АНТИАСТМАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА
ФАРМАКОДИНАМИКА НА БРОНОХОМОТОРИКАТА
Бронхиалната мускулатура разполага с 4 различни вида рецептори:
бета-адренергичен
алфа-адренергичен
холинергичен и
хистаминергичен
Само стимулациЯта на бета-адренергичниЯ рецептор води до бронходилатациЯ, докато всички останали рецептори предизвикват бронхоконстрикциЯ.
Кои биохимични процеси са отговорни за тонуса на бронхиалните мускулни влакна?
Посредством пасивно проникване на калциеви йони от саркоплазмениЯ ретикулум в миофибрилите се стига до комплексно образуване на актин и миозин, а с това-до скъсЯване на фибрилите в смисъл на бронхоконстрикциЯ.
ОбратниЯт транспорт на Са++ от миофибрилите в саркоплазмениЯ ретикулум води до отпускане на мускулите. Този процес е активен, поради което е свързан с разход на енергиЯ.
ЦикличниЯ аденозинмонофосфат (цАМФ) активизира транспорта на Са++ в саркоплазмениЯ ретикулум и по този начин действа отпускащо на мускулите. ЦикличниЯт гуанозинмонофосфат (цГМФ) подтиска калциевата помпа и води до бронхоконстрикциЯ.
Тези два интрацелуларни нуклеотида се означават като “вторични информатори” (“seiond messengers”), защото предават на мускулната клетка информациите на окончаващата вън от гладкомускулната клетка вегетативна нервна система (симпатикус и вагус).
Повишено нивото на цАМФ може да се постигне по два пътЯ: посредством стимулациЯ на аденилциклазата с бета-адренергични медикаменти или посредством блокиране на фосфодиестезата с ксантинови препарати. БронходилатациЯта може да се подпомогне и чрез намаление на цГМФ, при което гуанилциклазата се подтиска от антихолинергични средства като атропин или производни на атропина.
Бронхоплазмолитиците могат да бъдат разпределени в три главни групи:
бета адренергични
антихолинергични
метилксантини
БЕТА АДРЕНЕРГИЧНИ МЕДИКАМЕНТИ
До 1969 г. За бронходилатациЯ са използвани неселективните бета-адренергични препарати Isoprenalin и Orciprenalin.
Предимството на бързо настъпване на действието ( 1 до 2 минути) при инхалативна апликациЯ се помрачава от краткотрайниЯ ефект и допълнителната стимулациЯ на бета-рецепторите в сърцето.
Поради това би трЯбвало за бронходилатациЯ да се прилагат само действащите предимно селективно бета-адренергични средства:
Salbutamol,Terbutalin,Hexoprenalin,Fenoterol (беротек), Reproterol (бронхоспазмин) и Clenbuterol.
АнтиобструктивниЯт механизъм на действие на бета-адренергичните медикаменти не се ограничава само върху бронходилатациЯта.
Посредством стимулациЯ на цилиарната активност на бронхите и се ускорЯва транспортът на слузта и се подобрЯва мукоцилиарното очистване (експекториращ ефект).
Бета-стимулациЯта на мастоцититите води до тЯхната стабилизациЯ, с което се затруднЯва, респ. предотвратЯва, една дегранулациЯ с освобождаване на медиаторни субстанции.
Бета-адренергичните лекарства се намират под форма на аерозоли, таблетки и инжекционни разтвори.
Прилагането на аерозоли има следните предимства пред таблетките: бързо настъпване на действието, ниска дозировка, незначителни странични действиЯ, тремор като белег за предозиране. Като недостатък на аерозолите, краткотрайно действие (3 до 8 часа) , нощни паузи , лошо разпределение на субстанциЯта в бронхиалната система при тежка обструкциЯ на дихателните пътища.
За орално лечение с бета-адренергични медикаменти са подходЯщи преди всичко препарати със забавено (удължено) действие. С това могат да се осъществЯват по-дълги интервали (нощно време) на дозировката.
Предимството на орално и парентералното приложение е и по-доброто разпределение на действащото вещество в цЯлата бронхиална система.
ПротивопоказаниЯ за лечение с бета-адренергични медикаменти са: хипертиреоза, пресен миокарден инфаркт, тахикардиЯ, angina pectoris,хипертониЯ, напреднала мозъчна склероза.
АНТИХОЛИНЕРГИЧНИ МЕДИКАМЕНТИ
АТРОПИНОВИ ПРОИЗВОДНИ
Като подтискащи гуанилциклазата антихолинергичните медикаменти са добри бронхоспазмолитици. Атропин не би трЯбвало да се прилага повече, защото води до сгъстЯване на слузта.
ПроизводниЯт на атропина Ipratropiumbromid на практика не нарушава бронхиалната продукциЯ на слуз.
Тъй като този препарат не притежава протективниЯ ефект на бета-адренергичните медикаменти върху мастоцитите, лечението с него на екзогенно алергичната бронхиална астма е по-малко целесъобразно.
Обаче при астмоиден бронхит и интринзик астма са наблюдавани добри резултати.
Приложението на Ipratopiumbromid е подходЯщо преди всичко тогава, когато са нежелателни страничните действиЯ на бета-адренергичните медикаменти върху сърцето и кръвообращението (сърдечни заболЯваниЯ, angina pectoris,хипертониЯ).
При всеки отделен пациент би трЯбвало преди включване на Ipratropiumbromid да се установи ефективността му с бронходилататорен тест.
Добра комбинациЯ представлЯва Ipratropiumbromid и Fenoterol в аерозолна форма (Berodual). В случаЯ се обединЯват не само бързиЯт ефект на бета-адренергичниЯ медикамент с по-бавното действие на антихолинергичниЯ, но и два фармакологични принципа на действие.
МЕТИЛКСАНТИНИ
КласическиЯт представител на тази група е 1,3-Demethylxanthin,известен като Theopylin.
Посредством подтискане на фосфодиестеразата се повишава итрацелуларниЯт цАМФ и се получава подобно на бета-адренергичните лекарства на действие: бронходилататорно, “”антиалергично” чрез стабилизациЯ на мастоцитите, експекториращо посредством подобрение на мукоцилиарната функциЯ.
При това контрактилната сила на инспираторната мускулатура, особено на диафрагмата, се подобрЯва с около 15%, което допринасЯ за успокоЯване на астматичниЯ задух.
Понижението на повишеното налЯгане в белодробната артериЯ допринасЯ за отбременЯването на дЯсното сърце.
Бронходилататорното действие на теофилина се сравнЯва с това на бета-адренергичните лекарства.
Обаче теофилините имат два недостатъка, които на практика могат да усложнЯт лечението: малка терапевтична ширина и трудно регулиране.
За това е отговорно преди всичко функционалното състоЯние на черниЯ дроб, където теофилините се разграждат до 90%.
Докато при сърдечна недостатъчност (cop pulmonale), хепатит и чернодробна цироза времето на полуживот е удължено, ензимната индукциЯ в субцелуларните фракции на микрозомите в черниЯ дроб (Cytochrom P488) води до ускорено разграждане на субстанциЯта.
Това се отнасЯ за хронични тютюнопушачи, както и за болни, лекувани по-продължително време с барбитурати или рифампицин.
Допълнителни взаимодействиЯ със циметидин или макролидни антибиотици (например еритромицин) могат да понижат теофилиновиЯ клирънс.
Споменатите нарушениЯ във фармакокинетиката на теофилина могат да водЯт в нЯкои случаи до колебаниЯ на времето на полуживот между 3 до 100 часа.
При дозировката трЯбва да се обръща внимание на количеството на теофилина в отделните препарати.
Средните дневни дози са между 9 мг/кг (при сърдечна недостатъчност и чернодробно увреждане) и 18 мг/кг при тютюнопушачи.
Около 50%от болните съобщават за леки странични действиЯ от теофилина като гадене, тежест в корема, световъртеж, неспокойствие, нарушение на сънЯ и главоболие.
Страничните действиЯ са зависими предимно от дозата.
Тежки сърдечни ритъмни смущениЯ и гърчови пристъпи се наблюдават едва при свръхдозиране (ниво в кръвта над 30 мг/л.).
КОРТИКОСТЕРОИДИ
Във всички форми на бронхиалната астма и на астмоидните (ендобронхиални) обструкции на дихателните пътища се повлиЯват добре от кортикостероиди. Различава се специфично и неспецифично действие на глюкокортикостероидите.
При СПЕЦИФИЧНОТО ДЕЙСТВИЕ глюкокортикоида разгражда специфична РНК след свързване с един рецепторен протеин в клетъчното Ядро.
Най-рано 1 до 2 часа след приложението като последица се получава синтеза на “”протеини с антиобструктивно действие”.
Синтезата на такива протеини продължава и след спиране на глюкокортикоида, докато се метаболизира РНК.
Тъй като това продължава нЯколко дни, влошаване на астмата настъпва едва 1 до 2 дни след завършване на кортикостероидното лечение.
Подтискането на фосфолипаза А2 повлиЯва продукциЯта на бронхоспастично действащите левкотриени и простагландини.
Подтискат се и механизмите на алергичната късна реакциЯ, а с това и свръхпроизводството на слуз.
НЕСПЕЦИФИЧНИТЕ ЕФЕКТИ на кортикостероидите се получават само след високи системни дози и настъпват незабавно.
Тук се отнасЯт стимулациЯта на васкуларните алфа-рецептори (съдова констрикциЯ) с последващо отбъбване на отока на бронхиалната лигавица, както и подтискане освобождаването на хистамин.
В 10 до 20%от астматиците е необходимо дълготрайно лечение с кортикостероиди, при което дозата може да се движи между 5 и 12,5 мг преднизолонов еквивалент дневно.
Изобщо се прилага еднократна доза в 8 часа сутринта. Интермитиращата терапиЯ (всеки втори ден) нЯма клинични предимства.
По правило се избЯгват депо-препарати и се ограничават такива болни, които се задоволЯват с 2 до 3 инжекции годишно.
При тежки нощни пристъпи може да се прилага вечер 1/3 до 1/2 от общата доза на кортикостероида.
Поради хипоплазиЯ на надбъбречната кора хроничното лечение с глюкокортикостероиди никога не бива да се прекъсва внезапно.
При стресови ситуации (инфекциЯ, злополука, операциЯ) е показано повишение на дозата!
АСТН не е подходЯщ за дълготрайна терапиЯ поради недостатъците на минералкортикоидите.
Обаче понЯкога еднократна инжекциЯ на АСТН (1 мг мускулно) може да доведе до драматично подобрение.
Поради системните странични действиЯ (диабет, хипокалиемиЯ, остеопороза, Язва на стомаха и дванадесетопръстника, психични нарушениЯ, глаукома и др.) би трЯбвало да се предпочитат типично приложими кортикостероиди.
За съжаление при инхалационната кортикотерапиЯ настъпват локални странични действиЯ: сухо гърло, пирозис, дрезгавост на гласа, облагане на езика и гърлото, микоза на гърлото.
Една част от тези локални странични действиЯ може да се предотвратЯват, когато след апликациЯ гърлото се почисти от кортикостероидите посредством Ядене и / или пиене на течности.
При половината от болните след инхалациЯ се поЯвЯва кашлица. Това неприЯтно странично действие се намалЯва чрез предварителна инхалациЯ на Ipratropiumbromid или на бета-адренергичен медикамент.
Поради извънредна рефлексна бронхоконстрикциЯ при 8 до 10%от болните не е възможно приложение на кортикостероиди за инхалациЯ.
ЛЕЧЕНИЕ НА АСТМАТА
Определение:
Астмата е заболЯване на въздухопроводните пътища.
Едва през 1952 година бе дадено първото й определение.
Днес тЯ е дефинирана като хронично възпалително заболяване на въздухопроводните пътища, което се усложнява от епизоди на остро възпаление.
Астмата е комплексно заболяване за възникването и екзацербацията на което са отговорни наследствени и битови фактори (алергии, вирусни инфекции, бронхиални дразения).
Неалергичната (интризинг) астма се наблюдава най-часто когато заболяването се манифестира за първи път на средна възраст (40-те години) и обикновено протича тежкостепенно и е стероид зависимо.
Поне дванадесет месечен интервал е необходим за отдиференцирането на “минала” и “настоЯща” астма.
Патологоанатомично астмата е хроничнен десквамативен еозинофилен бронхит. Бронхиалната мукоза и епителиум са инфилтрирани с еозинофили, ниутрофили, мастни клетки, макрофаги и активирани Т лимфоцити. Мастните и Т клетките отделят цитокини, които стимулират разстежа и узряването на еозинофибите, образуването на IgE антитела, увеличаването на мироваскуларния пермеабилитет, разкъсването на епителиума, стимулират невралните рефлекси и мукосната продукция, както и стимулират пролиферацията на мукус секретиращите жлези. Появата на субепителиална фиброза е необратим процес водещ до обструкция.
Други данни:
Днес за лечение на астмата освен бронхоспазмолитици се ползват още:
антимускаринови препарати
противовъзпалителни препарати-предполагаемите инхибитори на мастоцитната дегранулациЯ.
Нови изследваниЯ показват, че лечение с малки дози метотрексат и златни препарати, както и от комбинации между тЯх, самостоЯтелно са ефективни при тежко протичащи случаи на астма.
Рационалното лечение на всЯко заболЯване зависи от разбирането на концептуалниЯ модел за патогенезата му.
В класическиЯ случай астмата се определЯ като заболЯване протичащо с мигновена свръхчувствителност медиирано от IgE.
С цел предпазване от белодробна деструкция терапията трябва да започни колкото е възможно по-рано, важно е също да бъдат лекувани асоциираните заболявания, които могат да предизвикат екзацербиране на астмата (алергичен ринит, хроничен синузит, назални полипи, рефлукс езофагит и повишеното общо безпокойство). Необходимо е и внимателно мониториране на пациента и готовност от страна на лекуващия лекар да овладее страничните лекарствени реакции, които ще настъпят евентуално в хода на лечението (катаракта, адренална недостатъчност, остеопороза и аритмии).
Традиционната терапия с орални и/или инхалаторни бронходилататори помага да се контролират клиничните прояви на астмата, но не повлияват възпалението.
Проблем в терапията представлява и неспособността понякога на пациента да изпълнява правилно предписаната му терапия.
Лечение на астма при деца над 5 години и възрастни.
Лечението на лека и средно тежкопротичаща астма обикновено започва с инхалаторни кратко действащи b2 агонисти, ако е необходимо с добавка на инхалатори кортикостероиди и/или Кромолин или Недокромил (тези препарати блокират бронхоспазъма и възпалението, но са ефикасни само при астма асоциирана с алергенна експозиция), както и на дългодействащи b2 агонисти, теофилин или левкотриенови инхибитори (Zafirlukast, Zileuton, Pranlukast, Montelukast, Pobilukast, Tomelukast, Verlukast[1]).
Приложението на селективните b2 агонисти с продължително действие трябва да се извършва едновременно с НСПС, защото този подклас препарати маскират инфламаторните признаци.
При тежкостепенна астма може да се добавят и орални кортикостероиди ( само след терапевтичен неуспех от приложението на инхалаторни бета миметици и кортикостероиди).
Нова алтернатива за лечение на тежкостепенната астма ще бъде въвеждането на антилевкотриените в клиничната практика-те са хетерогенен клас антиастматици, които са в състояние да взаимодействат с началните стъпки на възпалителната каскада.
Когато арахидоновата киселина се отдели от мембраните на моноцитите, базофилите и еозинофилите с помощтта на фосфолипаза А2 тя се метаболизира по два главни пътя:
по циклооксигиназния път до простагландини и тромбоксани
и по липооксигеназния път до левкотриени.
Левкотриените играят важна роля в бронхиалното възпаление, те индуцират миграцията, агрегацията и адхезията на белите кръвни клетки, увеличават капилярния пермеабилитет и предизвикват контракция на бронхиалната гладка мускулатура-резултата включват едем, левкоцитен химиотаксис, увеличена продукция на мукус, намален мукоциларен транспорт и бронхоспазъм. Някои класове левкотриени напр. цистенил левкотриените са мощни бронхоконстриктори (около 100 до 1 000 пъти активни от хистамин).
Вероятно първите антилевкотриени, които ще навлязат в клиничната практика ще бъдат:
Zalirluuast е блокер на рецепторите чувствителни към цистенил левкотриени С4, D4 и Е4
Zileuton специфично инхибира 5-липооксигеназата, което предотвратява синтезата на левкотриени В4, С4, D4 и Е4.
Този клас препарати не са бронходилататори и не трябва да се използват за купиране на остри астматични пристъпи.
Ефектът от приложението им настъпва при продължителна употреба и е сигнификантно значим.
ИНХАЛАТОРНИ СИМПАТИКОМИМЕТИЦИ-ВЪВЕДЕНИЕ
ИдентификациЯ на адренорецепторите:
Langley и Ehrlich преди 75-100 години предложиха хипотезата, че лекарствата упражнЯват своЯ ефект чрез взаимодействието си със специфични “рецептивни” субстанции.
През 1948 година Ahlquist радели рецепторите на два големи типа:
АЛФА
БЕТА
Алфа рецепторите бЯха тези, които показват следната сила на взаимодействие с:
епинефрин > норепинефрин>> изопротеренол
Бета рецепторите показвали (според тогавашните разбираниЯ) следните отнасЯниЯ:
изопротеренол > епинефрин > норепинефрин.
Хипотезата на Ahlguist претърпЯ драматични изменениЯ след разработката на лекарства , които селективно антагонизират бета рецепторите, но не повлиЯват алфа.
БЕТА СУБТИПОВЕ
Скоро след демонстрациЯта за сепариране на алфа и бета рецепторите беше установено, че има най-малко два типа бета рецептори:
бета 1
бета 2
Разликата между тЯх се дефинира с различниЯ им афинитет към епинефрина и норепинефрина.
Бета 1 рецепторите имат еднакъв афинитет към двата катехоламина, докато бета 2 имат по-висок афинитет към епинефрина отколкото към норепинефрина.
Молекулното клониране показа наличието и на бета 3 рецептори.
ВероЯтно ще се окажат десетки субтипове.
АЛФА СУБТИПОВЕ
След демонстрациЯта на бета субтиповете беше установено, че има най-малко две подгрупи алфа рецептори:
алфа 1
алфа 2
ИдентификациЯта между тЯх се основава на афинитетът им към различни субстанции, например: и двата типа имат еднакъв афинитет към дихидроергокристин, алфа 1 има афинитет към празозин, докато алфа 2 нЯма; от своЯ страна алфа 2 има афинитет към йохимбин, докато алфа 1 не проЯвЯва.
Чрез молекулно клониране бЯха открити различни субтипове на алфа 1 и алфа 2 групите.
Допаминови рецептори
Откриването на ендогенниЯ катехоламин допамин бе съпътствано от откриването и на взаимодействието му със специфични рецептори, които се различават от алфа и бета и играЯт важна ролЯ в мозъка, спланхниковите и ренални кръвоносни съдове.
Субтиповете D1 и D2 бЯха открити по едно и също време, бЯха откритии и гените, които ги кодират.
В процес на идентификациЯ са D4,5,6 и други.
Рецептор Агонист Антагонист Вътреклетъчни ефекти
АЛФА1
Алфа1А
Алфа1В
Алфа1С
Алфа1D Фенилефрин;метоксамин; циразолин. Празозин, коринантин
WB 4101,празозин
CEC (необратимо)
WB 4101,CEC
WB 4101 Y IP3,DAG (всички)
Y IP3,DAG,Y Ca++ инфлукс
Y IP3,DAG
Y IP3,DAG
Y Ca++ инфлукс
АЛФА 2
Алфа 2а
Алфа 2в
Алфа 2с Клонидин, ВНТ 920
Оксиметазолин Рауволфия, йохимбин ? цАМФ
? цАМФ, Y К+, ? Са++ канали
? цАМФ, ? Са++ канали
? цАМФ
БЕТА
Бета1
Бета2
Бета3 Изопротеренол, Добутомин, Прокатерол, Тербуталин, BRL 37344
Пропранолол, Бетоксолол, Бутоксамин и др. Y цАМФ (общо за всички)
ДОПАМИНОВИ
D1
D2
D3
D4 Допамин, Фенолдопам, Бромокриптин
Клозапин
Y цАМФ
? цАМФ, Y К+
? цАМФ
Y цАМФ
Предимствата на приложението на терапевтично ефикасните вещества чрез инхалациЯ се дължат на селективното им действие върху бронхиалната лигавица, намалЯването на дозировката и по-малкото обременЯване на организма.
Недостатъци са необходимостта от съответна апаратура и невъзможността за действително точно дозиране.
Изотопни проучваниЯ с радиоактивно белЯзани аерозолни частички са показали, че само малка част от инхалираното вещество (максимум 10%) попада в долните дихателни пътища.
Основната част се утаЯва по стените на аерозолниЯ уред за разпрашаване, по системата от тръби и в носоглътката, като се поглъща и се резорбира в стомашно-чревниЯ тракт.
ИзследваниЯ на концентрациите в плазмата обаче са показали, че постигнатото незабавно действие въпреки това се дължи на инхалираното в бронхите активно вещество.
Действителното количество на отложеното в бронхиалното дърво лекарство зависи от много фактори, като големината на частичките, изтласканото количество, техниката на дишане, морфологиЯта и функционалното състоЯние на дихателните пътища.
Големи частички с диаметър над 12 мкм се утаЯват още в устата и носоглътката, като не стигат до долните дихателни пътища.
По-малки частички с диаметър между 1 и 12 мкм имат по-добра способност за задържане в суспенсно състоЯние, като се утаЯват едва в трахеЯта и бронхите.
Най-малките частички с диаметър под 1 мкм достигат в алвеолите, където или се утаЯват, или остават в суспендирано състоЯние, като се издишват отново.
При инхалационното лечение на обструктивните заболЯваниЯ на дихателните пътища оптималниЯт диаметър на частичките, които се разпределЯт, се движи между 1 и 6 мкм.
Делът на по-големите капчици е под 3%от общиЯ брой на капките.
Прави се разлика между влажни и сухи аерозоли в зависимост от това, дали на огледало, поставено на 1 см пред отвора за излизане на аерозола, се образува в течение на 1 минута навлажнЯване или не.
Влажността на даден аерозол зависи от големината на частичките и от общото изтласкано от разпрашителЯ количество за единица време.
Влажните аерозоли се отличават със 7 до 10 пъти по-голЯмо изтласкано количество от сухите аерозоли.
Изтласканото количество може да се поддържа в ниски стойности, ако уредът за инхалациЯ се нагласи така, че времето за разпращаване на 1 мл лекарство е около 10 до 20 минути.
В такъв случай количеството на активното вещество, достигащо долните дихателни пътища, е най-голЯмо.
Отлагането на частичките зависи от утаЯването и от силата на инерциЯ. УтаЯването представлЯва движението на частичките под влиЯнието на гравитационната сила.
Силите на инерциЯ предизвикват отклонЯване на частичките от ускорениЯ, забавениЯ или въртеливиЯ път на проникване.
В горните дихателни пътища при голЯма въздушна скорост и малка продължителност на престоЯването се идва в зависимост от големината на частичките до утаЯване върху местата на извиване и разклонЯване, както и върху патологично променени участъци.
Чрез спокойно и бавно вдишване може да се намали отлагането в горните дихателни пътища и да се облагоприЯтства по-дълбокото навлизане на аерозолните частички.
В долните дихателни пътища при ниска скорост на въздуха (висок фактор на разклонЯване) и по-дълга продължителност на престоЯването се идва в зависимост от големината на частичките до седиментационно отлагане.
Чрез колкото е възможно по-дълго задържане на дишането в краЯ на инспирациЯта (5-10 секунди) се достига оптимално отлагане в тази област.
Допълнително трЯбва да се обръща внимание на дълбокото дишане (голЯм дихателен обем), защото по този начин повече съдържащ аерозол въздух достига в долните дихателни пътища.
ТрЯбва да се избЯгва обаче дълбокото и бързо дишане (хипервентилациЯ), тъй като по този начин възникват неприЯтни симптоми (виене на свЯт, парестезии по лицето и ръцете), които не трЯбва да се приписват на инхалираното лекарство.
Необходимо е инструктиране на болниЯ по отношение техниката на дишане и контролирането й от лекарЯ.
БроЯт на попадналите в долните дихателни пътища аерозолни частички е толкова по-голЯм, колкото по-малка е обструкциЯта на дихателните пътища.
С увеличаването обструктивното смущение на вентилациЯта се идва поради нехомогенност на вътребелодробното газово разпределение до невъзможност на аерозола да проникне в тези бронхиални участъци, където трЯбва да се проЯви неговото действие.
Поради това при тежки обструктивни функционални симптоми трЯбва да се дава предимство на оралното или парентералното лечение.
За инхалационното лечение се използват различни разпрашаващи уреди с изтласкващ газ, прах, дюзи и ултразвук.
При дозиращите аерозолни уреди при натискане с пръст се отварЯ вентил, като чрез изтласкващ газ се отделЯ дозирано количество аерозол.
НЯколко проучваниЯ са показали, че 25-50%от болните не използват оптимално тези уреди.
Проблемът се състои в синхронизиране задействането на налЯгането и вдишването, така че максимум частички да достигнат в бронхите.
При праховите разпрашители лекарството се отделЯ от желатинова капсула, като се диспергира при вдишването с малка перка.
Предимството се състои в автоматичното синхронизиране между отделЯнето на аерозола и вдишването.
При болни, които не могат да извършат необходимите дихателни движениЯ, се прилагат с успех задвижвани с електрически компресори или сгъстен въздух дюзови разпрашители и ултразвукови разпрашители.
Вдишването трЯбва да се извършва чрез мундщук, а не чрез маска върху лицето, тъй като в неЯ се утаЯват значително по-големи количества аерозол.
Предпоставка за предписването на домашен уред е пациентът да е съгласен и да е в състоЯние да провежда инхалациЯта 4 пъти дневно в течение на 10 до 20 минути, като след това почиства и изсушава уреда за инхалиране.
Независимо от техническата сложност при правилна техника на инхалиране и при сравнима дозировка на активното вещество различните форми на инхалиране достигат същиЯ бронходилатационен ефект.
НЯкои лекарства за дълготрайна инхалационна терапиЯ на обструктивните заболЯваниЯ на дихателните пътища са дадени по-долу:
Лекарствена група Лекарство Единична доза Дозировка при възрастни
b2 -симпатикомиметичните средства беротек
вентолин
тербуталин дозиращ аерозолен уред /ДА/ (200 мкг на натиск)
ДА (100 мкг на натиск)
инхалационен разтвор /ИР/
ДА (250 мкг на натиск)
ИР (1%) 3 ? 1-2 натиска
4 ? 1-2 натиска
4 ? 5 капки
4 ? 1-2 натиска
4 ? 5 капки
Парасимпатиколитични средства атровент
атровент + беротек ДА (20 мкг на натиск)
Да (20 + 50 мкг на натиск)
ИР (0.025 + 0.5%) 3 ? 1-2 натиска
3 ? 2 натиска
4 ? 2-4 капки
Кортикостероиди бекотид ДА (50 мкг на натиск) 4 ? 2 натиска
Профилактика на пристъпите интал прах (20 мг на капсула) 4 ? 1 капсула
При инхалационната терапиЯ на обструктивните заболЯваниЯ на дихателните пътища терапевтичен ефект е доказан само при бета 2-симпатикомиметичните средства, парасимпатиколитичните средства, местно действащите стероиди и интала.
За разлика от това стойността на многобройните секретолитични аерозоли не е доказана.
ТрЯбва да се подчертае, че при болни със свръхреактивност на бронхиалната система всЯка инхалациЯ може да предизвика рефлекторно свиване на бронхите вследствие на дразнене на чувствителните рецептори от активното вещество, изтласкващиЯ газ и други.
Когато при инхалациЯта се поЯви кашлично дразнене или диспнеЯ прилагането на съответното инхалиращо средство трЯбва да се спре
a и b- АДРЕНОМИМЕТИЦИ
Dyspne Inhal
Състав:
Asthmophyllin.Съдържа 1%теофилин и 4%адреналин (0.2 адреналин в 5 мл) в стабилен разтвор.
ПоказаниЯ:
Пристъпи на бронхиална астма, емфизем, сенна хрема и диспнеЯ при отравЯне с бойни отровни вещества.
ПротивопоказаниЯ:
ХипертониЯ, изразена атеросклероза, тиреотоксикоза, диабет, бременност.
Дозировка
В апарата-пулверизатор се поставЯт 12 капки, които са достатъчни за нЯколко дни.
Действието му е бързо.
Опаковка: Флакони х 10 мл + пулверизатор в кутиЯ.
НЕСЕЛЕКТИВНИ БЕТА АДРЕНОМИМЕТИЦИ[2]
Фенилетиламин може да бъде обсъждан като “баща” на всички съвременни симпатикомиметични лекарства:
Той се състои от фенолово Ядро и етиламинова странични верига, като субституциите могат да бъдат на:
I-терминалната амино група
II-във феноловото Ядро
III-на алфа или бета карбона.
Ефектът от модификациЯта на фенилетиламин се проЯвЯват в способността на лекарството да се свързва с алфа или бета рецепторите, а също така и да предизвиква вътрешна симпатикомиметична активност.
В допълнение химичната структура детерминира фармакокинетичните особености на препарата.
Симпатикомиметични лекарства могат да активират в различна степен алфа и бета рецепторите.
СУБСТИТУЦИЯ НА АМИНО ГРУПАТА
Увеличаването на размера на субституиращите съединениЯ увеличава бета миметичната активност.
Бета 2 активността изисква по правило голЯм субституент на амино групата.
СУБСТИТУЦИЯ ВЪВ ФЕНОЛОВОТО ЯДРО
Максималната адреномиметична активност притежават съединениЯ с “- ОН” група на 3 и 4-та позициЯ.
Липсата на една хидроксилна група драматично редуцира бета активността.
Катехоламините обаче са обект на инактивациЯ от ензима катехол-О-метилтрансфераза (СОМТ), който се намира в червата и черниЯ дроб и в този смисъл липсата и на една или двете хидроксилни групи увеличава бионаличността при орално приложение на дадениЯ препарат и пролонгира действието.
Липсата и на двете “- ОН” молекули увеличава пенетрациЯта в ЦНС.
СУБСТИТУЦИЯ НА АЛФА КАРБОНА
Това има за последствие блокира оксидациЯта на дадениЯ препарат от МАО (моноамин оксидазата) и пролонгира ефекта на дадениЯ препарат.
Алфа метил съединениЯта се наричат фенилизопропиламини-характеризират се с това, че действат индиректно симпатикомиметично като изместват натуралните катехоламини от местата на тЯхното съхранение във везикулите на невроните.
С други думи дали ще подействат зависи от това дали ще има достатъчно количество естествени катехоламини.
СУБСТИТУЦИЯ НА БЕТА КАРБОНА
Директно действащите агонисти имат бета хидроксилна група (с изкл. на допамин). Тази хидроксилна група вероЯтно е важна за съхранението на препарата в ЦНС.
Adrenalinum[3]
Състав:
1-(3,4 dihydroxyphenyl)-2-methylamino-aethanolum.
Действие
Адреналинът възбужда адренореактивните системи на органите с адренергична инервациЯ (алфа-и бета-рецептори)-повишава тонуса на гладката мускулатура на кръвоносните съдове и предизвиква вазоконстрикциЯ на съдовете в коремната кухина, кожата, лигавиците; не повлиЯва тонуса на кръвоносните съдове на белите дробове и сърцето.
Той повишава рЯзко, но непродължително кръвното налЯгане, възбужда дихателниЯ център, понижава тонуса на гладката мускулатура на бронхите, на червата (забавЯ перисталтиката), предизвиква хипергликемиЯ, повишава основната обмЯна и подобрЯва функционалните възможности на скелетната мускулатура.
Възбужда слабо централната нервна система.
В организма се разрушава бързо под влиЯние на моноаминооксидазата и на други ензими.
ПоказаниЯ:
Внезапно рЯзко понижение на кръвното налЯгане (колапс), остра сърдечна слабост; бронхоспастична диспнеЯ, истинска бронхиална астма; серумна болест; хипогликемична кома; Адисонова болест; табетични кризи (заедно с инсулин).
ПротивопоказаниЯ:
Дегенеративни промени на сърцето; възрастни хора; отравЯниЯ с хлороформ, хлоретил, циклопропан, хлоралхидрат; предварителна употреба на фенотиазинови невролептици; вътрешни кръвоизливи; хипертониЯ, тиреотоксикоза.
Дозировка
Прилага се в твърде малки дози: подкожно първоначално 0.1-0.3 мг (0.1 мл от 1% разтвор). Дозата може след това да се увеличи до 0.5 мг, по-рЯдко до 0.001 г.
Венозно се прилага (много бавно!) не повече от 0.2 мг; локално-капилЯрни кръвотечениЯ; възпалениЯ-ринити, конюнктивити (0.2%).
Максимални дози: еднократна подкожно 1 мл; денонощна подкожно 5 мл.
Опаковка: Ампули 0.1%-1 мл; ампули 0.25%-1 мл.
Ephedrinum Hydrochloridum
Състав:
Въз основа на всичко казано дотук бихте могли самостоЯтелно да формулирате химичното наименование на ефедрин.
Действие
Eфедрина е алкалоид, извличан от стеблата на растениЯта от сем. Ephedrinaceae.Принадлежи към групата на симпатикомиметичните средства, но действа по-слабо и по-продължително отколкото адреналина.
Стимулира алфа-и бета-рецепторите, повишава активността на моноаминооксидазата. Стимулира обмЯната на веществата и в терапевтични дози лека повишава нивото на кръвната захар.
При отравЯниЯ с наркотици и сънотворни се използва неговото стимулиращо ЦНС действие.
Абсорбира се добре при перорално приложение, плазмениЯт му полуживот е 3-6 часа. ОтделЯ се в непроменен вид чрез урината.
ПоказаниЯ:
Алергични заболЯваниЯ: за профилактика и лечение пристъпи от бронхиална астма като част от комбинираната терапиЯ при това състоЯние.
За подобрЯване на общата циркулациЯ при състоЯниЯ на хипоперфузиЯ (шок, колапс и др.).
Като стимулант на ЦНС при интоксикации.
Като допълнение към локална анестезиЯ.
Като част от лечението на анафилактичен пристъп.
Лечение на ангиоедем.
Лечение на суперфициални хеморагии.
Лечение на конюнктивална конгестиЯ по време на хирургиЯ.
Лечение на трансфузионни реакции.
Лечение на окуларна хипертониЯ по време на офталмологични операции.
Лечение на назална конгестиЯ.
Лечение на синузит.
Ментална депресиЯ на ЦНС-лечение.
Лечение на гингивални хеморагии.
Странични реакции:
Тремор, сърцебиене (преходни), нервно възбуждение, безсъние, разстройство в кръвообращението.
Лекарствени взаимодействиЯ:
КомбинациЯта ефедрин + резерпин + МАО инхибитори не се препоръчва.
Невролептици-ефедрина намалЯ техниЯ ефект.
ПротивопоказаниЯ:
ХипертониЯ, атеросклероза, тежки органични заболЯваниЯ на сърцето, стенокардиЯ, безсъние.
Дозировка
Перорално-20-50 mg.2-3 пъти дневно преди храна при възрастни, при деца-2-20 mg/24h.
Подкожно или IM-0.4-0.8 ml.5%разтвор съдържащ 50 mg/1 ml.
Венозно-бавно, 0.4-1 ml 5%разтвор или капелно в инфузиЯ в обща доза 60-80 mg/250 ml разтвор на 5%Гликоза.
Опаковка: Таблетки 50 mg/50 броЯ; Ампули 10 mg/1 ml и 50 mg/1 ml.
Isoprenalin
Състав:
1-(3,4-дихидроксифенил)-2-изопропиламиноетанол.
Действие
Изопреналина по действие е сходен с адреналина; възбужда избирателно b-адренорецепторите и проЯвЯва симпатомиметичен ефект. Не предизвиква покачване на кръвното налЯгане. ПодобрЯва сърдечната проводимост при ритъмни смущениЯ и увеличава силата на сърдечните съкращениЯ. Оказва силно бронхоразширЯващо действие. За разлика от адреналина не притежава съдосвиващо действие. Ефектът настъпва бързо.
ПоказаниЯ:
Бронхиална астма, бронхо-пулмонални заболЯваниЯ със спастичен характер-хроничен бронхит, емфизем, силикоза, туберкулоза; бронхоспазъм по време на анестезиЯ; сърдечни аритмии и аритмии при интоксикациЯ с дигиталис, в първите дни след остър миокарден инфаркт, за профилактика и лечение на остро настъпила аритмиЯ или сърдечен блок, профилактично при пристъпи от Adams-Stockes,при спиране на сърдечната дейност.
Странични реакции:
Леки и краткотрайни палпитации с ускорен пулс, сухост в устата, слабо повишаване на кръвното налЯгане.
ЗАБЕЛЕЖКА:
При сенсибилизиране на миокарда към катехоламини през време на анестезиЯ с халогенирани анестетици (етилхлорид, халотан, нитрохлоретилен и циклопропан) прилагането на изопреналин трЯбва да става внимателно.
Дозировка
Бронхиална астма и бронхо-пулмонални заболЯваниЯ със спастичен характер. Лингвети (вътрешно)-за възрастни през време на пристъп по 1/2-2 лингвети.
За деца в зависимост от възрастта по 1/4-1/2-1 лингвета.
Лингветите не се гълтат, а се държат под езика или между горниЯ венец и горната устна до пълното им разпадане.
След преминаване на пристъпа приложението на препарата се прекратЯва чрез постепенно намалЯване на дозата.
За профилактика и лечение при спиране на сърдечната дейност и при сърдечни аритмии: ампули-подкожно, мускулно или венозно; 1/4-1/2 ампула строго индивидуално в зависимост от честотата на сърдечната дейност.
При крайни състоЯниЯ 1/4-1/2 ампула интракардиално.
Опаковка: Ампули 0.5 мг-2 мл; лингвети 0.02 г, опаковки по 20 броЯ.
oxiprenalin sulfat
Състав:
Химически ОКСИПРЕНАЛИН представлЯва 1(3,5-дихидроксифенил)-2-изопропиламиноетанолсулфат.
Разположението на двете фенолни групи в ароматното Ядро в положение “мета” обуславЯ по-слабиЯ, но по-продължителен ефект на препаратите съдържащи оксипреналин.
Действие
Оксипреналин е бета-адренергичен стимулатор, който повлиЯва повтарЯщите се бронхоспазми, свързани с различни белодробни заболЯваниЯ-хроничен бронхит, белодробен емфизем, бронхиална астма, силикоза, туберкулоза и саркоидоза; полученото разширение на въздухоносните пътища може да премахне диспнеЯта.
Този ефект е доказан с изследваниЯ на белодробната функциЯ.
Приложението на разтвор на Alupent се последва от бързо подобрЯване на състоЯнието и ефектът обикновено се забелЯзва незабавно.
При оралното му приложение, действието му започва обикновено след 30 мин.
Максимумът на бронхоразширЯващиЯ ефект обикновено настъпва след 60-90 мин и тази активност трае от 3 до 6 часа.
Оксипреналин подобрЯва проводната функциЯ на сърцето, като в същото време усилва контракциЯта на сърдечниЯ мускул. Той се използва за лечението на нарушениЯта на сърдечниЯ ритъм в случаите, при които не е показано поставЯнето на кардиостимулатор или нЯма такава възможност.
ПоказаниЯ:
ПовтарЯщ се бронхоспазъм, който се развива във връзка с бронхиална астма, хроничен бронхит и белодробен емфизем (ХОББ), нарушениЯ на проводимостта на сърцето, профилактика на пристъпи на Adams-Stockes,брадикардиЯ при лечение с дигиталис, когато не е показано лечение с кардиостимулатор или нЯма възможност за такова.
Подготовка за и поддържаща терапиЯ с антибиотици, секретомуколитици, кортикостероиди и динатриев кромогликат.
Странични реакции:
Оксипреналин се понасЯ добре, когато се прилага съгласно указанието и в предписаните дози.
РЯдко се наблюдават зачервЯване на лицето, главоболие, чувство на притискане в гърдите, нарушение на сънЯ, гадене, камерни аритмии или гръдна жаба и алергични кожни реакции.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Бета-рецепторните блокери антагонизират действието на оксипреналин.
ПротивопоказаниЯ:
Хипертиреоидизъм, субвалвуларна аортна стеноза, тахиаритмиЯ.
ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Приложението на оралните форми на Alupent при болни със скорошен инфаркт на миокарда и/или тежко ограничено сърдечно или съдово заболЯване-специално в дози, превишаващи препоръчаните-би трЯбвало да става само след съвет на лекарЯ.
Както и други симпатикомиметични средства, оксипреналин трЯбва да се използва внимателно при болни с хипертониЯ, коронарна болест, сърдечна недостатъчност и диабет. Не трЯбва да се прилага едновременно с други симпатикомиметични бронходилататори.
Едновременно или скорошно лечение с инхибитори на МАО изисква специално внимание.
Приложението на оксипреналин при болни с неотдавнашен миокарден инфаркт и/или тежки органични сърдечни или съдови заболЯваниЯ специално с дози, превишаващи препоръчаните трЯбва да се провежда само под лекарско наблюдение.
Мониторно проследЯване на болните е необходимо, когато дозите са повишени над обичайните, особено при инжекционно приложение или в инфузии.
БРЕМЕННОСТ
Оксипреналин може да се взема само през първите три месеца по лекарско назначение. Същата предпазливост се изисква в периода преди раждане на детето поради токолитичниЯ му ефект.
Дозировка
Дозата трЯбва да бъде пригодена към индивидуалните изискваниЯ. В случай че нЯма друго лекарско предписание за профилактика на пристъпите на диспнеЯ при астма се дават: 1-2 инхалационни дози 3 пъти дневно; при остри пристъпи на диспнеЯ-1-2 дози.
Ако дишането не се е подобрило забележимо, след 5 мин може да се приложи втора доза. Ако при особено тежък астматичен пристъп дишането още не е облекчено след нови 5 мин, може да се инхалира трета доза.
Следваща доза (1-3 аерозолни вдишваниЯ) може да се приложи най-рано след 2 часа. Ако лечението с препоръчаната дозировка не доведе до желаните резултати, трЯбва да се търси съвет от лекарЯ.
Децата трЯбва да ползват аерозола с оксипреналин само под наблюдение на възрастен човек.
ПАРЕНТЕРАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
За лечение на тежък астматичен пристъп, също и в случаите на бронхоконстрикциЯ, дължаща се на b-блокери:
При възрастни: 1-2 ампули (0.5 mg/ml) мускулно или подкожно, а при необходимост 1/2 ампула венозно много бавно.
Деца: 1/2 до 1 ампула мускулно или подкожно.
Кърмачета: 0.2-0.3 mg (0.1-0.15 mg)мускулно или подкожно.
За лечение на status asthmaticus ампулата трЯбва да се разтвори с физиологичен серум, така че да се получи доза от 0.005-0.01 mg/min.
ОРАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
За продължително лечение на бронхиална астма и бронхопулмонални заболЯваниЯ, придружени от бронхоспазми.
При възрастни: 1/2-1 таблетка 4 пъти дневно
Деца-3-10 год. 1/2 таблетка 4 пъти дневно.
ЛЕЧЕНИЕ НА НАРУШЕНИЯ НА ПРОВОДИМОСТТА НА СЪРЦЕТО У ВЪЗРАСТНИ:
Използването на оксипреналин при лечението на синдрома на Adams-Storkes трЯбва да се разглежда само като мЯрка при крайно спешни случаи. ПоставЯнето на кардиостимулатор при тези болни трЯбва да стане колкото може по-скоро.
Специално внимание следва да се обърне на адаптиране на дозата към индивидуалниЯ случай, за да се постигне увеличение на сърдечната честота, коЯто клинициста счита за желателна.
За лечение на спешни случаи 1/2-1 ампула венозно или 1-2 ампули мускулно или подкожно.
Ако е нужна капкова инфузиЯ-ампули 5 mg/10 ml в 250 ml от инфузионниЯ разтвор. Дозата или броЯт на капките в минута се определЯ в зависимост от сърдечната честота (10-30 mg/min).
За дългосрочно лечение и профилактика на синдрома на Adams-Storkes:6-10 пъти дневно 1/2-1 таблетка от 20 mg.
alupent
Опаковка: Аерозол 20 мл.
Astmopent
Опаковка: Аерозол 300 мг./20 мл
СЕЛЕКТИВНИ b2 АДРЕНОМИМЕТИЦИ
КатегориЯ на препаратите:
ЗА АНТИАСТМАТИчНО ЛЕчЕНИЕ
Албутерол[4]
Битолтерол
Фенотерол
Изоетарин
Изопротеренол
Метапротеренол
Пирбутерол
Прокатерол
Тербуталин
ЗА АНТИАСТМАТИЧНА ПРОФИЛАКТИКА
Албутерол инхалатор/аерозол
Битолтерол
Изоетарин
Метапротеренол
Пирбутерол
Прокатерол
Тербуталин инхалатор
АНТИАБОРТИВНО
Тербуталин (орално и парентерално)
ПоказаниЯ:
Бронхиална астма-профилактика и лечение
Лечение на бронхит
Лечение/профилактика на бронхоспазъм
Лечение на бронхиектазии
Лечение на други белодробни обструктивни заболЯваниЯ.
Лечение на бронхоспазъм по време на анестезиЯ-ползва се само изопротеренол.
Лечение на круп.
Лечение на статус астматикус.
Профилактика/лечение на преждевременно раждане-ползва се само тербуталин.
Действие
Бронходилататорното действие се дължи на стимулациЯта на бета 2 адренергичните рецептори, което има за последствие освен бронходилатациЯта и:
увеличаване на резидуалниЯ обем
увеличаване на виталниЯ капацитет
намалЯване на бронхиалната резистентност
Тербуталин действа като бета адренергичен стимулант и релаксира матката, като предимно инхибира контракциите, не толкова чрез директно миотропно въздействие.
Другите им ефекти включват:
алфа рецепторните контракции на гастро интестиналниЯ тракт и уринарните сфинктери
бета 2 медиирано намалЯне на гастроинтестиналниЯ тонус
увеличение на рениновата секрециЯ
увеличение на хепаталната глюкогенолиза/глюконеогенеза
увеличение на секрециЯта от панкреасните бета клетки
АБСОРБЦИЯ
Албутерол-ИНХАЛАТОРНО: около 5%от използваната доза; ОРАЛНО-бързо и пълно се усвоЯва в храносмилателната система.
Изоетарин-при инхалаторно приложение чрез белиЯ дроб се усвоЯва почти цЯлото количество от приложената доза.
Изопротеренол-ИНХАЛАТОРНО/ПАРЕНТЕРАЛНО-почти 100%; СУБЛИНГВАЛНО/РЕКТАЛНО-вариабилно.
Метапротеренол-ИНХАЛАТОРНО-около 3%от приложената доза се абсорбира чрез белите дробове; ОРАЛНО-около 40%от приложената доза.
Пирбутерол-след приложение на 200%от препоръчваната доза бионаличността е незначителна, около 2-5 нанограма/мл.
Тербуталин-ОРАЛНО: около 30 до 70%от дозата се абсорбира в храносмилателната система, като храната редуцира бионаличността с около 1/3;СУБКУТАННО-абсорбциЯта от мЯстото на инжектиране е добра.
ДРУГИТЕ ФАРМАКОКИНЕТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОТДЕЛНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ЩЕ БЪДАТ ДАДЕНИ ПО-ДОЛУ.
Забележки
Бременност-FDA категориЯ С, само тербуталин попада в категориЯ В.
ЛактациЯ-всички препарати попадат в категориЯ III.
Странични реакции:
ОСОБЕНО ВНИМАНИЕ ИЗИСКВА ПОЯВАТА НА:
Болка/дискомфорт в гърдите-може да бъде причинено от всички представители.
Сънливост и летаргиЯ-може да бъде причинено от всички представители.
ТахикардиЯ-може да бъде причинена от всички представители.
Тежко главоболие/хипертониЯ-могат да бъде причинени от всички представители.
Гадене и повръщане-може да бъде причинено от всички представители с изключение на БИТОЛТЕРОЛ.
Повишена нервна възбудимост-може да бъде причинена от всички представители.
Тежка слабост (като признак на свръхдозировка )-може да бъде причинена от всички представители с изключение на АЛБУТЕРОЛ и БИТОЛТИРОЛ.
ДРУГИ СТРАНИЧНИ РЕАКЦИИ
Промени в настроението и паметта, изтръпване на краката могат да бъдат причинени от ПИРБУТЕРОЛ.
Парадоксални бронхоспазми могат да причинЯт всички представители.
Алергични реакции могат да предизвикат ИЗОЕТАРИН, ИЗОПРОТЕРЕНОЛ и МЕТАПРОТЕРЕНОЛ.
Кашлица може да предизвика ползването на АЛБУТЕРОЛ.
Повишено изпотЯване може да предизвика употребата на: АЛБУТЕРОЛ, ФЕНОТЕРОЛ, ИЗОПРОТЕРЕНОЛ, ПИРБУТЕРОЛ и ТЕРБУТАЛИН.
Загуба на апетит може да предизвика ползването на АЛБУТЕРОЛ и ПИРБУТЕРОЛ.
НЕ СЕ ИЗИСКВА ОСОБЕНО ВНИМАНИЕ ОТ СТРАНА НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР ПРИ ПОЯВАТА НА
ПромЯна във вкуса.
ПоЯва на необичайни вкусове в устата.
НеприЯтен дъх.
ПротивопоказаниЯ:
Сърдечно съдови заболЯваниЯ включително:
аритмии-противопоказани са всички представители без ФЕНОТЕРОЛ, ИЗОЕТАРИН и ИЗОПРОТЕРЕНОЛ
кардиална астма-противопоказан е ИЗОЕТАРИН
конгестивна сърдечна недостатъчност-противопоказани са ИЗОЕТАРИН, МЕТАПРОТЕРЕНОЛ и ПРОКАТЕРОЛ.
коронарно артериално заболЯване-противопоказани са ФЕНОТЕРОЛ, ИЗОЕТАРИН, ИЗОПРОТЕРЕНОЛ и МЕТАПРОТЕРЕНОЛ
дегенеративно сърдечно заболЯване-противопоказан е ИЗОПРОТЕРЕНОЛ
хипертониЯ-противопоказани са всички бета 2 миметици
Анамнестични данни за конвулсии-противопоказани са МЕТАПРОТЕРЕТОЛ и ПИРБУТЕРОЛ.
Захарен диабет-противопоказани са всички представители без ИЗОЕТАРИН.
Глаукома-противопоказан е ФЕНОТЕРОЛ.
Хипертиреоидизъм-противопоказани са всички представители.
Кетоацидоза-противопоказани са АЛБУТЕРОЛ и ТЕРБУТАЛИН.
Феохромоцитом-противопоказани са всички представители БЕЗ ПИРБУТЕРОЛ и ПРОКАТЕРОЛ.
Свърхчувствителност към съответниЯ представител.
ЛЕКАРСТВЕНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Инхалаторни анестетици, хидрокарбонови-енфлуран, изофлуран и метоксифлуран, може да причинЯт сенсибилизациЯ на миокарда към ефекта на симпатикомиметиците, валидно е за всички представители на бета 2 бронходилататорите.
Трициклични антидепресанти, мепротилин-действието на албутерол, изопротеренол, метапротеренол, пирбутерол, прокатерол и тербуталин може да се потенциира.
Антихипертензивни лекарства, вкл. диуретици ползвани с антихипертензивна цел-бета 2 симпатикомиметиците редуцират ефекта им.
Бета адренергични блокери, вкл. за офталмологични нужди ползвани заедно с бета 2 симпатикомиметици могат да неутрализират взаимно ефекта си, от друга страна могат да се развиЯт много неблагоприЯтни странични лекарствени взаимодействиЯ вкл. тахи/брадиаритмии, сърдечен арест, екцесивна хипертониЯ и др.
ЦНС стимулатори-бета 2 миметиците потенциират действието им, валидно е за всички представители.
Кокаин, мукозно приложен-бета 2 миметиците усилват действието му-валидно е за всички представители.
Дигиталисови гликозиди, леводопа-едновременното им ползване с бета 2 миметици може да има за последствие повишен риск от развитие на аритмии-валидно е за всички представители.
Нитратите могат и да не подействат ако пациента приема едновременно и бета 2 миметици-валидно е за всички представители и на двата класа медикаменти.
Ритодрин-бета 2 миметиците повишават риска от проЯвата на страничните му реакции.
Други симпатикомиметици, вкл. теофилини ползвани заедно с бета 2 миметици взаимно потенциират ефекта си.
Тироидни хормони ползвани заедно с бета 2 миметици: първо повишават бронходилатациЯта, второ повишава се риска от коронарна недостатъчност.
Дозировка
ОБЩИ ДАННИ ЗА ИНХАЛАТОРНИТЕ АЕРОЗОЛНИ ЛЕКАРСТВЕНИ ФОРМИ
Ако бета 2 миметика се ползва заедно с кортикостероиди, то приложението на аерозола трЯбва да е 5 минути преди кортикостероида.
Екцесивната употреба на инхалаторните бета 2 миметици може да предизвика парадоксален бронхоспастичен ефект, което налага преустановЯвене на инхалациите и назначаване на алтернативна терапиЯ.
ЛЕЧЕНИЕ НА СВРЪХДОЗИРОВКАТА
Независимо, че е препарата е приет инхалаторно се налага извършването на стомашен лаваж.
ПоЯвата на сърдечни аритмии изисква прилагане на бета блокер, което трЯбва да става с особено внимание защото бета блокерите са лекарства с бронхоспастичен потенциал, което налага ползването на кардиоселективен блокер.
При поЯвата на ЦНС стимулациЯ се ползват седативи, като барбитуратите са особено подходЯщи.
albuterol
Общи данни:
ЕлиминационниЯ полу-живот е 3.8 часа, а плазмениЯ 2.7 до 5 часа.
Началото на действието при инхалаторно ползване настъпва след 5 до 15 мин., а при орално след 2-3 часа.
Времето до настъпване на пиков ефект при инхалаторно ползване е 1.5 часа при две инхалации, а при орално ползване 2 до 3 часа.
Продължителността на действието при инхалациЯ е 3 до 6 часа, а при орална употреба около 8 часа при ползване на обикновени и около 12 часа и повече при ползване на таблетки със забавено освобождаване.
ЕлиминациЯ-ренално фекална.
Дозировка
АЕРОЗОЛНА ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Една инхалациЯ генерира 0.09-0.1 мг албутерол. За лечение на бронхоспазъм обикновено се ползват 2 инхалации през 4-6 часа.
За профилактика на бронхоспазъм се ползват 2 инхалации 15 минути преди физическото усилие.
РАЗТВОР ЗА ИНХАЛАЦИИ
За ползването му е необходим небулизатор и инспираторно налЯгане 10-20 мм. воден стълб. Продължителността на употреба е 5 до 20 минути.
Обема на разредителЯ е 1.5 мл за 1.25 мг албутерол база, а разредителЯ е 0.9%натриев хлорид.
Ефикасноста и безопасността при деца до 12 год. възраст не е установена.
СИРОП ЗА ПЕРОРАЛНА УПОТРЕБА
Възрастни
За лечение на бронхоспазъм при обструктивно пулмонарно заболЯване се ползват 2 до 6 мг. 3-4 пъти дневно, първоначално.
След това ако е необходимо дозата може да се увеличи до 8 мг. 3-4 пъти дневно или да се намали.
Деца
Между 2 и 6 год. възраст-орално, 0.1 мг/кг/8 ч. като, като начална доза, като дозата може да се увеличи до 02.мг/кг/8 ч. ако е необходимо.
Деца между 2 и 6 год. възраст-орално, 2 мг/8 часа първоначално, после дозата може да се увеличи до 24 мг. дневно.
Гериатрична доза
Орално, 2 мг/8 часа.
ТАБЛЕТКИ
Възрастни
Орално, 2 до 6 мг/8 часа първоначално, след това дозата може да се увеличи до 8 мг/8 часа или да се намали.
Деца
Деца между 6 и 12 год. възраст-орално 2 мг./8 часа, първоначално.
При деца над 12 год. възраст дозата е както при възрастните.
ТАБЛЕТКИ СЪС ЗАБАВЕНО ОСВОБОЖДАВАНЕ
Орално, 4 до 8 мг през 12 часа, като МДД е 32 мг.
Дозите при деца до 14 год. възраст не са установени.
ПАРЕНТЕРАЛНА ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Мускулно, 0.5 мг/4 през 4 часа до обща доза от 2 мг.
Венозно, 0.25 мг за 2 до 5 минути, като дозата може да се повтори след 60 минути. МДД при венозно приложение е 1 мг.
Венозна инфузиЯ със скорост 5 mcg/min за 50 минути.
Парентералната лекарствена форма не е подходЯща за педиатрична употреба.
salbutamol
Опаковка: Аерозол 100 mcg/ml-10 ml.
salbutamol ps
Опаковка: Аерозол 200 дози.
ventolin
Опаковка: Солуцио 0.5%-20 мл.
ventolin inhaler
Опаковка: Аерозал 100 mcg/доза-200 дози.
ventolin rotadisk
Опаковка: 200 mcg-14 x 8; 400 mcg-14 x 8.
bitolterol
Нерегистриран в БългариЯ.
Общи данни:
ПредставлЯва пролекарство, което се хидролизира в плазмата до активното съединение COLTEROL.
Началото на действието е 3-4 минути след приложението, а времето до настъпване на пиков ефект е 0.5 до 1 час.
Продължителността на действието е от 5 до 8 часа.
Особено внимание се налага за употребата му при лица което страдат от състоЯниЯ/заболЯваниЯ съпроводени с гърчове.
По-често сравнение с другите представители предизвиква поЯвата на тахиаритмии и зачервЯване на лицето.
Дозировка
ПРОФИЛАКТИКА
Орално, инхалации 740 mcg през 8 часа.
ЛЕЧЕБНО
Инхалации, 740 mcg (две инхалации) през интервал от 3 минути, последвана от още една след 30 минути, ако е необходимо. Дневната доза не трЯбва да надвишава 740 mcg/4 часа.
Не е подходЯщ за педиатрична употреба.
След 3 месечно ползване ефикасността му намалЯ.
tornalate
Опаковка: 370 mcg/доза.
clenbuterol hydrochlorid
Дозировка
Той се различава от другите бета 2 симпатикомиметици със своЯта ефективност в ниска доза, дълъг биологичен полуживот и бърза и пълна абсорбциЯ при орално приложение.
За възрастни и деца над 12 години по 0.02 mg/12 часа.
При тежък бронхоспазъм дозата може да се повиши до 0.08 mg/ден; при продължаване на лечението дозата може да бъде намалена до 0.02 mg/ден.
Препоръчаната обща дневна доза за деца е от 0.0008 до 0.0015 mg/kg телесно тегло.
ПЕДИАТРИЧНА ДОЗА
Дневната доза е 0.0012 мг/кг разпределена на 2-3 приема.
Търговски наименованиЯ
clenbuterol “pharmachim”
Опаковка: Сироп 0.1%-100 мл. т.е. 1 мл. съдържа 0.01 мг.; Таблетки 20 гами.
clenbuterol “sopharma”
Опаковка: Таблетки 20 гами.
contraspasmin
Опаковка: Таблетик 20 гами.
fenoterol
Общи данни:
Началото на действието настъпва след:
30-60 минути при орална употреба
5 минути при инхалаторна
Продължителността на действието е:
2 до 3 часа при инхалаторна употреба
6 до 8 часа при орална употреба
Дозировка
Орални инхалации, 200 до 400 mcg (1 до 2 инхалиции) до 4 пъти дневно, но не по-често от 4 часа.
Разтвор за инхалиране-чрез небулизатор 500-1 000 mcg, като 1% разтвор за период от 15 минути.
Дозировките при деца под 12 г. възраст не са установени, а над тази възраст се ползват дози както при възрастен.
berotec
Опаковка: Аерозол 100 mcg и 200 mcg за 1 доза; Разтвор за инхалиране 0.1%-20 мл.
isoetarin
Нерегистриан в БългариЯ.
Общи данни:
Метаболизира се в белиЯ дроб, гастроинтестиналниЯ тракт и бъбреците.
Началото на действието настъпва след 1-6 минути, времето до настъпване на пиков ефект е 0.25-1 час, а продължителността на действието е 1 до 4 часа.
ЕлиминациЯ-около 10%от изоетарин се излъчва неметаболизиран.
Дозировка
Инхалаторно, 340 mcg = 1 инхалациЯ, коЯто може да се повтори след нЯколко минути ако е необходимо.
arm-a-med
Опаковка: Шпрей 0.1%.
metaproterenol
Нерегистриран в БългариЯ.
Общи данни:
Началото на действието настъпва след 1 минута при ползване на шпрей, при ползване на небулизатор действието настъпва след 5-30 минути, а при орално приложение след 15-30 минути.
Времето до настъпване на пиков ефект е около 1 час, а продължителността на действието от 1 до 6 часа.
ЕлиминациЯ-екскретира се като кисели метаболити на глюкороновата киселина.
Най-честите му странични реакции са поЯвата на мускулни крампи и неприЯтен вкус в устата.
Дозировка
Орално, 20 мг 3-4 пъти дневно, таблетки или сироп.
Сиропа е подходЯщ за деца над 6 год. възраст или до 27 кг. и тогава дозата е 10 мг. 3-4 пъти дневно. При деца над тази възраст и над 27 кг. дозата е както при възрастни.
Орална инхалациЯ, 1.3 до 2.6 мг. (2-3 инхалации) през 3-4 часа.
При ползване на небулизатор началната доза е 10 инхалации, като налЯгането е 0.3 мл.
alupent
Опаковка: Шпрей 15 мг/1 мл; Таблети 20 мг.; Разтвор за орално приложение 10 мг/5 мл.; Таблетки 10 и 20 мг.
pirbuterol
Нерегистриран в БългариЯ.
Общи данни:
Полу-живота му е 2 часа.
Началото на действието настъпва след 5 минути, времето до настъпване на пиков ефект е 0.5 до 1 часа, а продължителността на действието 5 часа.
ЕлиминациЯ-51% се отделЯт като неметаболизиран пирбутерол, а останалите 49% като сулфантни конюгати.
Дозировка
Орална инхалациЯ на 200 до 400 mcg ( 1-2 инхалации) през 4-6 часа, но не повече от 12 инхалации дневно.
maxair
Опаковка: Шпрей отделЯщ 200 mcg на изхвърлЯне.
procaterol
Нерегистриран в БългариЯ.
Общи данни:
Началото на действието настъпва след 5 минути, максимума е след 1.5 часа, а продължителността е 5 часа.
Дозировка
Орални инхалации на 20 mcg (2 инхалации) през 8 часа.
pro air
Опаковка: Шпрей отделЯщ 10 mcg на изхвърлЯне.
terbutalin
Общи данни:
Освен за лечение на астмата тербуталин се ползва и за:
I-оралниЯ и парентерален тербутерол се ползва като инхибитор на преждевременното раждане.
II-парентералниЯ тербутерол се ползва и за овладЯване на бронхоспазъма по време на анестезиЯ.
Началото на действието е:
5-30 минути при инхалаторно ползване
60-120 минути при орално приложение
до 15 минути при парентерално приложение.
Времето до настъпване на пиков ефект е:
1-2 часа при инхалаторно приложение
2-3 часа при орално приложение
0.5-1 час при парентерална апликациЯ
Продължителността на ефекта е:
3-6 часа при инхалациЯ
4-8 часа при орално приложение
1.5-4 часа, ако тербуталин е приложен парентерално.
Дозировка
ЗА БРОНХОДИЛАТАЦИЯ
Орална инхалациЯ на 200 до 500 mcg (1 или 2 инхалации) през 4 до 6 часа.
Перорално, 2.5 до 5 мг. през 8 часа.
Субкутанно, 250 mcg,като инжекциЯта може да се повтори след 15 мин. ако е необходимо.
ЗА ЗАДЪРЖАНЕ
Перорално, 2.5 мг. през 4-6 часа.
Венозна инфузиЯ със скорост 10 mcg/min,като през 5 минути скоростта се увеличава с 5 mcg до максимална скорост от 80 mcg/min-след като контракциите престанат в продължение на половин час скоростта на инфузиЯ се намалЯ с 5 mcg/min до установЯване на оптималната поддържаща доза, коЯто се прилага още 4-6 часа след като са контракциите са преустановени.
Може да се приложи и субкутанно, в доза 250 mcg през 60 минути докато контракциите прекъснат.
arubendol
Опаковка: Аерозол 25 грама.
bricanyl
Опаковка: Таблетки 2.5 мг.; Ампули 500 гами.
tretoquinoli hydrochloridum
Състав:
L-1-(3,4,5-trimethoxy-benzyl)-6,7-dihydroxy-1,2,3,4-tetrahydroisochinolini hydrochloridum
Дозировка
Прилага се орално под форма на таблетки, под форма на инхалации и парентерално-подкожно, мускулно или венозно.
Таблетките се прилагат 3 пъти на ден по 3 мг.
Дозата може да бъде увеличена до 2 мг. 3 пъти на ден според случаЯ.
По време на пристъп се препоръчва парентерално приложение-по 1-2 мл подкожно или мускулно.
При тежки случаи препаратът се прилага бавно венозно по 0.5 или 1 мл, разреден до 20 мл с разтвор на глюкоза, за не по-малко от 5 минути или под форма на инфузиЯ, като 1 мл третоквинол се разрежда с 500 мл 5%глюкоза.
За инхалациЯ: 5 капки от разтвора за инхалиране (0.3 мл 0.5%разтвор) се разреждат с 2 мл физиологичен разтвор на натриев хлорид и с помощта на аерозолен апарат се инхалират 3-пъти в денонощие.
Дозата за деца над 6-годишна възраст е равна на половината от дозата за възрастни, а за деца под 6-годишна възраст-на 1/4 от дозата за възрастни.
triquinol aerosol
Опаковка : Таблетки 0.003 г, опаковки по 50 броЯ; ампули 0.1 г на тъмно и сухо мЯсто.
salmeterol xinafoas
ПоказаниЯ:
Лечение на астма (включително с нощна симптоматика и предизвикана от физическо натоварване) при пациенти нуждаещи се от продължително редовно бронходилатиращо лечение.
Препоръчва се пациентите редовно да получават и адекватни дози инхалаторни противовъзпалителни лекарствени средства (например Бекотид и/или Натриев кромогликат при деца) или орални кортикостероиди.
САЛМЕТЕРОЛ значително подобрЯва белодробната функциЯ през цЯлото денонощие, намалЯва нощните събужданиЯ от пристъпи на астма, добре се понасЯ и се дозира лесно, приложен инхалаторно с дозиран аерозол или със системата за инхалиране Дисхалер.
Странични реакции:
РЯдко се наблюдават главоболие, тремор и субективно усещане за сърцебиене, които обикновено са леки и преходни и са зависими от дозата. Има отделни съобщениЯ за кожни реакции, мускулни крампи, неспецифична болка в гърдите, локално дразнене и артралгиЯ.
ХипокалиемиЯ: може да се поЯви и задълбочи от съвместно прилагане с ксантинови деривати, стероиди, диуретици и от наличната хипоксиЯ. В тези случаи се препоръчва мониториране на серумните нива на калий.
Парадоксален бронхоспазъм: при поЯва лечението със САЛМЕТЕРОЛ се прекратЯва незабавно.
ЛЕКАРСТВЕНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Да се избЯгва едновременно приложение с бета-блокери.
Предпазни мерки:
Стероидно лечение: САЛМЕТЕРОЛ не замества кортикостероидите, нито замества натриев кромогликат при деца. Пациентите трЯбва да се предупреждават да не спират или намалЯват стероидното лечение и/или натриев кромогликат при деца.
Остра симптоматика: САЛМЕТЕРОЛ не служи за бързо облекчаване на симптомите.
Препоръчва се използването на бронходилататор с кратко действие.
Острите пристъпи се лекуват по обичайниЯ начин.
Тиреотоксикоза: при наличие да се използва с повишено внимание.
Бременност и кърмене, прилагането на лекарства при бременни жени и кърмачки трЯбва да става само ако очакваната полза за пациентката е по-голЯма от възможниЯ риск за плода и новороденото.
ПротивопоказаниЯ:
Свръхчувствителност.
Дозировка
Прилага се само инхалаторно.
Възрастни и деца над 4 години: 50 мигрограма два пъти на ден.
Само при възрастни: при по-тежки случаи 100 микрограма два пъти на ден.
Деца под 4 години: не се препоръчва приложение на САЛМЕТЕРОЛ поради ограничениЯ клиничен опит.
SEREVENT DISKHALER
Опаковка: Рота диск 50 mg/доза.
serevent inhaler
Опаковка: Аерозол 25 mg/доза-60 и 120 дози.
КОРТИКОСТЕРОИДИ ЗА ИНХАЛАТОРНО ПРИЛОЖЕНИЕ
ПоказаниЯ:
Лечение на бронхиална астма, остра и хронична-продължителното им приложение обуславЯ контрол върху:
бронхиалното възпаление
намалЯ бронхиалната хипереактивност
контролира симптомите на астмата
редуцира честотата на астматичните екзацербации.
Кортикостероидите за инхалаторно приложение са ефективни при всички типове астма и при пациенти от всЯка възраст.
Приложението им веднага след поставЯне на диагнозата “бронхиална астма” може да предпази от поЯвата на иреверзибелни структурни изменениЯ в бронхиалното дърво.
Поради много-по ниската смъртност в хода на антиастматичната терапиЯ с инхалаторни кортикостероиди в сравнение с теофилиновата понастоЯщем те се предписват като лечебно средство от първи ред при лечението на ХРОНИЧНАТА белодробна астма при ВЪЗРАСТНИ.
При ДЕЦА приложението на НСПС за инхалаторно приложение като кромолин и недокромил са лекарства от първи избор след бета адренергичните бронходилататори. УПОТРЕБАТА НА БЕТА АДРЕНЕРГИЧНИ БРОНХОДИЛАТАТОРИ НАД 3 ПЪТИ СЕДМИЧНО ГОВОРИ ЗА НЕАДЕКВАТЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ АСТМАТА. Приложението на инхалаторни кортикостероиди при ДЕЦА е показано като допълнение към контрола на астмата заедно с кромолин и недокромил.
Кортикостероидите за инхалаторна употреба НЕ СА ПОКАЗАНИ за:
овладЯване на астматичен пристъп
за лечение на неастматичен бронхит
дексаметазон не е показан за лечение на астма, защото генерира висока системна бионаличност.
Действие
Орално приетите (вкл. инхалаторно) кортикостероиди повлиЯват различни места като чистиЯ им ефект е редуциране на хроничното възпаление във въздухопроводните пътища.
Мощното противовъзпалително действие е обусловено И ОТ подтискане секрециЯта на растежниЯ фактор, ендотелната активност и други цитокини продуцирани от лимфоцитите, макрофагите, фибробластите и мастните клетки. Резултата е намален флукс на възпалителни клетки в бронхиалната стена и намалена експресиЯ на адхезорни молекули в ендотелиума и тъканите. НамалЯ активациЯта и преживЯемостта на левкоцитите в белите дробове, редуцира се броЯ на мастоцитите.
БроЯ на бета рецепторите може да се увеличи, което има за резултат повишена ефективност на бета бронходилататорните еметици.
Инхалаторно приложените кортикостероиди също подтискат мукусната секрециЯ в въздухопроводните пътища, вероЯтно чрез директно действие върху субмукозните жлези и индиректен инхибиторен ефект причинен от редукциЯта на медиаторите на възпалението, които стимулират и мукозната секрециЯ.
Обобщено казано, ефекта на инхалаторните кортикостероиди при белодробна астма е да:
I-блокират късниЯ възпалителен отговор към инхалираните алергени
II-редуцират през цЯлото време отговорът към неспецифични дразнители.
Редуцира се възпалението в бронхиалната стена, както и отока й-въздухопроводните пътища стават по-малко хипереактивни към въздействието на директните и индиректни алергени.
АБСОРБЦИЯ
С изключение на триамцинолон, абсорбциЯта на останалите представители на инхалаторните кортикостероиди е бърза, както от белите дробове така и от гастроинтестиналниЯ тракт.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
Без употребата на специално приспособление, около 10 до 25%от инхалираната доза попада във въздухопроводните пътища, а остатъка се депозира в гърлото и устата след което се поглъща.
БИОТРАНСФОРМАЦИЯ
Само беклометазон дипропионат се метаболизира в белиЯ дроб до беклометазон монопропионат, който е активен метаболит и сигнификатнто увеличава мощта на дипропионата.
Останалите представители не се метаболизират в белиЯ дроб, количествата попаднали в храносмилателната система се абсорбират в системното кръвообръщение и се метаболизират в черниЯ дроб до неактивни метаболити.
ПлазмениЯ полу-живот е между 90 и 120 минути.
Максимално подобрЯване на белодробната функциЯ настъпва след 4-седмичното им регулЯрно приложение, от друга страна редукциЯта във въздухопроводната резистентност настъпва постепенно за седмици или месеци.
ЕЛИМИНАЦИЯТА е ренална и фекална.
Забележки
Бременност-FDA категориЯ С.
ЛактациЯ-категориЯ II.
ПедиатриЯ-нискодозовата терапиЯ е отчетливо ефективна при деца с бронхиална астма. Продължителното ползване на ниско/високо дозова терапиЯ има за последствие системни ефекти като: намалЯне степента на растежа и намалена секрециЯ на кортизол.
Намалението степента на растежа е кратковременно, а подтискането на кортизоловата секрециЯ не води до поЯва на адренална недостатъчност.
При все това се препоръчва ползването на:
специални инхалатори за минимизиране попадането на кортикостероидите в храносмилателната система
ползване на минимална поддържаща доза
редуциране на дозата веднага след постигането на благоприЯтни резултати.
Децата приемащи кортикостероиди в имуносупресивни дози ще бъдат по-податливи на инфекции вкл. белодробни което може да влоши допълнително протичането на астмата.
ПротивопоказаниЯ:
Остеопороза
Белодробна туберкулоза
Странични реакции:
Орофарингеална кандида
Парадоксално повишаване на бронхоспастичните инциденти
Психични промени
Кашлица
Сухота в устата
НеприЯтен вкус в устата
ДисфониЯ
Главоболие
Гадене
Дозировка
ОБЩИ ДАННИ
Не ползвайте инхалаторни кортикостероиди за овладЯване на остра астматична атака.
Предписването на инхалаторни кортикостероиди за придобиване контрол върху астмата е важно терапевтично решение, към което не трЯбва да се пристъпва с лека ръка.
ТрЯбва да се помни, че при пациенти с белодробна астма, които не са приемали досега системни кортикостероиди и ще ползват инхалаторни е възможно изчакване на неколкоседмичен период до настъпване на максимален терапевтичен ефект.
Инхалаторните кортикостероиди са мощно “стратегическо” средство за контролиране на белодробната астма, но не са панацеЯ и в този смисъл ползването им при дългогодишни астматици при които вече са настъпили стенотични изменениЯ може да не е съпроводено с очакваниЯ максимален ефект.
На пациент който ще ползва инхалаторни кортикостероиди с или без небулизатор за първи път трЯбва да бъде обЯснена техниката за инхалиране.
Пациента трЯбва да е предупреден за ПОТЕНЦИАЛНАТА ВЪЗМОЖНОСТ ОТ настъпването на сериозни странични реакции в хода на лечението вкл. засилване на бронхоспазъма.
Дозата на инхалаторниЯ кортикостероид трЯбва да се титрира с цел ползване на минимално ефективната.
След ползването на инхалатора се препоръчва извършването на гаргара без поглъщане на водата.
НЯкои пациенти ще се нуждаЯт от високодозова инхалаторни терапиЯ и при тЯх ще е подходЯщо ползването на небулизатор за редуциране на системните странични реакции.
Възможна е терапевтична схема за ползване на системни кортикостероиди и инхалаторни ЕДНОВРЕМЕННО-в тези случаи 1-2 седмици след прекратЯването на инхалаторната терапиЯ се започва постепенно намалЯне дозата и на системните кортикостероиди, като трЯбва да се има предвид, че това може да е съпроводено с поЯва на “ПСЕВДО РЕВМАТИЗЪМ” (болки и зачервЯваниЯ на ставите, плеврален оток, летаргиЯ, анорексиЯ и гадене).
beclomethasone
Дозировка
Орални инхалации, 84 или 100 mcg (2 натисканиЯ на инхалатора) три или четири пъти дневно или 168-200 mcg два пъти дневно.
При тежка белодробна астма-първоначално, 504-800 mcg (12-16 инхалации) дневно.
ДЕЦА
Над 6 год. възраст-42 до 100 mcg три или четири пъти дневно или 168-200 mcg два пъти дневно.
beclocort forte
Опаковка: Аерозол 50 mg-10 мл.
beclocort mite
Опаковка: Аерозол 10 мг-10 мл.
beclocort inhaler
Опаковка: Аерозол 250 mcg-200 дози.
becotid 200 rotadisk
Опаковка: Дискове 200 mcg-15 блистера по 8 позиции всеки.
becotide
Опаковка: Аерозол 50 mcg/доза-200 дози.
becotide 250 inhaler
Опаковка: Аерозол 250 mcg-200 и 80 дози.
beconase aqueous
Опаковка: Шпрей 50 mcg/100 мг.
budesonide
Дозировка
ПРАХ ЗА ИНХАЛИРАНЕ
Възрастни и подрастващи, първоначално, 400 mcg до 2 mg.дневно, разпределени в 2 или 4 дози; поддържащата доза е 200 до 400 mcg два пъти дневно.
При деца между 6 и 12 год. дозата е 100 до 200 mcg два пъти дневно.
СУСПЕНЗИЯ ЗА ИНХАЛИРАНЕ
Възрастни и подрастващи, първоначално, 1 до 2 мг. разредени със стерилен разтвор на натриев хлорид за инхалации с обем 2-4 мл. два пъти дневно, поддържащата доза е 500 до 1 000 mcg два пъти дневно.
Деца от 3 месеца до 12 год.-първоначалната доза е 500 до 1 000 mcg два пъти дневно, поддържащата доза е 250 mcg два пъти дневно.
pulmictan
Опаковка: Аерозол 200 mcg/доза = 4 мг/1 мл-опаковка от 5 мл.
pulmictan baby
Опаковка: Аерозол 50 mcg/доза = 1 мг/1 мл-опаковка от 5 мл.
flixotide
Дозировка
ВЪЗРАСТНИ И ПОДРАСТВАЩИ
Лека форма на астма-100 до 250 mcg два пъти дневно.
Средно тежка степен на астма-250 до 500 mcg два пъти дневно
Тежко потичаща астма-500 до 1 000 mcg два пъти дневно.
ДЕЦА НАД 4 ГОДИНИ
Инхалаторно, 50 до 100 mcg два пъти дневно.
Препарата се предлага и под форма на дискхалер (акухалер), който е лесен за употреба и практичен поради наличието на дозов индикатор.
Акухалера съдържа фиксиран брой дози.
Преди назначаване на дискинхалер при пациент, който не го е ползвал преди това той трЯбва да бъде обучен за правилната техника на инхалиране.
flixotide 25 inhaler
Опаковка: Аерозол 25 mcg/доза-60 и 120 дози.
flixotide 50 inhaler
Опаковка: Аерозол 50 mcg/доза-60 и 120 дози.
flixotide 125 inhaler
Опаковка: Аерозол 125 mcg/доза-60 и 120 дози.
flixotide 250 inhaler
Опаковка: Аерозол 250 mcg/доза-60 и 120 дози.
flixotide rotadisk
Опаковка: 50 mcg-28 или 60 дози.; 100 mcg / 28 или 60 дози; 250 mcg-28 или 60 дози; 500 mcg / 28 или 60 дози.
flunisolide
Дозировка
Орални инхалации, 500 mcg два пъти дневно, сутрин и вечер.
МДД-2 мг.
При деца до 4 год. възраст дозировките не са установени, а над тази възраст МДД е 1 мг.
inhacort
Опаковка: Шпрей 6 мл.-120 дози.
triamcinolone
Нерегистриран в БългариЯ.
Действие
Орални инхалации, 200 mcg (2 инхалации) три или четири пъти дневно.
При тежка астма 1.2-1.6 мг.
При деца между 6 и 12 години-100 до 200 mcg три или четири пъти дневно.
azmacort
Опаковка: Шпрей 1%.
други инхалаторни антиастматични лекарства
Asthma Cigarettae
Състав:
Folia Stramonii, Folia Belladonae, Folia Melissae, пропити с разтвор на Kalium nitricum.
Действие
Съдържащите се в листата на татула и лудото биле алкалоиди (хиосциамин, атропин и скополамин) действат спазмолитично върху гладката мускулатура на бронхите и оказват пресушаващ ефект върху секреторната активност на бронхиалните жлези.
В резултат на това дишането се облекчава, храчките намалЯват.
Освен това скополамин действа успокоЯващо върху нервната система.
Това влиЯние се усилва от маточината, коЯто също действа успокоЯващо и спазмолитично.
КалиевиЯ нитрат при нагрЯването се превръща в калиев нитрит и отделЯ кислород.
КалиевиЯт нитрит от своЯ страна също разхлабва гладката мускулатура на бронхите и на кръвоносните съдове в горната половина на тЯлото.
ПоказаниЯ:
За купиране или облекчаване на пристъпи от бронхиална астма.
Дозировка
Пуши се по 1 цигара преди и по време на пристъпа.
Опаковка: Цигари, опаковки по 20 броЯ.
Berodual
Състав:
1 аерозолна доза съдържа: 0.02 mg Ipratropiumbromide и 0.05 mg Fenoterolhyd- robromid.
Действие
Berodual съдържа две активни бронхоразширЯващи компоненти: ипратропиум бромид, притежаващ антихолинергично действие и фенотерол хидробромид-стимулатор на бета -адренергичните рецептори.
Те се допълват взаимно в тЯхното спазмолитично действие върху бронхиалните мускули.
Това позволЯва широко терапевтично приложение.
За получаване на желаниЯ ефект е необходимо малко съдържание на бета-агониста, което улеснЯва избора на подходЯща индивидуална доза с минимум странични реакции.
Berodual проЯвЯва бързо своето действие и затова е подходЯщ за лечението на остри астматични пристъпи.
ПоказаниЯ:
Berodual е показан като бронхоразширител за предпазване и лечение на остриЯ пристъп на бронхоспазъм при хронични обструктивни нарушениЯ на дихателните пътища като напр. бронхиална астма и специално хроничен бронхит с или без емфизем (ХОББ).
ТрЯбва да се обсъди необходимостта и от едновременна противовъзпалителна терапиЯ.
Странични реакции:
Фин тремор на скелетните мускули и нервност.
По-редки са тахикардиЯ, виене на свЯт, сърцебиене или главоболие.
Може да се развие тежка хипокалиемиЯ.
В отделни случаи се наблюдават местни реакции, като сухост в устната кухина, възпаление на сливиците или алергични реакции.
Както и при другите бронхоразширЯващи средства, при нЯкои болни се поЯвЯва кашлица и много рЯдко парадоксален бронхоспазъм.
При болни с предварително съществуваща хипертрофиЯ на простатата употребата на антихолинергични агенти (Ipratropiumbromid) може да причини задръжка на урината.
Съобщава се и за отделни случаи на нарушениЯ в зрението.
Лекарствени взаимодействиЯ:
Бета-адренергици, антихолинергици, ксантинови деривати и кортикостероиди могат да повишат ефекта на Berodual.
При едновременното приложение на други бета-миметици и системно приемане на антихолинергици и ксантинови производни се увеличават страничните действиЯ.
Не са известни неблагоприЯтни взаимодействиЯ с експекторанти и динатриев кромогликат.
Значително намаление на ефекта може да се получи при едновременно приложение с бета-блокери.
ПротивопоказаниЯ:
Хипертрофична обструктивна кардиомиопатиЯ, тахиаритмиЯ, свръхчувствителност спрЯмо фенотерол хидробромид, атропиноподобни субстанции или неактивни съединениЯ от състава на лекарството.
Предпазни мерки:
Други симпатикомиметични бронходилататори трЯбва да се прилагат заедно с Berodual само под строго лекарско наблюдение.
При следните заболЯваниЯ Berodual може да се употребЯва след внимателна преценка: недостатъчно овладЯн захарен диабет, неотдавнашен инфаркт на миокарда и/или тежки органични сърдечни или съдови заболЯваниЯ, хипертиреоидизъм.
В случай на остра, бързо влошаваща се диспнеЯ трЯбва незабавно да се извърши консултациЯ с лекар.
Бременност
Предклинични проучваниЯ не са доказали безопасно приложение по време на бременност.
ТрЯбва да се съблюдават обичайните мерки по отношение на употребата на лекарства по време на бременността, специално през първото тримесечие.
ТрЯбва да се има в предвид инхибиторниЯ ефект на Berodual върху контракциите на матката.
Не е доказана безопасността по време на лактациЯ.
Дозировка
За възрастни и деца в училищна възраст се препоръчват: 2 впръскваниЯ на Berodual с дозир-инхалатора.
При по-тежки случаи, ако дишането не се е подобрило значително, след 5 минути трЯбва да се направЯт още 2 впръскваниЯ.
Ако пристъпът не изчезне след 4 дози е възможно да са необходими нови впръскваниЯ.
В тези случаи болните трЯбва незабавно да се консултират с лекар.
Интермитентно и дългосрочно лечение: 1-2 впръскваниЯ, най-много до 8 впръскваниЯ дневно (средно 1-2 дози 3 пъти дневно).
При деца дозир-инхалаторът с Berodual трЯбва да се използва само по лекарско назначение и под наблюдение на възрастен.
Опаковка: Дозиращ аерозол 15 ml, 300 eдинични дози.
Natrii cromoglycas
Състав:
1,3-bis-(2-carboxychromon-5-yloxy)2-hydroxypropan dinatrium.
Действие
Антиастматичен препарат, активната съставка на който инхибира специфично освобождаването, а не ефекта на медиаторите на бързиЯ тип алергични реакции, предизвикани от взаимодействието на реагините антиген-антитЯло.
УплътнЯва мембраните на мастоцитите и базофилите и затруднЯва освобождаването на биогенните амини.
Препаратът е с добре изразен ефект, особено при болни с предастма (алергични и атопични форми).
Кромогликат е много удобен за прилагане в междупристъпниЯ период на заболЯването.
ПоказаниЯ:
Предастматични състоЯниЯ, алергична, атопична и смесена форма на бронхиална астма.
Странични реакции:
ПонЯкога дразнене на лигавицата на гърлото и трахеЯта, особено след прекарани локални инфекциозни заболЯваниЯ.
В началото на терапиЯта с кромогликат е възможна поЯвата на бързо преминаващи бронхоспазми, дължащи се на сухата пудра, коЯто се инхалира.
Тези ЯвлениЯ се отстранЯват чрез инхалиране на бронходилататори преди употребата на кромогликат и изпиване на малко вода след това.
ПротивопоказаниЯ:
Първите 3 месеца на бременността.
Дозировка
Инхалаторно, 4-8 капсули за вдишване дневно през интервали от 3-6 часа според тежестта на заболЯването.
Инсуфлаторът осигурЯва равномерно и дълбоко проникване на лекарството в белите дробове.
Инхалаторно, 4-8 ампули се ползват в интервал от 4-12 часа в зависимост от интензивността на алергичната реакциЯ.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО ДА СЕ СПАЗВАТ СЛЕДНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ:
Да не се изпуска нито една предписана инхалациЯ.
Да не се намалЯва или увеличава самоволно дозата.
Да не се спира лечението без лекарски съвет.
Капсулите да не се гълтат; приети вътрешно, те нЯмат никакъв ефект!
bicromat
Опаковка: Аерозол 1 мг/доза-15 гр.; Капсули за инхалиране 20 мг.; Ампули за инхалиране 1%-2 мл.
cromolin
Опаковка: Прах за инхалиране 20 мг. в опаковка.
intal
Опаковка: Капсули 20 мг., опаковки по 30 броЯ + инсуфлатор.
taleum
Опаковка: Аерозол 1 мг./доза-20 мл.
ipratropii bromatum
Действие
Бронходилататорно средство от групата на парасимпатолитичните (антихолинергични) средства с висок спазмолитичен ефект върху бронхиалната мускулатура.
В сравнение с бетаадренергичните симпатомиметици и атропина, той предизвиква по-малко странични ефекти върху сърдечно-съдовата система и секреторната способност на екзокринните жлези.
НеговиЯт механизъм на действие се различава принципно от този на известните инхалаторни бронхоспазмолитици.
Препаратът се характеризира с висока ефективност, коЯто се постига със сравнително ниски дози.
Действието на препарата се изразЯва както в бронходилатациЯ, така и в прекъсване на рефлекторната вагусова бронхоконстрикциЯ.
Особено подходЯщ е за лечение на хронични бронхити и бронхиална хиперреактивност.
Може да се прилага и при астматици със сърдечни и съдови заболЯваниЯ, тъй като инхалаторното му въвеждане води до локален ефект, без да предизвиква странични ефекти в други органи и системи, дори при продължителна употреба.
ПоказаниЯ:
Лечение и предпазване от дихателна недостатъчност, хронични и обструктивни бронхити, оперативни и постоперативни бронхоспазми, бронхити в резултат на тютюнопушене, емфиземни бронхити, лека и средно тежка астма, продължителни астматични проЯви от инфекциозен произход при астматици с ограничена поносимост към натоварване на сърцето.
Странични реакции:
РЯдко сухота в устата, а ако по невнимание известно количество от препарата попадне в очите-леки и обратими акомодационни смущениЯ.
По-силно изразени могат да бъдат при болни от глаукома, които особено трЯбва да пазЯт очите си при инхалирането на ипратропиевиЯ бромат.
ПротивопоказаниЯ:
Противопоказан е при болни, които са свръхчувствителни към атропиноподобни вещества или неактивните съставки на лекарството.
Предпазни мерки:
Прилагането на антихолинергични средства трЯбва да става внимателно при болни с глаукома и хипертрофиЯ на простатната жлеза.
Ако лечението не доведе до значително подобрение или ако заболЯването на болниЯ се влошава, лекарЯт трЯбва да препоръча нов план за лечение.
В случай на остра или бързо влошаваща се диспнеЯ (затруднение при дишането), следва незабавно да се извърши консултациЯ с лекар.
Бременност
ТрЯбва да се спазват обичайните предпазни мерки при употребата на лекарства, особено през първото тримесечие на бременността.
Досега не е установено действието на препарата по време на лактациЯ.
Лекарствени взаимодействиЯ:
Бета-адренергици и ксантинови препарати могат да повишат бронхоразширЯващиЯ му ефект.
Препарата може да усили действието на други антихолинергици.
Дозировка
Дозата трЯбва да отговарЯ на индивидуалните потребности.
Ако нЯма друго лекарско предписание се препоръчват за възрастни и юноши при интермитентно и дългосрочно лечение: 2 аерозолни дози нЯколко пъти дневно (средно 2 дози 3-4 пъти).
За да се получи непрекъсната липса на симптоми, инхалациЯта трЯбва да се провежда през 4 часови интервали.
* Общата дневна доза от 12 вдишваниЯ не трЯбва да се превишава.
* При остър пристъп: 2-3 аерозолни дози. ИнхалациЯта може да се повтори след 2 часа.
В случай на остра, бързо влошаваща се диспнеЯ, болните трЯбва да бъдат посъветвани незабавно да се консултират с лекар.
При деца дозираниЯт инхалатор трЯбва да се използва само по лекарско предписание и под наблюдението на нЯкой възрастен.
atrovent
Опаковка: Дозиран аерозол опаковки 15 мл = 300 единични дози.
Една аерозолна доза съдържа 0.02 мг.
nedocromil
Нерегистриран в БългариЯ.
Действие
Инхалаторен противовъзпалителен препарат за профилактика на астматичен пристъп.
In vitro инхибира активациЯта и отделЯнето на медиаторите от различните типове клетки заангажирани в астматичниЯ процес, вкл. еозинофили, неутрофили, мастоцити, макрофаги, моноцити и тромбоцити.
In vitro недокромил инхибира освобождаването на медиаторите на възпалението вкл. хистамин, левкотриен С4 и простагландин D2.
НЯкои изследователи посочват, че препарата инхибира и отделЯнето на бета-глюкоронидазата от макрофагите.
В резултат на това недокромил инхибира развитието на ранната и късна бронхоконстрикторна реакциЯ към присъствието на инхалиран антиген.
Подтиска се и развитието на свръхреактивност към неспецифични алергени.
Приложен венозно недокромил ре-дуцира белодробното съпротивление и микроваскуларните промени настъпващи при астматичната атака.
Недокромил не притежава вътрешна бронходилататорна, антихистаминна или гликокортикоидна активност.
ФАРМАКОКИНЕТИКА
Системната бионаличност е ниска. След приложението на 3.5 мг. Cmax е 1.6 ng/ml.
Полу-живота е 3.3 часа.
Свързването с плазмените протеини е 89%и е обратимо.
Екскретира се чрез урината, като в първите 6 часа се елиминират 1.7%от приложената доза, а от тЯх 75%са непроменен недокромил, на всеки 12 часа се отделЯт 3.4%от препарата.
Приложението на 3.5 мг. през 8 часа за 3 последователни дена не води до кумулациЯ.
КЛИНИЧНА ФАРМАКОЛОГИЯ
Недокромил срещу кромолин срещу плацебо:
При 8 седмично изследване обобщените резултати са:
терапевтичните резултати са статистически значимо по-добри в групите лекувани с недокромил и кромолин отколкото в групата с плацебо
кромолин е по ефикасен от недокромил за купиране на нощните атаки
при пациенти с недобре контролирана астма от приложението на кромолин, добавЯнето на недокромил не допринасЯ съществено за подобрЯване на състоЯнието
понастоЯщем не е възможно да се изтъкне кой от двата препарата е по-добър за профилактика на астматичните атаки.
ПоказаниЯ:
Профилактика на астматичен пристъп при пациенти с леко и среднотежко степенна бронхиална астма.
ПротивопоказаниЯ:
Свръхчувствителност към препарата.
Забележки
Бременност-FDA категориЯ В.
ЛактациЯ-VI.
Недокромил не може да купира остър бронхоспазъм.
Ефикасността и безопасността при деца под 12 годишна възраст не е доказана.
Недокромил не може да замести част от дозата на симпотикомиметиците или кортикостероидите, които се ползват за лечение на астма.
Странични реакции:
Недокромил е добре поносим.
От страна на дихателната система: кашлица, фарингит, ринит, инфекции на горниЯ отдел на респираторниЯ тракт, бронхит, диспнеЯ, бронхоспазъм.
От страна на храносмилателната система: гадене, повръщане, сухота в устата, диспепсиЯ, диариЯ, болки в стомаха.
От страна на ЦНС: дисфониЯ, нарушениЯ в сетивността.
Други: вирусни инфекции, неприЯтен вкус в устата, артрит, тремор, елевациЯ на трансаминазите.
Честотата им на проЯвлениЯ като цЯло е под 5%.
СвръхДозировка
Сигнификантната токсичност е нищожна.
Дози от 8.5 мг/кг предизвикват лек тремор и саливациЯ, при все, че недокромил не преминава през кръвно-мозъчната бариера.
Не се налага прилагането на нЯкакво лечение.
Дозировка
Инхалаторно, 4 пъти дневно по две инхалации за достигане на обща дневна доза от 14 мг.
Възможно е приемането на недокромил заедно със съществуващото стандартно лечение.
Правилната техника на инхалациЯ е от РЕШАВАЩО значение за успеха на терапиЯта.
Друго важно условие за правилното лечение е регулЯрното приемане на препарата.
Продължителността на лечението е 3 дена.
tilade
Опаковка: Аерозол отделЯщ 1.7 мг на изхвърлЯне.
метилксантинови бронходилататори
КатегориЯ на препаратите:
Антидот (на дипиридамолово отравЯне)-аминофилин инжекции.
Антиасматици (за профилактика и лечение): Аминофилин, Окстрифилин и Теофилин.
Бронходилататори: Аминофилин, Окстрифилин и Теофилин.
Респираторни стимуланти: Аминофилин инжекции, Аминофилин орален разтвор, Теофилин елексир, Теофилин орален разтвор, Теофилин сироп.
ПоказаниЯ:
Профилактика и лечение на бронхиална астма. Теофилините намалЯт интензивността и честотата на астматичното заболЯване.
НЯкои изследваниЯ показват, че теофилин наподобЯва съществено белодробната функциЯ приложен като първо средство за лечение на остър астматичен пристъп. В тези случаи оптимална терапиЯ е инжектирането на адренергични бронходилататори и глюкокортикостероиди.
Теофилините НЕ ТРЯБВА да се ползват за предизвикване на НЕЗАБАВНА бронходилатациЯ.
Лечение на хроничен бронхит.
Лечение на пулмонален емфизем.
Лечение на хронични обструктивни пулмонарни заболЯваниЯ.
Част към комплексното лечение на неонатална апнеЯ-ползва се аминофилин, орален разтвор и инжекции, заедно с кислород, сензорна стимулациЯ поддържане на интраназално индуцирано ниско положително налЯгане в дихателната система.
Лечение на дипиридамолова токсичност-ползва се парентерален аминофилин.
Парентерален теофилин и аминофилин се ползват с променлив успех за лечение на Чейнс-Стоксово дишане, като ефективността им при това състоЯние не е гарантирана.
Фармацевтична химиЯ:
Пуриновите производни са широко разпространени в природата.
Пурина е съединение което се отнасЯ като слаба киселина и слаба база, при чието окисление могат да се получат:
ксантин (2,6 хидроксипурин)
пикочна киселина (2,6,8-трихидроксипурин).
Метилираните ксантини имат слабо основни свойства, което се определЯ от наличието на азотен атом на 9-та позициЯ и слабо киселинни свойства което се определЯ от наличието на водороден атом на 7-мо и 1-во мЯсто.
Действие
Аминофилин е теофилиново съединение на етилендиамин.
Окстрифилин е холинова сол на теофилин.
ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА
Досега са предлагани нЯколко механизма на действие на метилксантините, но никой от тЯх не е дал комплексно обЯснение.
Засега е известно, че се подтискат само изоензими III и IV,което има за последствие повишена концентрациЯ на цАМФ.
ВероЯтно вече сте забелЯзали принципната разлика в действието на симпатикомиметиците и метилксантините:
бета миметиците повишават нивото на вътреклетъчниЯ цАМФ, като стимулират синтезата му, а
метилксантините повишават вътреклетъчните нива на цАМФ като намалЯт интензивността на разграждането му т. е. повишават вътреклетъчниЯ му полу-живот.
ДРУГ предложен механизъм на действие е, че метилксантините подтискат повърхностно разположените клетъчни рецептори за аденозин, които модулират (намалЯт) аденилциклазната активност-активирането им от аденозин има за последствие контракциЯ на гладката мускулатура и отделЯне на хистамин, теофилин се ЯвЯва антагонист на аденозиновите рецептори, което вероЯтно е друг достоверен аспект от комплексното въздействие на метилксантините върху организма.
ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЦНС
Метилксантините стимулират невронната активност, а много високите дози могат да предизвикат конвулсии. Повишена раздразнителност и тремор са главните ефекти при пациенти приемащи дълго време високи дози от аминофилин.
Теофилин е стимулатор на медуларниЯ респираторен център, вероЯтно чрез повишаване чувствителността му към въглеродниЯ двуокис.
КАРДИОВАСКУЛАРНИ ЕФЕКТИ
Метилксантините притежават директен позитивен хронотропен и инотропен ефект върху сърцето.
В ниски концентрации тези ефекти се дължат на повишено катехоламиново отделЯне в резултат на пресинаптичното инхибиране на аденозиновите рецептори от метилксантините.
Във високи концентрации (> 10 mcg/L)калциевиЯ инфлукс може да бъде повишен директно от увеличението на цАМФ.
Във много високи концентрации (> 100 mcg/L)повлиЯва взаимоотношениЯта на калциЯ с ендоплазматичниЯ ретикулум. Приема на нЯколко чаши кафе може да предизвика поЯвата на аритмии при предиспозирани хора, но при повечето хора парентералното приложение на високи дози метилксантини предизвиква само поЯвата на синусова тахикардиЯ.
Метилксантините могат да се ползват при лечението на белодробен оток асоцииран със сърдечна недостатъчност.
Във високи дози метилксантините релаксират гладката мускулатура на кръвоносните съдове с изключение на церебралните, където предизвикват контракциЯ.
Метилксантините повишават периферното съдово съпротивление е кръвното налЯгане в лека степен.
Метилксантините намалЯт кръвниЯ вискозитет и могат да подобрЯт кръвниЯ ток при нЯкои състоЯниЯ, което се ползва при лечението на клаудикацио интермитес с пентоксифилин и диметилксантини.
ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИ ЕФЕКТИ
Метилксантините стимулират секрециЯта на солна киселина и дигестивните ензими. Обаче, декофеинизираното кафе е по-мощен стимулант на стомашната секрециЯ от кафето с кофеин, което подсказва, че не кофеина е основниЯ стимулатор на секрециЯта.
ЕФЕКТ ВЪРХУ БЪБРЕЦИТЕ
Метилксантините и особено теофилин са слаби диуретици.
Това се дължи на повишена глумерулна филтрациЯ и редуцирана тубулна натриева реабсорциЯ. Диуретичното действие не е сигнификантно за настъпването на терапевтичниЯ ефект на метилксантините.
ЕФЕКТИ ВЪРХУ СКЕЛЕТНАТА МУСКУЛАТУРА
При пациенти с хронични обструктивни белодробни заболЯваниЯ метилксантините подобрЯват в различна степен при всеки контрактилитета на гладката мускулатура и дейността на диафрагмата. ВлиЯнието върху диафрагмата е предоминиращо.
ДРУГИ
Метилксантините антагонизират вазодилататорниЯ ефект на дипиридамол и това обстоЯтелство се ползва при лечение на дипиридамолова токсичност.
Теофилин може да намали бронхиалната хиререактивност асоциирана с късен отговор към инхалирани алергени по неизвестен засега и различен от инхибиторниЯ за фосфодиестеразата механизъм.
Теофилин увеличава броЯ и активността на Т-клетките в периферната кръв.
АБСОРБЦИЯ
Капсули, таблетки и елексири-абсорбциЯта е бърза и пълна.
Ретардни таблетки-ентерално разтворимите лекарствени форми осигурЯват бавна и потенциално непълна абсорбциЯ, като стойностите варират индивидуално.
Парентерално, мускулно-абсорбциЯта е бавна.
Суппозитории-бавна и непредвидима абсорбциЯ.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
Теофилин се разпространЯва бързо в периферните немастни тъкани, вкл. млЯкото и цереброспиналните течности.
Свободно преминава през плацентата.
Обема на разпределение е между 0.3 и 0.7 L/kg.
Свързването с плазмените протеини е около 40%, главно с албумина.
БИОТРАНСФОРМАЦИЯ
Аминофилин и окстрифилин отделЯт свободен теофилин при физиологично рН.
Теофилин се метаболизира хепатално, не подлежи на first pass ефект.
Метаболизмът му се извършва по нЯколко паралелни пътища, медиирани от цитохром Р-450,Р-4501А2,Р-4503А3 и Р-4502Е1.
При новородените нЯкои от тези пътища все още не са напълно развити, но до краЯ на първата година от живота теофилиновиЯ метаболизъм постепенно се нормализира.
В резултат на теофилиновата биотрансформациЯ се получават нЯколко фармакологично активни метаболита:
кофеина е първиЯ, но по-слабо активен метаболит, НО при деца до 6 месеца той е по-активен от останалите метаболити поради по-дългиЯ си полу-живот и оттук акумулациЯ-кофеин не кумулира при по-големи деца и възрастни
фармакологично най-активни са:
1,3-диметил бутарова киселина
3-триметилксантин
1-метилурова киселина
ОбЯснението на факта, че малки промени в дозировката на теофилин могат да имат за последствие драстична промЯна в серумните му концентрации вероЯтно се крие във факта, че елиминациЯта му се извършва по два кинетични механизма и това прибавено към капацитета на хепаталните метаболитни системи обЯснЯва диспропорционалността.
ПОЛУ-ЖИВОТ
ЕлиминационниЯ полу-живот и общиЯ телесен клирънс са както следва:
Възраст Полуживот
(часа) Общ телесен клирънс[5]
Преждевременно родени
3-15 ден 17-43 0.29
25-57 ден 9.4-30.6 0.64
Нормално родени
1-2 ден 25-26.6
3-26 седмица 6-29
1-4 година 1.2-5.6 0.5-2.9
4-12 година 1.57
13-15 година 1.5-5.9 0.88
6-17 година 3.7 1.4
Възрастни 6.1-12.8 0.65
Гериатрия 1.6-18 0.41
При заболявания
Остър белодробен оток 19 0.33
ХОББ 11 0.54
Кистична фиброза 6 1.25
Треска 7
Остър хепатит 19.2 0.35
Холестаза 14.4 0.65
Цироза 32 0.31
Хипертиреоидизъм 4.5 0.8
Хипотиреоидизъм 11.6 0.38
Бременност
I-ви триместър 8.5
II-ри триместър 8.8
III-ти триместър 13.3
Сепсис 18.8 0.46
Времето до настъпване на пикови концентрации е от 1 до 13 часа в зависимост от вида на ползваната лекарствена форма, като таблетната лекарствена форма генерира най-бърз пик.
Терапевтичните серумни БРОНХОДИЛАТАТОРНИ концентрации са от 5 до 20 mcg/ml,като над горниЯ праг се наблюдават ЯвлениЯ на системна токсичност, а терапевтичните АНАЛЕПТИЧНИ концентрации са от 5 до 12 mcg/ml.
ЕЛИМИНАЦИЯ
Теофилин се елиминира ренално, като 10%от приложената доза се изхвърлЯ в непроменен вид, като при новородени тази фракциЯ се увеличава до 50%.
ХемоперфузиЯта увеличава теофилиновиЯ клирънс с 2 до 4 пъти.
Хемо- и перитонеалната диализа увеличават теофилиновиЯ клирънс с 30%респ. 50%.
Забележки
Теофилиновите бронходилататори не притежават канцерогенен и мутагенен потенциал.
Дози 1 до 3 пъти над терапевтичните повлиЯват мъжката фертилност при опити с животни, нЯма наблюдениЯ за верността на това твърдение при хора.
Бременност-FDA категориЯ С.
ЛактациЯ-категориЯ I. Около 1% от приетата доза преминава в кърмата и това може да възбуди кърмачето.
Внимание се налага при употребата на теофилин при пациенти под 1 и над 60 години.
ФАРМАКОКИНЕТИЧНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Препарати, които намалЯт теофилиновиЯ клирънс[6]:
Препарат % ? на клирънса
(приблизително) % Y на серумните концентрации
Алкохол1 25 33
Алопуринол 20 25
Симетидин 33 33-50
Контрацептиви2 25-34 33-50
Дисулфирам3 21-33 25-50
Флуорохинолони
Ципрофлоксацин 20-40 25-66
Еноксацин 40-70 66-300
Флувоксамин 100 > 300
a-интерферон 10-50 11-100
Макролидни антибиотици4
Кларитромицин 20 25
Еритромицин 5-35 5-50
Тролеандомицин 25-50 33-100
Метотрексат 15-25 18-33
Мексилетин 43 75
Пропафенон5 40
Пентоксифилин 30
Пропранолол 30-50 40-100
Такрин 50 100
Тиабендазол 66 > 200
Тиклопидин 37 60
Верапамил 14-23 16-30
ЛЕГЕНДА:
1-3 мл/кг концентрат 45° като единична доза намалЯ клирънса за 24 часа.
2-естроген съдържащи
3-при дази 250 и 500 мг.
4-азитромицин не повлиЯва теофилиновиЯ клирънс
5-бета2 агонистите могат да намалЯт ефективността на теофилин
Препарати, които увеличават теофилиновиЯ клирънс[7]:
Препарат % Y на клирънса % ? серумните концентрации
Аминоглутетимид 18-34 15-30
Карбамазепин 33 25
Изопротеренол 21 17
Морицизин 44-66 30-40
Фенобарбитал 33 25
Фенитоин 35-75 25-43
Рифампин 64-100 40-50
Други взаимодействиЯ
Аденозин-едновременната му употреба с теофилин може да антагонизира антиаритмичниЯ му ефект.
Бензодиазепини-теофилин може да реверзира седатациЯта.
Бета блокери-теофилин може да инхибира блокадата.
Ефедрин-едновременната им употреба може да предизвика превъзбуждане на ЦНС.
Халотан-едновременната му употреба с теофилин може да има за последствие поЯвата на вентрикуларни аритмии, поради което не се препоръчва.
Кетамин-едновременната употреба с теофилин води до поЯва на гърчове.
Литий-теофилин увеличава елиминациЯта на литиЯ.
НедеполЯризиращи нервно мускулни блокери-теофилин антагонизира блокадата.
Тютюнопушене, вкл. на марихуана-индуцира се метаболизма на теофилин, това се отнасЯ и за пасивното пушене.
Сукралфат намалЯ абсорбциЯта на теофилин.
ПОВЛИЯВАНЕ НА ЛАБОРАТОРНИТЕ ТЕСТОВЕ
Дипиридамол индуцираното изследване на коронарниЯ кръвен ток може да се компрометира.
Теофилин увеличава плазмените концентрации на:
холестерол
свободниЯ кортизол
свободните мастни киселини
гликозата
пикочната киселина
трийодтиронин
ПротивопоказаниЯ:
Съотношението полза/риск трЯбва са се обсъди внимателно при наличие на:
Остър белодробен оток.
Конгестивна сърдечна недостатъчност.
Треска.
Хепатално заболЯване.
Сепсис.
Активен гастрит.
Гастроезофагиален рефлукс.
Анамнестични данни за гърчове.
Тахиаритмии.
Абсолютно противопоказание са данните за свръхчувствителност към теофилин.
Странични реакции:
Пациентите, които приемат с години теофилинови бронходилататори са с повишен риск от развитие на потенциално опасни странични реакции.
ИЗИСКВАЩИ ЛЕКАРСКО ВНИМАНИЕ
Гастроезофагиален рефлукс-аминофилин, окстрифилин и теофилин могат да релаксират гастроезофагиалниЯ сфинктер. Гаденето и повръщането трЯбва да насочат лекарското внимание към поЯва на потенциална токсичност.
Аминофилин може да индуцира поЯвата на дерматит.
ИЗИСКВАЩИ ЛЕКАРСКО ВНИМАНИЕ САМО ПРИ ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НАД 24-48 ЧАСА
Главоболие.
Безсъние.
Безпокойство без основателна причина.
Гадене.
Повишена нервна възбудимост.
ТахикардиЯ.
Тремор.
СвръхДозировка
ОБЩИ ДАННИ
Теофилин има голЯм токсичен потенциал поради малките си терапевтични граници.
ГорниЯ лимит на терапевтичните серумни концентрации е 20 mcg/mL,като първите клинични симптоми на токсичност при нЯкои пациенти започват от 15 mcg/mL.
Теофилин има концентрациЯ зависима елиминациЯ и при насищане на метаболитните пътища се пролонгира отделЯнето му от организма.
Теофилиновата свръхдозировка може да завърши със смърт от вентрикуларни аритмии и парализа на дихателниЯ център.
ПоЯвата на гърчове изисква засилване на терапевтичните усилиЯ, защото този контингент пациенти са с повишен риск от морбилитет асоцииран с:
хипоксиЯ
ацидоза
рабдомиолиза
миоглобилинемиЯ асоциирана с ОБН.
От типа на теофилинова свръхдозировка зависи и клиничното й протичане: пациенти с хронична теофилинова интоксикациЯ развиват по-често гърчове и аритмии дори при по-ниски серумни концентрации на теофилин, което е особено валидно за пациенти над 60 год. възраст. При тази група пациенти серумни концентрации > 40 mcg/mL са потенциално фатални, докато концентрации > 90 mcg/mL при остро отравЯне могат и да не завършат фатално.
КЛИНИКА
Абдоминална болка
АжитациЯ
Конвулсии
ДиариЯ
Гърчове
Метаболитна ацидоза
Повръщане
Хематемеза
ХипергликемиЯ
ХипокалемиЯ
ХипотониЯ
Тахиаритмии
ЛЕЧЕНИЕ
Не съществува антидот, терапиЯта е симптоматична и включва следното:
За намалЯне на абсорбциЯта
Независимо от начина на теофилиновото приложение се използва активен въглен, независимо колко време е изминало от интоксикациЯта.
АктивниЯ въглен свързва теофилин и прекъсва ентероентералниЯ кръговрат на лекарството.
Желателно е активниЯ въглен да е смесен със сорбитол или той да се назначи след въглена. ТрЯбва да се има предвид, че сорбитол може да причини дехидратациЯ.
Да не се ползва Ipecac syrop !!
Ако пациента повръща не е необходимо да се назначава стомашен лаваж.
Изпразване на червата с пропилен гликол/електролитна комбинациЯ е полезно при бързо повишаване на плазмената концентрациЯ на теофилин, но при всички случаи е част от комплекса мерки неотложна доболнична помощ от страна на общо практикуващиЯ лекар.
За увеличаване на елиминациЯта
Повторението на дозите от активен въглен трЯбва да продължи докато пациенти стане асимптоматичен.
Екстракорпоралната елиминациЯ на теофилин чрез хемоперфузиЯ е най-ефективниЯ способ нормализиране на серумните концентрации.
Хемодиализата е по-слабо ефективна, обаче може да е от полза ако не е възможно извършване на хемоперфузиЯ.
Перитонеалната диализа е неефективна.
Симптоматично
Срещу гаденето и повръщането-метоклопрамид или ондансетрон.
Да не се ползват фенотиазинови антиеметици !!
Гърчове се поЯвЯват обикновено при серумни концентрации > 30 mcg/mL и обикновено са резистентни на антиконвулсантна терапиЯ. Ако не се овладеЯт навреме може да предизвикат токсична енцефалопатиЯ или перманентно мозъчно увреждане. Венозно приложените бензодиазепини са средство на избор. Профилактично може да се приложи фенобарбитал.
Ако бензодиазепините и/или фенобарбитал не могат да овладеЯт гърчовете да се обсъди ползването на тиопентал или друг барбитуров анестетик.
Невромускулни блокери да се ползват като предпоследно средство за купиране на гърчовете.
Общата анестезиЯ да се използва само при изключително трудни терапевтични случаи, като за предпочитане е енфлуран пред халотан.
Вентрикуларните аритмии се лекуват в зависимост от вида им.
Дихателната функциЯ се поддържа ако е необходимо чрез: подаване на кислород и ако е необходимо механична вентилациЯ.
Срещу хипотониЯта се ползват стандартни методи.
По време на терапиЯта се налага мониторинг на:
плазмените нива на теофилин
кръвни газове
сърдечната дейност
глюкозата
изхожданиЯта
другите витални признаци могат да бъдат мониторирани в зависимост от спецификата на конкретниЯ случай.
След извеждане от интоксикациЯта пациента да се консултира от психиатър/психоаналитик.
Дозировка
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
Бронходилататорното действие на аминофилин, окстрифилин и теофилиновите препарати зависи съдържанието на теофилин в лекарствената форма.
Еквивалентни дози:
NB! Дозировките на всеки отделен препарат по-долу са на базата на анхидратен теофилин.
Анхидратен теофилин-еталон за сравнение, съдържащ 100% теофилин.
Анхидритен аминофилин-съдържа 86% теофилин, еквивалентен на 116 мг[8].
Аминофилин дихидрат-съдържа 79% теофилин, еквивалентен на 127 мг.
Окстрифилин-съдържа 64% теофилин, еквивалентен на 156 мг.
Теофилин монохидрат-съдържа 91% теофилин, еквивалентен на 110 мг.
Поради това, че теофилин не се разпространЯва в мастните тъкани дозировките се калкулират на базата на идеалното телесно тегло.
Препоръчваните по-долу дози са ориентировъчни за “средниЯ пациент”-теофилиновите дози са строго индивидуални.
Приложението на въвеждаща начална теофилинова доза цели постигане на по-бърз терапевтичен ефект.
Таблицата по-долу ще Ви е от полза при прецизното дозиране на теофилиновите препарати.
Пациенти Начална доза Поддържаща доза
Деца 1 до 9 год. 5 мг/кг 4 мг/кг/6 ч.
Деца 9-16 год. 5 мг/кг 3 мг/кг/6 ч.
Възрастни1 5 мг/кг 3 мг/кг/8 ч.
Възрастни2 5 мг/кг 2 мг/кг/8 ч.
Възрастни3 5 мг/кг 1-2 мг/кг/12 ч.
ЛЕГЕНДА:
1-Непушачи
2-Пациенти с cor pulmonale
3-Пациенти с гонгестивна сърдечна недостатъчност
При деца под 1 годи. възраст е както следва:
Преждевременно родени ? 24 дена преди термина: 1 мг/кг/12 часа.
Родени ? 24 дена след термина: 1.5 мг/кг/12 часа.
Деца между 6 и 52 седмици по формулата:
0.2 х възраст/седмици = 24-совата доза/мг.
Деца до 24 седмици: горната доза дадена в три равнодозови апликации
Деца между 26 и 52 седмици: горната доза давана в четири равнодозови апликации.
Максимални дневни дози:
Пациенти 1 до 9 год.-24 мг/кг.
Пациенти 9 до 12 год.-20 мг/кг.
Пациенти 12 до 16 год.-18 мг/кг.
Пациенти над 16 год.-13 мг/кг.
Целта на хроничната терапиЯ е да се постигне маскимален ефект при минимален риск от развитие на странични реакции. В тези случаи началната доза е 16 мг/кг/24 ч. или 400 мг/24 ч., като през 3 дена дозата се увеличава с 25% до достигане на максималната дневна доза или до максимално поносимата.
Депо таблетките отделЯт постепенно активната съставка, което позволЯва дозиране на теофилин през 8-12 часа.
ПонЯкога се налага определЯне на дозировката чрез мониторинг на плазмените теофилинови нива и тогава таблицата по-долу ще Ви е от полза:
Steady state теофилинови концентрации Нагласяне на дозата
< 9.9 Дозата се увеличива с 25% през 3 дена
10-14.9 През 6-12 месеца се проверямат плазмените теофилинови концентрации
15-19.9 Обсъжда се 10% намаляне на дозата
20-24.9 Дозата се намаля с 25% и след 3 дена се проверяват серумните нива отново
25-30 Пропуска се една доза, а следващата се намаля с 25%-след 3 дена се проверяват отново плазмените нива на теофилина
> 30 Вероятно пациента Ви е с начална интоксикация.
Пропуснете 3 дози и намалете дозата с 50%. Проверете отново плазмените нива след 3 дена.
Приложението на парентералните лекарствени форми обикновено се извършва в условиЯта на спешност, венозната инфузиЯ се прекъсва с приема на първата орална доза.
Високо въглехидратната/нископротеинна диета забавЯ теофилиновата елиминациЯ от организма. По време на лечението с теофилинови препарати да се избЯгва приема на големи количества кафе.
VEPHYLLIN е химически дериват на теофилина, но не е химическа сол на теофилин с други препарати. Силата му на действие е 1/10 от тази на теофилин. След оралниЯ прием бионаличността му е 68-82%, пиковите концентрации се достигат след 1 час, плазмениЯ полу-живот е 2 часа. минималната терапевтична концентрациЯ е 12 mcg/mL, не се метаболозира до теофилин и 83% от него се отделЯт в непроменен вид чрез урината. Дозировката за възрастни и деца над 2 год.възраст е от 10 до 600 mg/24h перорално в зависимост от възрастта и тежестта на случаЯт. Детската доза се определЯ в зависимост от възрастта по класическите за това формули.
Препарат Производител Лекарствена форма
Aminophyllinum
Aminolillin LEK Ret.tab. 350 mg x 20
Euphyllin` Pharmac. Scient.and Production Enterprise-Sofia Tab. 100 mg x 10
Novphyllin (i.m.) Софарма София Amp. 480 mg-2 ml
Novphyllin (i.v.) Софарма София Amp. 240 mg-10 ml
Novphyllin Фармация Ко-Дупница Film tab. 100 mg x 20
Theophyllinum
Afonium retard KNO Caps. 250 mg.
Afonium retard forte KNO Caps. 375 mg.
Durofilin Zdravie Caps. 125 mg/40
Caps. 250 mg/40
Theodyl Lavipharm Tabls. rethard 200 mg/30
Tabls. Rethard 300 mg/30
Theoplus 100 Peirre Fabre Medicament Tab. 100 mg x 30
Theoplus 300 Peirre Fabre Medicament Tab. 300 mg x 30
Theotard Pharmac. Scient.and Production Enterprise-Sofia Tab.ret. 300 mg x 20
Vephyllinum
Vephyllin Pharmac. Scient.and Production Enterprise-Sofia Tab. 200 mg x 30
Ксантини и адренергични препарати
Bepasthmin
Състав:
Extr. Belladonae siccum-0.01 g, Phenobarbitalum 0.01 g, Pepaverini hydrochloridum 0.021 g, Ephedrini hydrochloridum-0.02 g, Theophyllinum-0.1 g в една таблетка.
Действие
Комбиниран препарат със спазмолитично и седативно действие.
ПодобрЯва дишането и сърдечната дейност.
Алкалоидите на беладоната, благодарение на М-холинолитичното си действие отстранЯват спазмите на гладката мускулатура на бронхите и намалЯват секрециЯта на лезиите. Фенобарбитал проЯвЯва седативен ефект, а папаверин, ефедрин и теофилин усилват бронхолитичното действие на комбинациЯта.
ПоказаниЯ:
За профилактика и симптоматично лечение на бронхиална астма и спастични бронхити.
Странични реакции:
При злоупотреба с лекарството могат да се поЯвЯт странични действиЯ, характерни за компонентите, съставЯщи препарата.
ПротивопоказаниЯ:
АлергиЯ към нЯкои от компонентите.
Предпазливо дозиране при едновременно приемане и на други средства със седативно, холинолитично и антиастматично действие.
Дозировка
При възрастни-по 1 таблетка 2-3 пъти дневно.
Максимална доза-3 таблетки.
При деца от 10 до 14 години-максимално по 1/3 таблетка 3 пъти дневно.
Опаковка: Филм таблетки, опаковки по 70 броЯ.
Terifen
Състав:
Теофилин 0.05 гр, фенобарбитал натрий 0.02 г и ефедринов хидрохлорид 0.015 гр в 1 свещичка.
Действие
Препаратът има изразено спазмолитично действие, като разхлабва бронхиалната гладка мускулатура и стимулира дихателниЯ център.
ПоказаниЯ:
Остър и хроничен бронхит, пристъп от бронхиална астма.
Странични реакции:
При предозиране могат да се поЯвЯт епилептиформени гърчове, апатиЯ, отпадналост, тремор, тахикардиЯ.
Освен това при хронично приложение фенобарбитал може да доведе до развитието на толерантност, физическа и психическа зависимост, както и до активиране метаболизма на останалите две съставки.
ПротивопоказаниЯ:
Хипертиреоза, тежки органични заболЯваниЯ на сърцето.
Дозировка
Прилага се ректално в доза 1 свещичка 2 пъти дневно при деца над 3-годишна възраст.
Опаковка: Свещички 10 броЯ.
Theophedrin
Състав:
Една таблетка съдържа 0.05 гр теофилин, 0.5 гр кофеин, 0.05 гр теобромин, 0.2 гр амидофен, 0.2 гр фенацетин, 0.02 гр ефедринов хидрохлорид, 0.02 гр фенобарбитал, 0.004 гр екстракт от беладона, 0.1 мг цитизин.
Действие
Теофилин, кофеин и теобромин разширЯват коронарните съдове и разхлабват бронхиалната мускулатура.
Митизин възбужда рефлекторно дихателниЯ център.
ПоказаниЯ:
Прилага се като профилактично и лечебно средство при бронхиална астма.
ПротивопоказаниЯ:
Глаукома, хипертиреоза.
Дозировка
При възрастни се прилага 1/2 до 1 таблетка 1-3 пъти дневно.
При деца от 2 до 5 год.-по 1/4-1/2 таблетка; от 6 до 12 год.-по 1/2-1/3 таблетка.
За да не се предизвиква нарушаване на сънЯ, теофедрин се прилага само сутрин или през денЯ.
Максималната денонощна доза за възрастни е 2 таблетки.
Опаковка: Таблетки, опаковка по 20 броЯ
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар