЛЕДУМ 6 през два до четири часа.
Външно може да се приложи компрес с разтвор на АРНИКА М.Т. -10 к. на 100 мл вода, но винаги трябва да се помни, че вътрешното приемане е най-ефикасно.
NB! Не трябва да се забравя, че компрес с М.Т. на АРНИКА не се прави, ако е нарушена целостта на кожата - т.е. има отворена кървяща или некървяща рана!
БЕЛИС ПЕРЕНИС 30 - при падания с разтърсване на вътрешни­те органи, когато след АРНИКА продължава чувството за вътрешен дискомфорт.
ХИПЕРИКУМ 30 - при премазване на пръстите на ръцете или кра­ката.

ТРАВМИ НА ГЛАВАТА И ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ
Често това са опасни наранявания и медицинската консултация е желателна и абсолютно задължителна, ако е имало дори и само крат­котрайна загуба на съзнание или ударът е бил силен. Ако след травма­та се появят т.нар. „травматични очила" (кръвонасядания) около очите, дори и човекът да твърди, че се чувства добре, трябва веднага да се потърси квалифицирана медицинска помощ!
АРНИКА е първото хомеопатично лекарство, което се дава обикно­вено в такива случаи и може да се окаже животоспасяващо. Дори чо­векът да е в безсъзнание, една таблетка 30 или каквато друга потенция имаме, може да се размачка между две чисти хартийки или да се раз­твори в малко вода и да се капнат няколко капки в устата.
ХИПЕРИКУМ е показан, когато има травма на гръбначния стълб - например падане по гръб или на опашката. Обикновено в такива слу­чаи първо се дава АРНИКА, и след това ако видим, че няма резултат или само частично подобрение, даваме ХИПЕРИКУМ 30.
БЕЛИС ПЕРЕНИС (вж. Контузии).

ОХЛУЗВАНИЯ
Повърхностно нараняване със загуба на тъкан само от епидермиса на кожата.
Прави се почистване и промиване със разтвор на КАЛЕНДУЛА или ХИПЕРИКУМ -1:10 или 10-20 к. М.Т. в 100 мл вода. След това би могло на засегнатото място да се нанесе и крем от КАЛЕНДУЛА или ХИПЕРИ­КУМ. При нужда би могло да се даде вътрешно една, две дози АРНИ­КА 6 или 30 през няколко часа за ускоряване на процеса на оздравява­не или ХИПЕРИКУМ 6 или 30, ако има силна болна, неотговаряща на външния вид на раната, която може да изглежда незначителна.
ФЕРУМ ФОСФОРИКУМ 6х или 6 - при съмнение за инфектиране на раната, т.е. поява на топлина и зачервяване около засегнатата об­ласт. Една доза три пъти дневно за два дена. Една таблетка би могла да се размачка и да се посипе раната с нея.
РУГА - много ефикасно лекарство при ожулване на периоста (над­костниците), особено на подбедриците. РУТА 30 или 6 една или пове­че дози, ако има нужда през няколко часа. Ако РУТА няма ефект взема се СИМФИТУМ.
СИМФИТУМ - при ожулване на периоста, ако е по-сериозно и РУ­ГА няма желания ефект.

ПРОБОДНИ РАНИ
Прободните рани са причинени от проникването в тъканите на островърхи тънки предмети: пирони, игли, трески, връх на нож, пила, ножица, рога, остри кости на животни и др.
NB! Независимо, че раната на кожата понякога изглежда нез­начителна, нараняването може да се окаже много сериозно или фатално в зависимост от мястото и дълбочината на проникване, защото могат да бъдат засегнати жизнено важни органи!
Освен това прободните рани обикновено са бедни на признаци. Често изтичат само няколко капки кръв. Тези рани крият опасност от внася­нето на инфекция. Може да се развият тетанус, панарициуми, абсцеси, перитонит (когато пробождането е в областта на корема).
При обикновените леки убождания е достатъчно да се изстиска ра­ната, да се промие с разтвор приготвен от М.Т. на ХИПЕРИКУМ и да се направи евентуално суха превръзка.
ЛЕДУМ е лекарство №1 при прободни рани. Веднага след нараня­ването се дава ЛЕДУМ 30 няколко дози през няколко часа. Ако е ми­нало известно време след нараняването и болното място е студено на допир, безчувствено или пък с повишена чувствителност и особе­но ако се подобрява от студено, лекарството отново е ЛЕДУМ.
ХИПЕРИКУМ е друго хомеопатично лекарство, от което може да има нужда при подобни рани. То е показано, ако се явят kрампи около раната или пък болки, които ирадиират нагоре по хода на нерва от мястото на нараняването. Освен това, раната може да изглежда зачер­вена и да е много болезнена при допир.
Както вече бе споменато ЛЕДУМ даден веднага след нараняването може да предотврати развитието на тетанус, а ХИПЕРИКУМ може да излекува започващ тетанус с тризмус, болки и гърчове в засегнатата област. Такива случаи има описани в хомеопатичната медицинска прак­тика, както при хора, така и при животни. Но отново напомням, че в подобни ситуации човек не бива сам да се лекува, а трябва веднага да потърси квалифицирана медицинска помощ!

ПОРЕЗНИ РАНИ
Порезните рани са травмени повреди на тъканите, причинени от твър­ди режещи тела - ножове, скалпели, бръснач, ламарина и др. Придру­жава се обикновено с болка, кървене и зеене на ръбовете на раната. Силата на кръвотечението зависи от големината на разрязаните съдо­ве. Характерно за порезните рани е, че ръбовете им са гладки. Често се налага при по-големи наранявания зашиване на раната. Винаги тряб­ва да се има предвид възможността за засягане на подлежащите сухожилия, фасции и нерви!
Ако порязването е повърхностно и с неголеми размери се прави прев­ръзка с М.Т. на ХИПЕРИКУМ или КАЛЕНДУЛА, като преди това може да се поизстиска раната, ако има съвсем незначително кървене, за да може по този начин да се даде възможност тя да се изчисти отвътре навън. Разбира се, ако е срязан по-голям кръвоносен съд, например артерия, трябва да се притисне мястото над раната и да се потърси веднага квалифицирана медицинска помощ. В същото време може да се капнат върху раната няколко капки чиста тинктура от КАЛЕНДУЛА и да се направи отгоре суха превръзка.
Ако нараняването е придружено със шок или силна болка може вед­нага да се даде една доза АРНИКА 30, 200 или която и да е друга потенция, с която разполагаме. Ако болката продължава и по-късно може да се дадат няколко дози СТАФИСАГРИЯ 30 или 6 през няколко часа.
СТАФИСАГРИЯ е отлично лекарство при рани от остри режещи предмети, включително и хирургични (т.е., когато раната е с гладки ръбове). Показана е при болка и смъдене в раната.

РАЗКЪСНИ РАНИ
При тези рани е наранена не само кожата, но в по-голяма или по-малка степен и подлежащите мускули, нерви, кръвоносни съдове и други структури. Раната няма гладки ръбове, както порезните рани. Често може да бъде замърсена. Обикновено има нужда от намесата на хи­рург.
Като първа помощ може веднага да се даде АРНИКА 30 вътрешно и да се направи промивка и превръзка с разтвор на ХИПЕРИКУМ -10-20 капки М.Т. на 100 мл вода. Обикновено при тези наранявания се засягат нерви и може да има силна болка. В такъв случай след даване­то на АРНИКА за овладяване на шока, който може да съпътства травма­та, се дава вътрешно ХИПЕРИКУМ 30 няколко пъти през един до ня­колко часа, в зависимост от болката и сериозността на раната. ХИПЕ­РИКУМ има изключителен болкоуспокояващ ефект приложен както вътрешно, така и външно. АРНИКА също би могла отново да бъде вклю­чена в лечението, ако има нужда в зависимост от повредените тъкани - няколко дози 6 по два пъти на ден за два, три дни или да се редува с ХИПЕРИКУМ през няколко часа. След хирургичната обработка на ра­ната може да се направи превръзка с разтвор на ХИПЕРИКУМ.

ИЗКЪЛЧВАНИЯ И НАВЯХВАНИЯ
Навяхването представлява увреждане причинено от временното разместване на ставни повърхности при внезапно, усилено движение, надхвърлящо физиологичните движения в една става. Засягат се тъка­ните около ставата и вътре в нея. Може да има кръвонасядане, оток, разтягане на сухожилия, понякога разкъсване, преразтягане или дори разкъсване на връзките в самата става. Има болка, подуване и силно ограничени движения. Може да се получи кръвоизлив в ставната кухи­на. Необходим е покой, стегната превръзка.
При изкълчването има трайно разместване на ставните плоскос­ти на ставата. Получава се при внезапно разместване на ставните плос­кости с разкъсване на ставната капсула. Получава се кръвоизлив, оток и деформация на ставата. Има силни болки и невъзможност за движе­ние. Трябва да се има предвид и възможността за счупване.
При подобни травми трябва да се търси квалифицирана медицин­ска консултация и помощ!
АРНИКА 30 или 200 е първото лекарство, което се дава. Може да се повтори след няколко часа. При по-леки случаи на навяхване това ле­карство може да е напълно достатъчно, заедно със стегната превръзка на ставата и покой за няколко дни.
При тези травми, особено ако са по-сериозни, само АРНИКА няма да бъде достатъчна. Обикновено с нея се овладява първоначалния шок и болка, но често след това има нужда от други хомеопатични лекарс­тва:
РУС ТОКСИКОДЕНДРОН 30 - често е показан след АРНИКА в тези случаи. Има скованост в ставата, подуване и болезненост. Много е ха­рактерно, че се подобрява от топло и от раздвижване, като първите движения са болезнени, но след това болката намалява и се появява отново след по-продължително движение и покой. РУС ТОКСИКОДЕН­ДРОН няколко пъти на ден в зависимост от прилаганата потенция два, три дни.
РУГА 30 - показана е при всички травми, където са засегнати сухожилия, стави\л лигаменти.Тя се назначава, подобно на РУСТОКСИКОДЕНДРОН, в случаи на болезненост, подуване и скованост в ста­вата, но още по-силно изразени. По същия начин има подобрение след раздвижване и влошаване след продължително движение и покой. Може да се каже, че РУТА е най-често използваното хомеопатично лекарство заедно с АРНИКА при подобни травми, особено на коляно­то.
ХИПЕРИКУМ 6 или 30 - при силна болка, която не се облекчава от АРНИКА, може да се даде два или три пъти през няколко часа.
ЛЕДУМ 30 - ако има подуване и болка и се облекчава от студени компреси (силно изразено).
При разтягане на мускул в резултат на пренапрежение най-често има нужда от РУСТОКСИКОДЕНДРОН.

СЧУПВАНИЯ
При счупването има пълно или частично нарушаване на целостта на някоя кост. Признаците, които обикновено го съпровождат са: болка при опит за движение, пипане или натиск; подуване и деформация на мястото на счупването; ограничение в движенията или ненормална подвижност в място, където такава не трябва да има.
АРНИКА 30 или 200 - за шока от травмата и болката.
ХИПЕРИКУМ 30 или 200 - особено при счупвания със силна болна и ако от АРНИКА няма обезболяващ ефект.
СИМФИТУМ 6 (30) или ЕВПАТОРИУМ ПЕРФОЛ ИАТУМ 6 (30) един до два пъти на ден за няколко дена, ако има болка в мястото на счуп­ването и след наместването и не се облекчава от АРНИКА и ХИПЕ­РИКУМ.
БРИОНИЯ - при пукване и счупване на ребро (или други кости) обикновено е с добър ефект. БРИОНИЯ има една много важна модалност, която се взема предвид в тези случаи: влошаване от движение - дори и от най-малкото.

ЗАБИВАНЕ НА ЧУЖДИ ТЕЛА ПОД КОЖАТА
СИЛИКА 6. Най-често прилаганото лекарство. Стимулира изхвър­лянето им. Няколко дози през 4-5 часа.
ХЕПАР 6 - при нагнояване около чуждото тяло, със силна болезне­ност и чувствителност на допир и облекчаване от топли компреси - спомага за изтичане на гнойта и оздравяване.
ХИПЕРИКУМ 30 или 6 - при силна болна. Една или две дози през няколко часа. ХИПЕРИКУМ може да се даде и ако мястото се е възпа­лило и болката ирадиира нагоре похода на нерва.
ЛЕДУМ 30 или 6 - обикновено безкръвни рани, болезнени или с на­малена чувствителност, студени на допир, облекчава се от студени компреси. ЛЕДУМ може да се даде и като профилактика срещу тетанус, тъй като по принцип това е прободна рана.
Външно може да се промие с разтвор от ХИПЕРИКУМ или КАЛЕНДУЛА след изваждане или изхвърляне на чуждото тяло.
NВ! СИЛИКА и ХЕПАР не трябва да се дават на човек, за който знаем, че има в тялото си присадени органи или протези - напри­мер изкуствени сърдечни клапи, пирони на костите и др.
НАРАНЯВАНИЯ НА ОЧИТЕ
NB! Всички травми на окото трябва да бъдат инспектирани от очен лекар!
За външно приложение и промивки на окото могат да се използват АГАРИКУС - това хомеопатично лекарство е почти спецификум при измръзване на краката или само на пръстите им. Има зачервяване, парене и сърбеж. Влошава се от студено на мястото на измръзване­то. Външно може да се приложи също и мас от ТАМУС КОМУНИС (брей).
ПУЛСАТИЛА - възпалени, сърбящи измръзвания; влошава се от топло.
ПЕТРОЛЕУМ - възпалени измръзвания на крака, ръце, пръсти. Има сърбеж и болка. Кожата може да е напукана и/или да има морав цвят.

ХОМЕОПАТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ НЯКОИ
ЧЕСТО СРЕЩАНИ БОЛЕСТНИ СЪСТОЯНИЯ


ПРОСТУДИИ ЗАБОЛЯВАНИЯ (НАСТИНКА)
Когато настинката протича с висока температура, особено при де­цата има две хомеопатични лекарства, които най-често са показани в такива случаи: АКОНИТ и БЕЛАДОНА.
АКОНИТ. Внезапно начало няколко часа след излагане на студен вятър. Бързо вдигане на висока температура обикновено над 38.5 градуса, зачервено лице или редуване на зачервено и бледо лице. Често има психомоторно безпокойство, понякога дори и със страх от смъртта. Иска да има някой до него. Изпитва силна жажда за студена вода. Може също да има суха болезнена кашлица. Желае да бъде отвит.
Обикновено след даване на лекарството детето се изпотява и след това заспива.
БЕЛАДОНА. Внезапно начало с висока температура. За разлика от пациента, който има нужда от аконит, тук болният обикновено е от­пуснат или „отнесен", при много висока температура дори делириозен, като може да се появят и гърчове при малки деца. Кожата е горе­ща и дори пари. Иска обикновено да бъде добре завит. Влошава се от движение, докосване, ярка светлина. Зениците обикновено са раз­ширени. Може да има пулсиращо главоболие. Може да изпитва жаж­да за лимонада или лимонов сок. Може да има суха, дразнеща кашлица.
БРИОНИЯ е друго често показано хомеопатично лекарство при нас­тинки.
Характерно е бавното и постепенно начало. Температурата може да бъде от субфебрилна до висока. Болният е раздразнителен, желае да бъде оставен сам и на спокойствие. Може да е жаден за големи глътки студена вода. Лигавиците са сухи. Често има суха, болезнена кашлица. Влошава се от всякакво движение и желае да лежи неподвижно. Често има силно главоболие, което може да се подобрява от стегната превръзка или натиск или от студени компреси. Сухи устни. Като цяло обикновено се влошава от топло.
РУС ТОКСИКОДЕНДРОН Настинка в резултат на излагане на влажен студ или след престой с мокри крака. Обикновено началото е бързо. Температурата е средно висока до висока. Иска да бъде топло завит и се влошава от студено. Може да има чувство за разбитост и болки по мускулите, които се влошават от лежане неподвижно и се подобряват след раздвижване. Често има замаяност. Може да има болки в очните ябълки при движение им. Обикновено изпитва силна жажда. Може да се появи херпес по устните както и силна хрема с гъст жълтеникав или зеленикав секрет и суха дразнеща кашлица.

ГРИП
Хомеопатията е много ефикасна при лечение на хора заболели от грип. Съкращава се боледуването, срокът за възстановяване и се из­бягват усложненията, които не са редки, когато се прилага обикнове­ният, алопатичен подход. В историята на човечеството са известни немалко епидемии, по време на които са измирали хиляди хора.
Измежду най-често показаните хомеопатични лекарства са: ГЕЛСЕМИУМ, БРИОНИЯ, РУСТОКСИКОДЕНДРОН, БЕЛАДОНА, АКОНИТ, ЕВПАТОРИУМ ПЕРФОЛИАТУМ.
За клиничната картина на РУСТОКСИКОДЕНДРОН, БЕЛАДОНА, БРИОНИЯ и АКОНИТ вж. при „Настинки".
ГЕЛСЕМИУМ. „Типичните" за грипа симптоми обикновено доста точ­но отговарят именно на това лекарство. Обикновено началото е по-бавно - след един-два дни на общо неразположение. Изпитва болки по мускулите и обща разбитост. Температурата обикновено е висока. Има главоболие, хрема. Клепачите са натежали и има болни в очите при движението им. Обикновено липсва жажда. Болният се чувства толкова отпаднал, че исна да бъде оставен на спокойствие. Често има студени тръпни нагоре-надолу по гърба.
ЕВПАТОРИУМ ПЕРФОЛИАТУМ. Ти лично за болния, който се нуж­дае от това лекарство са силните болни в костите, като че ли са счупени. Може да изпитва и болка в областта на кръста. Силно главоболие, дори не смее да помръдне. Освен това може да има болни в очните ябълки, дори и когато не ги движи.
ПСЕВДОКРУП
Това представлява възпалителен оток на лигавицата под гласните връзки. Засяга най-често децата между 1 и 3 години. Явява се почти винаги през нощта и протича със затруднено вдишване, придружено с шум (стридор) и дрезгава, лаеща кашлица. Обикновено има пресипналост, понякога да пълна загуба на гласа. Температурата е нормална или леко повишена.
Повече от 150 години, АКОНИТ, СПОНГИЯ и ХЕПАР са трите най-често успешно използвани хомеопатични лекарства в такива случаи. Д-р Бьонингхаузен, известен немски лекар-хомеопат от миналия век, пише, че в своята практика е лекувал повече от 400 случая, изпол­звайки обикновено само едно или рядко две от посочените лекарства и изключително рядко му се е налагало да прилага и трите.
АКОНИТ - обикновено това е първото лекарство най-често показа­но в тези случаи и дадено още в самото начало би могло да овладее ситуацията с една най-много две дози ЗОС през един час. Обикновено след излагане на студен вятър през деня, детето се събужда през нощта около полунощ със затруднено дишане и суха, дрезгава, лаеща каш­лица, със значително психомоторно безпокойство. Може да има температура. Кашлицата може да се подобрява при лежане по гръб.
СПОНГИЯ - дава се ако до един час след АКОНИТ няма подобре­ние или пък е имало подобрение, детето се е успокоило и заспало, но само за малко. Отново се събужда със силно чувство за задушаване, може дори устните да посинеят, със силна пресипналост и глуха, лаеща или като при рязане с трион кашлица. Кашлицата може да се подобрява от пиене на топли течности или ядене на топла храна.
ХЕПАР - Ако към сутринта детето се събуди отново с пресипна­лост, затруднено дишане, кашлица, но по-дълбока и влажна, като отхрачването обикновено е трудно или невъзможно и при дишането може да се чуе шумът от въздуха, който преминава през натрупания секрет в бронхите. Характерно е цялостното подобрение от топло и подобряването на кашлицата от влажна топлина (инхалации).
В подобни случаи също се препоръчва инхалацията на пари от чай от лайка, липа, алкални минерални води.

ХРАНИТЕЛНО ОТРАВЯНЕ
АРСЕНИКУМ АЛБУМ е едно от най-често прилаганите хомеопатични лекарства при отравяне в резултат на консумиране на развалена хра­на. Показанията за приложението му са: повръщане и/или разстройс­тво, (силна) обща отпадналост или психомоторно безпокойство. Мо­же да има (парещи) болни в стомаха или червата и жажда за чести, но малки глътки вода. Болките може да се успокояват от пиене на топла вода.
ВЕРАТРУМ АЛБУМ - силно разстройство придружено с повръща­не и студена до ледена пот по тялото. Болният може да има жажда за ледено студена вода и да има нужда от широко отворени прозорци. Може да колабира.
КАРБО ВЕГЕТАБИЛИС. Типично е значителното газообразуване и вследствие на това подуване на корема, особено в горната част. Може да има силни колики, които да карат човека да се препъва на две. Не може да понася стегнати дрехи около корема. Може да се чувс­тва силно отпаднал до колапс, със студена пот. Има желание да му веят на лицето или от широко отворени прозорци.
МЕРКУРИУС КОРОЗИВУС - (спецификум при дизентерия). Много силно разстройство. Изпражненията са зловонни, воднисти със слуз и понякога дори кръв. Може да има чувство за парене в ректума. Неп­рекъснати позиви за дефекация. Чувство, че „все нещо остава след изхождане. Влошава се през нощта. Може да има повишено слюноотделяне.
При хранителни отравяния е добре да се даде няколко пъти една или две лъжици разтворен в малко вода, активен въглен (адсорган), който може да се закупи от аптеките. Той спомага за абсорбиране на токсините и извеждането им от организма.

КОПРИВНА ТРЕСКА (УРТИКАРИЯ)
Характеризира се с типични обриви с розов или белезникав цвят, подобни на тези, които се получават при ожулване с коприва. Придру­жават се от сърбеж. Обикновено това е алергична реакция на организ­ма спрямо различни дразнители: например при приемане на опреде­лени храни - ягоди, риба, скариди и др. или в резултат на ухапвания или ужилвания от различни насекоми. Може да се появи и след прие­мане на лекарства.
Две са най-често показаните хомеопатични лекарства в такива слу­чаи:
АПИС - обривът е по-дребен или на по-едри плаки, кожата е розова или зачервена. Има парещи или боцкащи болки, които се влошават от топло и се подобряват от студено,
УРТИКА - боцкащи или парещи болни (като при ожулване с копри­ва) и евентуално сърбеж. Може да има надигнати, зачервени плаки. За разлика от АПИС обикновено се влошава от студено и се подоб­рява при търкане.

ЦИРЕИ
Циреят представлява ограничено гнойно възпаление на космената торбичка и свързаната с нея мастна жлеза, причинявано от стафилококи. Развитието на циреи се благоприятства от общо изтощение на ор­ганизма, недохранване, натрупване на прекалено много токсини в ре­зултат на неправилно хранене и хигиенен режим и др. Най-често се развиват по задната повърхност на шията, окосмената част на главата, лицето, седалището и по-рядко по крайниците и корема. Понякога мо­гат да се развият и едновременно или последователно множество циреи.
Може да има леко повишена температура (до 37.5), общо неразпо­ложение. Местните симптоми обикновено са: зачервяване, подуване и болка.
ХЕПАР е обикновено най-често показаното и прилагано лекарство в подобни случаи. Типични са силната болезненост и голяма чувс­твителност при допир или натиск. Подобрява се от локална топли­на. Освен това пациентът може да е раздразнителен и чувствителен към студ. (Не е задължително да присъстват всички тези модалности, за да се даде ХЕПАР. Понякога няма ясно изразени общи или локални симптоми и отново може да се опита първо с това хомеопатично ле­карство.)
NB! Ниските потенции - до 9С (включително и 1-М1) - стимули­рат нагнояването и пукването на цирея. Високите потенции - над ЗОС - забавят нагнояването и стимулират реабсорбцията му. Сред­ните потенции - от 9С до 15С - действат в една от двете посоки в зависимост от стадия на развитие на цирея.
Желателно е, ако циреят е още в самото начало на развитието си, да се даде ХЕПАР 30, за да се стимулира бързата реабсорбция. Ако циреят е стигнал до стадий на узряване, по-добре е да се даде ХЕПАР 6 или ХЕПАР 1-М1, за да се стимулира пукването му и изтичането на гнойта.
СИЛИКА - обикновено добре следва ХЕПАР. След отварянето на цирея и изтичането на гнойта, една доза СИЛИКА 30 или две, три дози СИЛИКА 6 ще подпомогнат заздравяването.
БЕЛАДОНА - понякога е показана в самото начало на формиране на цирея, преди още да се е събрала гнойна колекция. Типични симпто­ми са: зачервяване, подуване, пулсираща болка, гореща кожа на за­сегнатото място. Обикновено няма ясно изразени модалности по отношение на топли и студени компреси.
АПИС. Това хомеопатично лекарство може да е показано понякога в началния стадий на формиране на цирея. Мястото е оточно, кожата е слабо зачервена. Болките са парещи или боцкащи. Подобрява се от студено,
За външно приложение е много подходяща неразредена М.Т. от ХИПЕРИКУМ. По този начин циреят узрява по-бързо и освен това бол­ката намалява значително. Прави се превръзка със стерилна марля, която се мокри два до три пъти на ден с тинктурата.
NB! Да не се изтискват циреи, особено в областта на лицето!

ЕЧЕМИК
Това представлява възпаление на клепачния ръб вследствие на наг­нояване на мастната жлеза на някоя мигла.
АПИС - парещи или боцкащи болки. Зачервени оточен клепач; влошава се от топло, подобрява се от студено.
ХЕПАР - силна чувствителност към докосване и студен въздух. Подобрява се от топло.
ПУЛСАТИЛА - обикновено неболезнен, независимо, че може да из­глежда доста зле на външен вид. Може да има отделяне на жълтени­кав или зеленикав недразнещ секрет.
СИЛИКА - ечемик, който не узрява или след който остава твърда бучка в клепача.
СТАФИСАГРИЯ - често показано при рецидивиращ ечемик.
Ако има често рецидивиращ ечемик, добре е да се направи консултация със специалист. Може да има нужда от коригиране на зрението с очила или от изследвания за диабет. Разбира се, най-често се оказва, че няма сериозно заболяване, но има нужда от повишаване на имун­ната защита и изчистване на организма от токсини. В такива случаи, добри резултати дава конституционално хомеопатично лечение про­ведено от лекар-хомеопат.

БОЛЕСТ НА ДВИЖЕНИЕТО (МОРСКА БОЛЕСТ)
Когато оплакванията възникват редовно по време на всяко пътува­не, е желателно конституционално лечение за да бъде прекъсната тази тенденция!
Общи съвети: Да не се яде обилно преди пътуване. Може само лес­но смилаема храна и то в малки количества. По време на пътуване главата да е кипната леко назад. Сок от лимон или портокал по време на пътуването може да даде известно облекчение.
КОКУЛУС - обикновено най-често показано лекарство в подобни случаи. Силно гадене до повръщане с виене на свят, което се засилва особено при гледане на движещи се предмети; чувство за празнота в стомаха до колапс. Може да има и главоболие, локализирано в ти­ла.
Може да се вземе и профилактично една доза преди тръгване на път, ако човек знае, че понякога има подобни проблеми по време на пътуване.
ПЕТРОЛЕУМ - прилича по симптоми на КОКУЛУС. Има замаяност и виене на свят и гадене, което се влошава от газове, дим, както и от свеж въздух. Може да има също главоболие и повръщане.
ТАБАКУМ - често показано при пътуване по море; обикновено има много силно гадене придружено и с повръщане, студена пот, прималяване и чувство за празнота в стомаха. Влошава се от топло. Га­денето се подобрява от свеж въздух.
САНИКУЛА - когато има силно желание за студени напитки; гаде­не и повръщане при возене в кола. Засилване на гаденето при гледане нагоре. Повръща водата веднага щом пие.
ТЕРИДИОН - морска болест. Замаяност, гадене и повръщане при затваряне на очите и движение на самия човек. Гаденето може да се подобрява от пиене на топла вода.

ВИСОЧИННА БОЛЕСТ
При изкачване на по-големи височини, при някои хора могат да се появят различни оплаквания, които обикновено много добре се пов­лияват от хомеопатичното лекарство получено от „Божественото рас­тение" на инките СОСА.
КОКА 30. Главозамайване, сърцебиене, чувство за недостиг на въздух и отпадналост. Главоболие, шум в ушите. Безсъние.
Това лекарство би могло да се даде и на хора, които са получили подобни оплаквания при летене в самолет.

КРАТКА СПРАВКА на основните хомеопатични лекарства за вътрешно приложение (подредени по честотата на употребата им) при:
Шок, колапс, припадане:
АРНИКА, КАРБО ВЕГЕТАБИЛИС, ВЕРАТРУМ АЛБУМ
Контузии:
АРНИКА, ХИПЕРИКУМ, БЕЛИС ПЕРЕНИС, ЛЕДУМ
Травми на главата и гръбначния стълб:
АРНИКА, ХИПЕРИКУМ, БЕЛИС ПЕРЕНИС
Охлузвания: АРНИКА
Прободни рани:
ЛЕДУМ, ХИПЕРИКУМ
Порезни рани: АРНИКА, СТАФИСАГРИЯ
Разясни рани: ХИПЕРИКУМ, АРНИКА
Изкълчвания и навяхвания:
АРНИКА, РУСТОКСИКОДЕНДРОН, РУГА
Счупвания:
АРНИКА, ХИПЕРИКУМ, СИМФИТУМ
Забиване на чужди тела под кожата:
СИЛИКА, ХЕПАР
Наранявания на очите:
АРНИКА, АКОНИТ, СИМФИТУМ, ХАМАМЕЛИС, ЛЕДУМ
Наранявания на ушите:
АРНИКА, ХИПЕРИКУМ
Хирургични операции, раждане, аборт:
АРНИКА, СТАФИСАГРИЯ, ХИПЕРИКУМ, БЕЛИС ПЕРЕНИС
Ухапвания и ужилвания:
ЛЕДУМ, АПИС, ХИПЕРИКУМ
Изгаряния:
КАНТАРИС, УРТИКАУРЕНС, КАУСТИКУМ
Слънчев и топлинен удар:
БЕЛАДОНА, ГЛОНОИН, АКОНИТ
Измръзвания:
АГАРИКУС, ПУЛСАТИЛА, ПЕТРОЛЕУМ

ПРЕПОРЪЧВАНИ КОМПЛЕКТИ (КИТОВЕ) ОТ ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА ЗА:
частни домове
АКОНИТ
АПИС
АРНИКА
АРСЕНИКУМ АЛБУМ
БЕЛАДОНА
БЕЛИС ПЕРЕНИС
БРИОНИЯ
КАНТАРИС
КАРБО ВЕГЕТАБИЛИС
ЛЕДУМ
РУС ТОКСИКОДЕНДРОН
РУГА
ХИПЕРИКУМ
СПОНГИЯ
ХЕПАР
ХИПЕРИКУМ

Майчина тинктура (М.Т.) от КАЛЕНДУЛА, ХИПЕРИКУМ, КАЛЕН ДУЛА
офиси и учреждения
АПИС
АРНИКА
КАНТАРИС
КАРБОВЕГЕТАБИЛИС
ЛЕДУМ
ХИПЕРИКУМ
М. Т. от КАЛЕНДУЛА
М.Т. от ХИПЕРИКУМ.УРТИКА
МПС
АКОНИТ
АПИС
АРНИКА
АРСЕНИКУМ АЛБУМ
БЕЛАДОНА
БЕЛИС ПЕРЕНИС
КАРБО ВЕГЕТАБИЛИС
КОКУЛУС
ЛЕДУМ
ХИПЕРИКУМ
М.Т. от КАЛЕНДУЛА, ХИПЕРИКУМ
при по-дълги екскурзии и излети
АКОНИТ АПИС
АРНИКА
АРСЕНИКУМ АЛБУМ БЕЛАДОНА БЕЛИС ПЕРЕНИС ВЕРАТРУМ АЛБУМ
КАНТАРИС
КАРБО ВЕГЕТАБИЛИС
ЛЕДУМ
РУС ТОКСИКОДЕНДРОН
ХИНА

Няма коментари: